Решение № 757 от 07.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. В., 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20253100501109 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. С. Х. от гр. А., В. област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1132/01.04.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110109347 по описа на РС-В. за 2024 год., с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу срещу „Телепол“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.

„**“, № 13, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяна на Заповед № 15/05.06.2024 год. на управителя на „Телепол“ ЕООД , с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на ответника да й заплати сумата от 6000 лева – обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за времето от 07.06.2024 год. до 30.11.2024 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на делото – 24.07.2024 год., до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.

1

Оспорен е изводът на съда, че е била налице производствена необходимост, обусловила промяна на работното място на жалбоподателката.

Неправилен е и изводът на съда, че работодателят е имал право да командирова ищцата през месец май 2024 год. за още 15 дни и оттам неправилно е прието, че работният график за месец май 2024 год. не бил в противоречие с изискването на чл. 120, ал. 1 КТ. Въззивницата счита този извод за необоснован, тъй като не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства. Навежда, че работодателят е нарушил правата й още с издаването на заповедта за командироването й и с утвърждаването на работния график за месец май 2024 год., тъй като на практика е наредил на ищцата да работи извън договореното с трудовия договор място на работа повече от 45 календарни дни за 2024 год. Счита, че след като работодателят е превишил правата си и е издал незаконна заповед за командироването й, то неизпълнението й не е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата.

Не са обсъдени и наведените от ищцата доводи относно несъответствието между датата на връчването на заповедта за уволнение и датата от която се счита, че е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, настоящ въззивник.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ да бъдат уважени, ведно присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ответник по исковете „Телепол“ ЕООД, ЕИК **, със седалище гр. Ш., оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си; въззиваемото дружество оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС- В. е образувано по предявени от Ж. С. Х. от гр. А., В. област, срещу „Телепол“ ЕООД, със седалище гр. Ш. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 от КТ.

В исковата си молба ищцата е навела следните твърдения:

Въз основа на трудов договор от 28.04.2022 год. е работила по трудово правоотношение с ответника „Телепол“ ЕООД н а длъжността „охранител“ в обект „Кауфланд 8300 – В. Одесос“. На 07.06.2024 год. й е била връчена Заповед № 15/05.06.2024 год., издадена от управителя на дружеството, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - поради системно неявяване на работа; едновременно с това й е връчена и Заповед № 164/05.06.2024 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 о т КТ. Ищцата счита, че уволнението й е незаконно и излага следните основания:

2

В Заповедта № 15/05.06.2024г., с която й е наложено дисцицлинарно наказание „уволнение“, а също и в Заповедта № 164/05.06.2024 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение било посочено, че дисциплинарното наказание „уволнение“, съответно и прекратяването на трудовото й правотоношение, е от дата 05.06.2024 год., което в противоречие с нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.

Твърди също, че не е допуснала вменените й със заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, по – конкретно – не е налице виновно неизпълнение от нейна страна на трудовите й задължения, тъй като работодателят едностранно е изменил уговореното в трудовия й договор място на работа за повече от 45 календарни дни в нарушение на нормата на чл. 120, ал. 1 КТ. Излага, че на 28.02.2024 год. работодателят й е представил писмо, ведно с график за м. март 2024 год., според които ищцата е преместена да работи в друг обект - „Магазин Булмаг 17 В. – Гранд мол“, като посочената от работодателя причина за това била производствена необходимост. С писмо от 07.05.2024 год., ведно с приложен график за м. май 2024 год., е уведомена, че поради производствена необходимост отново е било променено мястото й на работа, считано от 08.05.2024 год., като от посочената дата е трябвало да работи в обект „Билла 515 **“, гр. В.. С оглед това и доколкото не е била налице хипотезата на чл. 118, ал. 2 КТ, ищцата счита, че работодателят не е разполагал с възможността (респ. не е имал право) да промени едностранно и без нейно съгласие мястото й на работа, поради което и не може да й се вмени във вина неизпълнението на трудовите й задължения, за което неизпълнеие е уволнена дисциплинарно. Счита, че не е била налице и производствена необходимост за преместването й на работа в друг обект, считано от 08.05.2024 год., а отделно от това сочи, че по този начин е намалено и трудовото й възнаграждение, тъй като е била лишена от „бонуси“, които са получавани в магазините от веригата „Кауфланд“ при заловени от охранителите извършители на кражби на стоки.

Поради изложеното счита, че с оглед незаконното й преместване на друго работно място, считано от 08.05.2024 год., то и неизпълнението на вменените й със заповедта за дисциплинарното й уволнение нарушения на трудовата дисциплина (неявяване на работа в няколко последователни работни дни) не са извършени от нея виновно, поради което и уволнението й е незаконно, тъй като налагането на дисциплинарно наказание предпоставя виновно неизпълнение на задълженията й по трудовия договор, а в случая такова не е налице.

По тези съображения счита, че уволнението й е незаконно.

Твърди още, че в резултат на незаконното й уволнение е останала без работа, поради което и ответникът й дължи и обезщетение по чл. 225 КТ за периода 07.06.2024 год. – 30.11.2024 год. в размер на сумата от 6000 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) За признаване на уволнението на ищцата за незаконно и за отмяна на Заповед № 3

15/05.06.2024 год. на управителя на „Телепол“ ЕООД, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; 2) За възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Охранител“ в „Телепол“ ЕООД, с място на работа – Търговска сигурност, „Кауфланд 8300- В. Одесос“ и 3) За осъждането на ответника да й заплати сумата от 6000 лева – обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за времето от 07.06.2024 год. до 30.11.2024 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на делото – 24.07.2024 год., до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, ищцата поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответното дружество „Телепол“ ЕООД, със седалище гр. Ш. оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Не оспорва, че ищцата е работила в дружеството въз основа на трудов договор от 28.04.2022 год. на длъжност „Охранител" и място на работа отдел „Търговска сигурност В.", обект „Кауфланд 8300 - В. Одесос". Твърди, че поради производствена небходимост, на 28.02.2024 год. ищцата е била уведомена за предстоящото й преместване на друго работно място в същото предприятие – Магазин „Булмаг 17 В. - Гранд мол". Според ответника преместването на ищцата на друго работно място е извършено на основание чл. 118, ал. 2 КТ, като със същото не са били променени нито определеното място на работа, нито длъжността (характера на трудовата й функция), нито размера на основната й заплата. Ищцата е била уведомена за горното с писмо от 28.08.2024 год. , с приложен предварителен график за дежурствата на този охраняван обект.

Ищцата изразила несъгласие с преместването си, първо в устни разговори със служители на работодателя, а след това и чрез молба от 13.03.2024 год.

Желанието на ищцата било съобразено, поради което и работодателят се отказал от тази процедура и е изключил ищцата от графиците за работа на охранителите на новото работно място. Въпреки това ищцата не се е явила нито на старото си работно място „Кауфланд 8300 - В. Одесос", нито на новото такова – Магазин „Булмаг 17 В. - Гранд мол"; в периода от 01.03.2024 год. до 27.03.2024 год. е ползвала отпуск по болест, а в периода 05.04.2024 год. до 07.05.2024 год. – платен годишен отпуск.

Твърди, че междувременно в един от охраняваните от „Телепол" ЕООД обекти – „Магазин Билла 515 гр. В., кв. **" е извършен ремонт и е подменена системата за видео наблюдение с такава от нов тип. Поради това и въз основа на докладна записка от 02.05.2024 год. на М. Р. на длъжност „Ръководител екип Северна България" относно необходимостта от командироване на служител с повече професионален опит с цел обучение на останалите служители, със заповед № 09/02.05.2024 год. управителят на „Телепол" ЕООД е наредил ищцата да бъде командирована в този обект на основание чл. 120, ал. 1 КТ за периода 08.05 – 16.06.2024 год. Ищцата е уведомена за това с писмо от 07.05.2024г., придружено от предварителен график на дежурствата на охранявания обект за месец май 2024 год., който е предвиждал ищцата да 4 отработи общо 11 дневни работни дежурства. Излага, че Ж. Х. нито писмено, нито устно е изразила каквото и да е несъгласие с така извършеното командироване, като още на първото предвидено дневно дежурство (на 08.05.2024 год.) ищцата не се е явила на работа. Не се явила и на следващите дежурства – на 10-ти, 14- ти, 16-ти и 20-ти май 2024 год. Предвид допуснатото сериозно нарушение на трудовата дисциплина (неявяване на работа в течение на пет последователни дни), с писмо от 21.05.2024 год. са поискани обяснения от ищцата, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ. Ищцата е депозирала писмени обяснения, в които не е оспорила неявяването си на работа, но не е изложила извинителни причини за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. За първи път в обясненията с и изразила несъгласие с командироването й с аргумента, че това щяло да се отрази на получаваното от нея възнаграждение.

Ответникът счита, че трудовото възнаграждение на ищцата Ж. Х. не е променяно, а относно наличието или липсата на финансови бонуси, практиката в „Телепол" ЕООД е те да бъдат предоставяни на работници и служители по преценка на ръководството и по никакъв начин не се влияят от мястото на работа, а единствено от начина на изпълнение на трудовите задължения. Отчитайки липсата на основателна причина за отсъствие от работа, на 05.06.2024 год. със Заповеди № 15 и № 164 на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и трудовия й договор е прекратен, за което тя е била надлежно уведомена на 07.06.2024 год.