Решение № 498 от 29.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Благоевград, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200500775 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с жалба от Главна дирекция „Гр.п.”, подадена чрез Главен юрк М.Хр., срещу Решение № 1193 от 13.03.2020г., постановено по гражданско дело № 853 от 2019г. на Районен съд ГД, с което са уважени претенциите на Г. СТ. ДЖ., ЕГН ..., от с. Б., Община ГД, обл. Бл., за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд като «младши инспектор/старши полицай» в 03 »Група за охрана на държавната граница» към Главна дирекция «Гр.п.» при РДГП- См., заедно със законната лихва, както и мораторна такава.

Поддържа се с въззивната жалба, че атакуваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и са наведени оплаквания за необоснованост от събраните доказателства по делото.

Служебното правоотношение на ищеца се уреждало единствено със ЗМВР. Законодателят предвидил възможността държавните служители в системата на МВР, работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период. Не била налице празнота в приетия подзаконов нормативен акт. Такава била изричната воля на законодателя. Именно последният регламентирал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на 1

МВР, да е 8:8, а не предвиденото за работещите по трудово правоотношение 8:7. В случая нямало положен извънреден труд, а нощен такъв, за който било заплатено съответното допълнително възнаграждение. Съдът неправилно изтълкувал разширително разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, била неприложима към установената от чл. 179, ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време през нощта. От приложените доказателства не станало ясно ищецът да е работил извън нормата за периода, което да води до заплащане на извънреден труд. КТ, НСОРЗ и ЗМВР не предвиждали заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението, предвидено за извънреден труд. КТ не можел да намери приложение в служебното правоотношение между страните нито субсидиарно, нито по аналогия. Не било налице сходство в главните белези на юридическите факти. Правното основание на нощния труд на служителите в МВР не било в чл. 8-9 от НСОРЗ, а се съдържало в чл. 179 и 187 от ЗМВР. НСОРЗ била неприложима, защото с нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР била дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд. Дори и да се приемело, че за положения нощен труд след преизчисляването му в дневен с коефициент 1,143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, то такова не било поискано, тъй като претенцията имала за предмет заплащане на положен извънреден труд.

С въззивната жалба се иска от окръжния съд да отмени обжалвания акт на районния съд и да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се разноските за пред двете съдебни инстанции, включително юрисконсулстко възнаграждение.

Насрещната страна е подала отговор на жалбата, чрез адв. Авр. М., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Анализът на събраните пред първата инстанция доказателства бил правилен. Действително била налице празнота в съответния подзаконов нормативен акт, която трябвало да се преодолее чрез субсидиарно приложение на трудовото законодателство /КТ и НСОРЗ/. Обратното поставяло държавните служители в МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Положеният от ищеца нощен труд правилно бил преизчислен с коефициент 1,143 и превишаването на нормата следвало да се заплати именно като извънреден труд.

Оспорва се оплакването с въззивната жалба досежно момента на изпадане на работодателят в забава, във връзка с претенцията за мораторна лихва. Излагат се съображения, че начина на отчитане на положения труд, не може да влияе на началото на дължимостта на лихвата за забава, която се дължи от началото на последващия месец.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

За насроченото съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, страните редовно призовани, не се явяват техни представители иви процесуални пълномощници по делото.

С писмена молба от юрисконсулт П.С., пълномощник на Главна дирекция „Гр.п.”- МВР, 2 поддържа се въззивната жалба по делото, като се претендира юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Направено е възражение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, за размера на дължимото възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.

С писмено становище по делото пълномощникът на ответника по жалбата- адв. Авр. М., поддържа доводите си, наведени с писмения отговор на въззивната жалба, като претендира и направените пред настоящата съдебна инстация разноски.

Окръжен съд-Благоевград, в настоящия си въззивен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 от ГПК и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-ГД е сезиран с искова молба, предявена от Г. СТ. ДЖ., ЕГН ..., от с. Б., Община ГД, обл. Бл., чрез пълномощника му адв. Авр. М., срещу Главна дирекция „Гр.п.” при МВР, в която се твърди, че за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., ищецът е работил на смени като «младши инспектор/старши полицай» в 03 »Група за охрана на държавната граница» към Главна дирекция «Гр.п.» при РДГП- См. като е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, възлиза на 2 057 часа. Това преизчисляване води на извода за положен извънреден труд от 257 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.47лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1 662.00лв.

Сочи се с исковата молба, че извънредния труд се заплаща за всяко тримесечие и в конкретния случай първото тримесечие, за което работодателят дължи плащане на извънреден труд започва от 01.08.2016г. и завършва на 30.09.2016г., поради което сумата става изискуема и дължима от 01.10.2016г., от която започва да тече периода на претендираната мораторна лихва върху първата главница, като следващите главници се формират на всяко следващо тримесечие, като крайната дата на периода напретендираните мораторни лихви е 01.08.2019г. За периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г. се претендира моратолна лихва в общ размер на 200лв.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявения иск, като същият след изменението му да се счита за предявен за сумата от 1 541.44лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 225 часа, за целия процесен период от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, с коефициент 1.143, както и за сума в размер на 211.09лв., на основание чл. 86 от ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху всяка от дължимите главници, от датите на падежите на задължението за заплащане на допълнителното възнаграждение, до датата на подаване на исковата молба– 10.09.2019г.

3

С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се оспорва исковата претенция по основание и размер, като се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Не е спорно по делото, а видно е от представените писмени доказателства/Справка с изх. № 40746-12403/03.10.2019г., издадена от Директора на Главна дирекция «Гр.п.» при РДГПСм., че младши инспектор Г. СТ. ДЖ., считано от 18.03.2002г. до 01.09.2003г. е бил граничен полицай в граничен участък И. на ГПУ- Х. от РГС- ГД. За периода от 01.09.2003г. до 04.02.2014г. е бил граничен полицай в отделението на граничен полицейски взвод в група «Охрана на държавната граница»- ГПУ г. ГД. Считано от 04.02.2014г. е преназначен на работа като старши полицай в група «Охрана на държавната граница»- ГПУ г. ГД, към РДГП- См.. Ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.

Не е спорно по делото и че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на ГД“ГП“, както и че е полагал нощен труд.

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, от която се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., при работа на на смени, при даване и на нощни дежурства и съобразно изготвените месечни протоколи, ищецът е положил общо 1 573 часа нощен труд, които преизчислени с коефицент 1.143 за превръщането им в дневни правят 1 798 часа дневен труд. Сочи се в писменото заключение, че след приспадане на платения и неплатения отпуск и отпуски за временна нетрудоспособност, налице е положен но неплатен извънреден труд за 225 часа, който не е заплатен на ищеца Н.В.П. от неговия рабтодотел.

Според заключението на вещото лице и съобразно основната заплата на ищеца по месеци, неизплатеното възнаграждение за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., възлиза на 1 541.44лв.

Според приетото от първоинстанционния съд експертно заключение лихвата за забава, за периода от от 01.08.2016г. до 01.08.2019г.,начислена върху незаплатеното трудово възнаграждение по тримесечие, възлиза общо на 211.09лв.

Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът излага следните правни доводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените въззивни основания с жалбата.

При извършване на служебна проверка в рамките на правомощията си, настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на обжалването е и процесуално допустимо.

4

Страните по делото са правилно конституирани от първоинстанционния съд, като не е налице нередовност във връзка с активната и пасивната процесулна легитимация по делото.

Липсват нередовности и във връзка с надлежното упражняване на правото на иск.

Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно и обосновано, поради следните съображения от правна страна:

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл.187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуване на нощния труд в дневен.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител– «младши инспектор/старши полицай» в 03 »Група за охрана на държавната граница» към РС»ПБЗН», полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР– чл.142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР/чл.142 ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22ч. и 06ч., съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно и отчитано със съставени нарочни протоколи за съответното трумесечие.