Решение № 74 от 18.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Ямбол, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330102808 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Й. Н. от гр. Я., чрез *** адв. Х. Р. от АК – гр. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД - гр. С., като на изложените в молбата съображения се поддържа, че вземанията по издаденият в полза на „ОББ“ АД срещу ищеца Изпълнителен лист от 04.11.2011 г. от РС- гр. Я. по гр.д. № *** г. на основание заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК № *** г., а именно: за сумата от 13 317.65 лв. главница по договор за потребителски кредит, сключен на 07.06.2010 г., ведно със законната лихва от 01.11.2011 г., сумата от 1036.71 лв. – договорна лихва за периода от 26.03.2011 г. до 27.10.2011 г., 29.20 лв. - наказателна лихва и 932.87 лв. - разноски по гражданското дело не са дължими от ищеца поради погасяването им, поради изтекъл давностен срок.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който изрично се признава предявеният иск и вземането за погА.о по давност, като се иска от съда да постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК.

Поддържа се, че сторените по делото от ищеца разноски следва да останат в негова тежест, тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска и следва същите да останат в тежест на ищцовата страна.

Сочи се съдебна практика в тази насока.

При условията на евентуалност в случай, че съдът уважи искането за разноски се прави и възражение за прекомерност на претендираните от ищеца такива с оглед правната и фактическа сложност на делото.

1

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Н. М. от АК – гр. Я., редовно преупълномощен от адв. Х. Ц. Р. от АК – гр. С., последният на свой ред редовно упълномощен по делото от по-рано, чрез когото се иска от съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе при признание на иска. Претендират се разноски като се сочи, че признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорност за разноски, тъй като не са налице кумулативните предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК, а именно с поведението се да не е дал повод за завеждане на иска.

С протоколно определение от 09.02.2026 год. съдът е прекратил съдебното дирене по делото и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение съобразно направеното от ответника признание, на основание чл.237 ГПК.

Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от ответника е направено изрично признание основателността на предявения иск.

Същото изхожда от легитимирано лице – пълномощник на ответното дружество – М.

М. на длъжност „***“ в „ЕОС Матрикс“ ЕООД легитимираща се с изрично пълномощно /представено с отговора по чл.131 ГПК/ да прави признание и отказ от иск.

Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед на направеното признание съдът намира, че предявения иск е доказан по своето основание и следва да се уважи, без да излага мотиви за това на основание чл.237, ал.2 ГПК.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая не е налице първата от двете кумулативни предпоставки за да се уважи искането на ответника за освобождаване от отговорност от заплащане на ищеца на сторените от него в настоящото производство разноски.

Видно от представеното в производството изп.дело № *** год. по описа на ЧСИ И.

Х. рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд Я., ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало по изп.дело пред ЧСИ молба от 08.11.2019 год. /л.*** от изп.дело/ с която е поскало на основание чл.429 ГПК, да бъде конституиран като взискател, в качеството на цесионер, посочвайки банкова сметка на която ЧСИ да му превежда постъпилите по изп.дело суми, а така също е поискало заедно със съобщението до длъжника за промяна взискатела по делото, ЧСИ да насрочи и дата за извъриване на опис и оценка на движими 2 вещи, находящи се на адреса на задълженото лице. Със свое разпореждане от 09.04.2020 год.

ЧСИ е конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по изп.дело.

Горните фактически данни обосновават у настоящия съдебен състав извод, че с поведението си ответника е дал повод на ищеца да предяви иск по чл.439 ГПК за недължимост на вземането на дружеството поради погасяването му по давност.

Същевременно съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева дори съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерно /в която насока ответното дружество е направило възражения/ с оглед фактическата и правна сложност на делото. Делото е приключило в едно съдебно заседание, ангажирани са единствено писмени доказателства, а основателността на исковата претенция е призната от ответника, като само материалния интерес не обосновава сам по себе си по-висока фактическа и правна сложност на делото.

Ето защо и при съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело ***, настоящия съдебен състав редуцира заплатеното от ищца адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 613.55 евро /1200 лева/.

На изложените мотиви следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 926.80 евро, от които държавна такса – 313.25 евро и 613.55 евро – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът А. Й. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.***, съдебен адрес: гр.С., ул.*** не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к. ***, представлявано от *** Р. И.

М.-Т. и Т. И. В., вземанията, предмет на Изпълнителен лист, издаден на 04.11.2011 год. от Районен съд Я., по гр.дело № *** год. на основание Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № *** от 01.11.2011 год., за сумите: 13 317.65 лева – главница; 1036.71 лева – договорна лихва от 23.03.2011 год. до 27.10.2011 год.; 29.20 лева – наказателна лихва от 26.03.2011 год. до 27.10.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2011 год. до изплащането и, както и сумата от 932.87 лева – разноски по делото, от които 287.67 лева – държавна такса и 645.20 лева – платено адвокатско възнаграждение, поради изтекъл давностен срок.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к. „***, представлявано от *** Р. И. М.-Т. и Т. И. В. ДА ЗАПЛАТИ на А.

Й. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.*** съдебен адрес: гр.С., ул.***, сумата от 926.80 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от 3 връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

4