Решение № 17692 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17692 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110119555 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. В. Г., Р. И. Г. и Н. В. Г. срещу Б. Ц. П., И. Д. Г. – П. и Д.

Б. П..

Ищците твърдят, че са съсобственици по силата на наследствено правоприемство, при квоти от по 1/6 ид.ч. за всеки от тях, на следния недвижим имот: дворно място с идентификатор ************************, находящо се в с. ***************************************, с площ 763 /седемстотин шестдесет и три/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план:

***** ********, при съседи: *********************************. Излагат, че наследодателката им Р.Я. П. е придобила процесния имот по силата на съдебна спогодба по гр. д. № 1637/1992 г. по описа на СРС, ГК, 13 състав, като след смъртта на 17.05.2014 г., правото на собственост върху имота преминало върху синовете Б. Ц. П. и В. Ц. Г., всеки от които придобил по ½ ид.ч. от имота. Сочат, че В. Ц. Г. починал на 24.04.2021 г., като неговата ½ ид.ч. от имота била наследена от ищците като негови законни наследници – съпруга и деца, при квоти от по 1/6 ид.ч. за всеки. Излагат, че на 14.03.2025г. получили уведомление от Агенция по геодезия картография и кадастър, от което установили, че ответникът Б. Ц. Г. се е снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение - Акт № **************** от 23.01.2025 г. на нотариус И. Д., с който Б. Ц. Г. е признат за собственик на целия имот с идентификатор № **************. След извършена справка в ИКАР ищците установили, че на 21.03.2025 г. ответниците Б. Ц. П. и неговата съпруга И. Д. Г. са прехвърлили съсобствения си недвижим имот с идентификатор ************** на тяхната дъщеря Д. Б. П., видно от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № ********************* от 2025 г. на нотариус В. Г., район на 1 действие - Софийски районен съд. Оспорват Б. П. да е придобил имота по давност, като в тази връзка твърдят, че не е извършвал каквито и да било действия, с които да демонстрира пред останалите съсобственици, че държи и техните идеални части от имота за себе си с намерението да ги свои. Излагат, че Б. в нито един момент не е отблъсквал владението на останалите съсобственици, никога не е манифестирал своето владение по отношение на ищците, които непрестанно са посещавали имота, ползвали са го и са го считали за свой собствен съобразно припадащата им се част от правото на собственост. Според ищците, доколкото Б. не бил изключителен собственик на имота, то нямало как и да прехвърли права, които не притежава. Ето защо, считат, че с договора за покупко продажба от 21.03.2025 г. ответничката Д. П. не е придобила имота в своя изключителна собственост. С оглед на изложеното предявява настоящите искове: за признаване за установено спрямо ответниците Б. Ц. П. и И. Д. Г. – П., че последните не са собственици на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **************, като правят и искане за отмяна на нотариален акт № **************** от 23.01.2025 г. на нотариус И. Д., по отношение на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор **************; за признаване за установено спрямо ответника Д. Б. П., че всеки от ищците е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ************** и за осъждане на ответника Д. Б. П. да предаде владението върху 1/6 ид.ч от имота на всеки от ищците. Претендират и разноски по производството.

Ответниците Б. Ц. П. и И. Д. Г. – П. в срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените искове, при твърдения, че до отчуждаване на имота с договора за покупко-продажба от 21.03.2025 г. са били изключителни собственици на имота на основание давностно владение. Не оспорват, че Б. Ц. П. и В. Ц. Г. са наследници на Р., която е придобила процесния имот през 1992г. по силата на съдебна делба. Твърдят, че срещу отчужден недвижим имот на общия им наследодател Ц. Г. П. (баща, починал 18.04.1990г.), бил отстъпен като обезщетение през 1978г. от ИК на СГНС друг недвижим имот - апартамент №75, находящ се в гр.

***************************************, с площ от 87,86 кв.м., заедно с прилежащото му мазе №7, с площ от 4,82 кв.м. и съответните идеални части от общите части и правото на строеж. Сочат, че апартамента формално бил записан в документите за собственост като съсобствен на Б. Ц. П. и В. Ц. Г., като всеки един от тях е притежавал по ½ ид.ч. от него.

Твърдят, че още около 2000г. и приживе на Р.Я. П., била постигната изрична устна договореност между нея и синовете : общият апартамент в гр. София да бъде за В. Ц. Г.

(понеже със семейството си живее в гр. София), а делът от къщата в с. Г., принадлежащ на Р.Я. П. (4/6 ид.ч.) и градината в местността К. (сега поземлен имот е идентификатор **************), която осигурявала земеделска продукция за домакинството в с. Г., да бъде за Б. Ц. П. с уговорката да го запази и прехвърли на Д. Б. П. (дъщеря на Б. П. и внучка на Р.

П.). По силата на тази договорка, през 2000 г. процесният имот бил предоставен на Б. да го стопанисва и владее като свой собствен. Твърдят, че ответникът Б. единствен постоянно, явно и несмущавано от никого владеел имота като собственик от 2000 г. до формалното му предаване с нотариален акт на Д. П. на 21.03.2025г., откогато само тя упражнявала фактическа власт върху него като собственик. В тази връзка излагат, че имотът имал ограда 2 и метална врата, за да се възпрепятства достъпа до него, които са били поставени от Б., през много дълъг период от време последният като единствен неоспорим владелец на целия имот е обработвал лично и сам имота като градина за селскостопанска продукция за собственото си домакинството, живеещо в с. Г., като за целта е изградил и оранжерия в него. Сочат, че поради липса на физическа възможност и с лично позволение от Б., в последните години върху имота се отглеждала люцерна, но достъпът продължавал да е ограничен и се е определял единствено от ответниците по делото. Излагат още, че в изпълнение на описаните по-горе дългогодишни устни договорености между роднините, на 08.12.2005г. с нотариален акт №***********************. на Служба по вписванията - гр. София, Б. Ц. П. прехвърлил на брат си В. Ц. Г. собствената си ½ идеална част от правото на собственост върху апартамент №75, находящ се в гр. ***************************************, с площ от 87,86 кв.м., заедно с прилежащото му Мазе № с площ от 4,82 кв.м. и съответните идеални части от общите части и правото на строеж, като по този договор реално нямало насрещна престация от страна на В. Ц. Г., а насрещните права на прехвърлителя Б. Ц. П. фактически са се отнасяли до собствеността върху процесния земеделски имот. Твърдят, че след постигане на гореизложените договорености и предаването на имота на ответника Б. Ц.

П., наследодателят на ищците никога не е упражнявал фактическа власт върху имота, нито е имал намерение да го счита за свой (защото срещу него му е обещан, а по-късно и формално предоставен друг имот на по-висока стойност). Твърдят, че преобръщането на фактическо държане в собственическо владение е станало по изрична договореност за разпределение на имотите със собственика на земеделския имот - Р.Я. П., и със знанието и съгласието на В. Ц.

Г., за когото е бил определен друг недвижим имот на по-висока стойност. Излагат, че са били собственици на целия поземлен имот към датата на прехвърлянето му в полза на третия ответник Д. П., поради което вещно-прехвърлителният ефект на договора е настъпил и купувачът е станал собственик на имота. При изложеното молят за отхвърляне на исковете.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П. оспорва предявените искове при твърдения, че е изключителен собственик на процесния имот, доколкото и праводателите са били такива, като се преповтарят доводите, изложени от ответниците Б. Ц. П. и И. Д. Г. – П.. Моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по делото.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

1. По допустимостта на производството спрямо ответниците Б. П. и И. П..

Във връзка с изрично отправеното възражение за недопустимост на предявените отрицателни установителни искове спрямо посочените двама ответници, респ. за липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съдът намира същото за неоснователно. Ищците твърдят, че притежават процесния недвижим имот в съсобственост по наследство с ответника Б. П., при посочените в исковата молба квоти, като поддържат, че същият не е станал негов едноличен собственик, на основание изтекъл в негова полза законоустановен срок на давностно владение, признато от 3 нотариус, чиято констатация е обективирана в издадения нотариален акт от 25.01.2025г., през време на брака си с И. П., като двамата се разпоредили с имота в полза на третия ответник - Д. П., чрез транслативна сделка, обективирана в издадения нотариален акт за покупко продажба от 21.03.2025г. Макар че, безспорно към датата на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото производство, първите двама ответници вече са се били разпоредили в полза на третия ответник, налице е правен интерес у ищците да предявят отделни искови претенции, с които в настоящата хипотеза се иска отричане със сила на пресъдено нещо, на правото на собственост върху целия имот на основание давностно владение на ответника Б. П. през време на брака му с И. П.. Отричането на правото на собственост на праводателите на ответника по иска с правно основание чл.108 от ЗС е допустимо в настоящата хипотеза, тъй като от една страна е налице издаден титул за собственост в полза на ответника Б. П., а именно констативен нотариален акт за собственост върху целия недвижим имот, което ищците твърдят, че смущава упражняването на правото им на собственост върху имота при посочените квоти, респ. желаят да получат защитасанкция на правата си, но с твърдения, че ответника Б. П. не е негов едноличен собственик и не е упражнявал за себе си фактическата власт върху техните ид.ч. от имота, демонстрирайки го по несъмнен начин, а от друга страна поради твърдението, че ответникът Б. П. не е придобил по давност през време на брака си с ответницата И. П., правото на собственост върху целия имот, то транслативната сделка, с която двамата са се разпоредили в полза на третия ответник не е породила своето вещно прехвърлително действие, поради това че в полза на прехвърлителните /първите двама ответници/ правото на собственост не е възникнало за целия недвижим имот. Посочената защита- санкция не би могла да се реализира в пълен обем при предявяването на ревандикационния иск срещу третия ответник именно поради това, че е налице издаден в полза на Б. П. отделен титул на собственост, който притежава обвързващо действие по отношение на правните констатации на нотариуса относно възникването и съществуването на правото на собственост на посоченото основание /давностно владение/, докато в рамките на отделно исково производство не бъде установено друго, т.е. тази доказателствена сила не бъде оборена. Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че с оглед на твърденията на страните, е налице правен интерес от предявяване на тези искови претенции, като същите следва да бъдат разгледани и съдът се произнесе по тяхната основателност.

2. От фактическа страна.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на Спогодителен протокол от 03.11.1992г. по гр.д.№ 1637/1992г. на СРС, процесният недвижим имот бил поставен в дял на общата наследодателка на страните Р.Я. П., която след своята смърт на 17.05.2014г., се наследила от двамата си синове - В. Ц. Г., поч. на 24.04.2021г., и от ответника Б. Ц. П.. Приживе на общата наследодателка, между нея и двамата й синове съществувала устна уговорка процесният недвижим имот, находящ се в с.Г., който се ползвал за зеленчукова градина, да остане във владение и да се ползва от Б. Ц. П. и неговото семейство, а недвижим имот, който бил съсобствен между В. Ц. Г. и Б. Ц. П., находящ се в 4 гр. София /Апартамент №75/, на ул**************************, с РЗП 87,86 кв.м., ведно с избено помещение и съответни ид.ч. от правото на строеж, да се ползва от В. Ц. Г. и неговото семейство, тъй като живеели в гр. София. В изпълнение на тази уговорка, ответникът Б. Ц. П. прехвърлил притежаваната от него 1/2 ид.ч. от имота в гр. София, с договор за покупко-продажба, обективиран в