Решение № 1394 от 29.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Варна, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200222 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №100146 от 27.09.2022 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.27, т.2, вр. чл.119, ал.1, т.1 от Наредба на ОбС Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна, н а въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1400.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в НП твърдяното нарушение не е ясно индивидуализирано. Оспорва датата на съставяне на НП като счита същото за издадено непосредствено преди връчването му на 14.12.2022 г. Твърди, че въззивното дружество не е извършило нарушението.

Навежда и твърдения за маловажност на твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител в представено писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.08.2022 г., около 06.45 ч. в к. к. „Златни Пясъци“, в района на хотел „*“, стопанисван от въззивника „*“ ЕООД, при осъществяване на контрол по извозване на съдове с отпадък, служители на Дирекция „Екология и опазване на околната среда“ при Община Варна – свидетелите М. Н. и А. Г. наблюдавали и възприели непосредствено, наличието на значително голямо количество биоразградим отпадък от кухненски произход – черупки от яйца, съдържащи се в черни чували, предназначени за смесен битов отпадък, в предоставените на въззивното дружество контейнери тип „бобър“ за смесен битов отпадък, 1 по време на товарене в специализиран автомобил тип „преса“, рег.№СВ6387КХ на събрания в съответните контейнери отпадък. Установените обстоятелства били отразени в Констативен протокол №001963 от 24.08.2022 г.

На 26.08.2022 г. в присъствие на упълномощен представител, спрямо въззивника бил съставен АУАН №000756 за нарушение по чл.27, т.2, вр. чл.119, ал.1, т.1 от Наредба на ОбС Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна, състоящо се в смесване на биоразградими отпадъци със смесени битови отпадъци в съдове тип „бобър“ за смесени битови отпадъци с вместимост 1100 л, предоставени на въззивното дружество на основание чл.19 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна (НОАМТЦУТОВ).

На 29.08.2022 г. с рег.№ЕООС22000698ВН управителят на „*“ ЕООД отправил възражение срещу АУАН №000756 от 26.08.2022 г., с което заявил, че не му е връчен и не е запознат с посочения в АУАН Констативен протокол №1963 от 24.08.2022 г. и оспорва направените в документа констатации, както и че при съставянето на АУАН и на КП са нарушени разпоредбите на ЗАНН.

С Доклад от 26.09.2022 г. до зам. кмет на Община Варна директор на Дирекция „Екология и опазване на околната среда“ изразил становище за неоснователност на отправеното възражения с аргумент, че съобразно чл.110, ал.2 от НУОТОВ длъжностните лица, оправомощени да съставят констативни протоколи, следва да отразяват констатациите от проверките, независимо дали на мястото има лице, представляващо обекта.

На 27.09.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.119, ал.1, т.1 от Наредба на ОбС Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна наказание „имуществена санкция“ в предвидения минимален размер 1400.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени възприятия и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите М. Н. и А. Г., така и от приобщените по реда на чл.283 НПК документи: НП №100146 от 27.09.2022 г., АУАН №000756 от 26.08.2022 г., доклад от инж. Т. К., Констативен протокол №001963 от 24.08.2022 г., снимков материал, писмо рег.№Е00С22000976ВН, известие за доставяне, писмо рег.№Е00С22000698ВН от 29.08.2022 г., заповед №3067 от 30.09.2022 г., заповед №1235 от 27.04.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Процесното НП е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна, надлежно оправомощен съобразно чл. 91, ал.1 от Наредба на ОбС Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна от Кмет на Община Варна, въпреки, че в НП е посочена заповедта, с която на зам. кмет на общината се предоставят съответните правомощия не към отразената дата на издаване на НП – 27.09.2022 г., а за последващ период – от 30.09.2022 г., доколкото на съда е служебно известно, че на зам. кмет на Община Варна същите правомощия са предоставени и с предходно издадената Заповед №0505 от 07.02.2020 г., а със заповедта от 30.09.2022 г. той определено е имал същата компетентност и в последствие, включително към твърдяната от въззивника дата на издаване – 14.12.2022 г.

2

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания акт:

Процесното НП е издадено в рамките на предвидените срокове от установяване на нарушението (включително към 14.12.2022 г.) и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, което той е реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.

Относно материално правната законосъобразност на оспорения акт:

Описаните в АУАН и в НП фактически твърдения, за наличие на значително голямо количество биоразградим отпадък от кухненски произход – черупки от яйца, съдържащи се в черни чували, предназначени за смесен битов отпадък, в предоставените на въззивното дружество за нуждите на стопанисвания от същото хотел „*“, контейнери за смесен битов отпадък тип „бобър“, по време на товарене в специализиран автомобил тип „преса“, рег.№СВ6387КХ на наличния в съответните контейнери отпадък, съдът счита за несъмнено установени, както чрез приобщения документ – Констативен протокол №001963 от 24.08.2022 г., надлежно онагледен и с приложения снимков материал, така и чрез кредитираните като непротиворечащи помежду си, взаимнодопълващи се, съответстващи на приобщените документи и безпристрастно дадени в резултат от непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите М. Н. и А. Г.. Напълно ясно и конкретно-образно всеки от двамата свидетели по идентичен начин описва своите преки възприятия за наличието на огромно количество яйчени черупки, съдържащи се в черни полиетиленови чували в контейнерите за смесен битов отпадък тип „бобър“, намиращи се при хотел „Арабела“ в к. к. „Златни Пясъци“ към момента на товаренето на наличния в тези контейнери отпадък в специализирания автомобил в сутрешните часове на 24.08.2022 г.

Правилно също така, при тази фактическа констатация, е направен извод за неспазване от въззивното дружество на съдържащата се в чл.27, ал.2 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна, забрана за смесване на разделно събирани биоотпадъци с други видови отпадък, доколкото съгласно чл.10 от въведената с Регламент (ЕО) №1069/2009 категоризация на страничните животински продукти и производните продукти, черупките от яйца представляват материал от категория 3 на страничните животински продукти и като такива са включени в т.2.1.02 от Таблица А11 към Приложение №1 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, които съобразно чл.19, ал.2 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Варна, подлежат на разделно събиране при източника на образуване и при проведената проверка е установено, че именно този вид отпадък е смесен с друг вид в стопанисваните от въззивника контейнери за смесен битов отпадък тип „бобър“, чието правилно експлоатиране е негова отговорност.

Въпреки правилните фактическа констатация и правна квалификация на констатираното нарушение, наказващият орган е приложил несъответстващата му санкционна норма по чл.119, ал.1, т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Варна. Тази разпоредба предвижда наказание за нарушение с друг фактически състав спрямо твърдяното, в който изпълнителното деяние не се изразява в смесване на биоразградим отпадък с други видове отпадък, а се състои в изхвърляне на биоразградим отпадък на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл.67, ал.8 ЗМДТ.

За процесното нарушение по чл.27, т.2 от Наредба за управление на 3 отпадъците на територията на община Варна, съответният нормативен акт не съдържа изрична санкционна разпоредба, при което приложима е общата такава по чл.122, ал.1, пр.2, предвиждаща за юридически лица наказанието „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 6000 лв. Доколкото нарушението е правилно установено и квалифицирано, а регламентираната минимална стойност на приложимата санкция по чл.122, ал.1, т.2 от наредбата, е по-ниска от тази по неправилно приложената норма на чл.119, ал.1, т.1 от същия акт, и съдът счита този минимален размер за съответстващ на степента на тежест на нарушението, е налице основанието по чл.63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 ЗАНН за изменение на процесното НП с намаляване размера на наложеното административно наказание до сумата 1000.00 лв.

С оглед изхода на делото и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 2/5 сочи резултат 16.00 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение 80.00 лв до сумата 66.00 лв.