Определение № 1647 от 24.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1647 гр. Бургас, 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500184 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, подадена чрез пълномощник адв.Делян Манчев, против разпореждане № 12048 от 28.11.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 6140/2023 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. С. М., ЕГН **********, с адрес *****, в частта за заплащане на сумата от 30 лв. – такса, начислена на 29.09.2020 г. по Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти-физически лица, раздел VIII, В, т. 13, както и сумата от 93.60 лв. – разходи за уведомяване за периода от 22.08.2019 г. до 21.08.2023 г.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда за недължимост на претендираните суми, като се сочи, че същите са начислени съобразно уговорките в сключения договор. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за такси от 30 лв. и разходи за уведомяване от 93.60 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, 1 което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 6140/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Юробанк България” АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника С. С. М., за заплащане на следните суми, дължими по договор за кредит № C05019289061 от 27.07.2017 г.: 1996.43 лв. – главница, 52923 лв. – договорна лихва за периода от 22.08.2019 г. до 04.08.2020 г., 131.72 лв. – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просроени плащания) за периода от 22.08.2019 г. до 12.03.2020 г., 87.30 лв. – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 14.05.2020 г. до 21.08.2023 г., 100.44 лв. – такси за периода от 22.08.2019 г. до 21.08.2023 г., 93.60 лв. – разходи за уведомяване за периода от 22.08.2019 г. до 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото от 58.77 лв. за държавна такса и 536.32 лв. за адвокатско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от договор за кредит № C05019289061 от 27.07.2017 г. , сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“ ЕАД (с правоприемник „Юробанк България“ АД и С. С. М., по силата на който банката е предоставила на картодържателя/кредитополучател кредитен лимит в размер на 2000 лв., усвояван чрез кредитна карта. Длъжникът не е извършил плащания по месечни извлечения 49 броя, поради което с покана връчена му от ЧСИ на 04.08.2020 г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита. Към заявлението е представено копие на договора за кредитна карта, по който се претендират вземанията; Общи условия за издаване и ползване на карта Euroline; Тарифа за таксите и комисионите на Банката; покана за предсрочна изискуемост до длъжника, връчено чрез ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825; платежни документи.

Районният съд е издал Заповед № 3551/28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за главницата, възнаградителната лихва, мораторна лихва, част от таксите, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземанията, както и за разноски по делото, съразмерно с уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане № 12048/28.11.2023 г. БРС е отхвърлил заявлението в частта му за заплащане на сумата от 30 лв. – такса, начислена на 29.09.2020 г. по Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД 2 прилага по извършване на услуги на клиенти-физически лица, раздел VIII, В, т. 13, както и сумата от 93.60 лв. – разходи за уведомяване за периода от 22.08.2019 г. до 21.08.2023 г. По отношение на сумата от 30 лв. районният съд е приел, че същата се дължи като такса „за администриране на просрочен кредит“, което представлява действие по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК разходите, направени във връзка с предприемане и извършване на тези действия, не следва да бъдат възлагани в тежест на потребителя. По отношение на сумата от 93.60 лв., съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК при забава на длъжника кредиторът има право да получи мораторна лихва, но не може да претендира други суми, обусловени от забавеното изпълнение на длъжника, включително да събира такси във връзка с настъпилата изискуемост на кредита, като клаузите, които предвиждат заплащане на претендираните разходи, целят заобиколяне на чл.33, ал.1 и чл.10а ЗПК, поради което са нищожни и затова не е налице основание за дължимост на сумата за разходи на Банката във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

Въззивният съд намира така постановеното от БРС разпореждане за частично неправилно, а частната жалба за частично основателна.

От представения по делото Договор за издаване на кредитна карта е видно, че за извършването на платежни операции с кредитната карта картодържателят се е съгласил да заплаща такси, посочени в Тарифата на Банката. В депозираната пред заповедния съд молба-уточнение от заявителя е посочено какви такси са включени в общия претендиран размер от 100.44 лв., като относно таксата от 30 лв., осчетоводена на 29.09.2020 г., е уточнено, че същата е начислена на основание т.13 от Раздел VІІІ, б.“В“ от Тарифата на Банката и представлява такса за „администриране на просрочен кредит“. Видно е, че в случая, че се касае за такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, за начисляването на която е налице забрана по чл.10а, ал.2 ЗПК. Ето защо, въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционния съд за недължимост на таксата от 30 лв. е законосъобразен и заявлението правилно е отхвърлено за тази сума, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено в тази част.

Настоящата инстанция не споделя изводите на БРС за отхвърляне на заявлението за претендираната сума от 93.60 лв., представляваща направени от заявителя разходи за уведомяване на длъжника. Видно от заявлението и приложените към него доказателства, претендираната сума от 93.60 лв. представлява сбор от разходи на заявителя във връзка с изготвянето и връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение, като сумата реално е заплатена на ЧСИ Горчев и на адв.М.. При това положение, настоящата инстанция 3 намира, че по съществото си тази сума не е част от договорките, постигнати между страните в сключения договор и е направена от страна на Банката, за да бъде уведомен длъжника за обявената предсрочна изискуемост и не може да се приеме, че тази претендирана сума противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК. Ето защо, обжалваното разпореждане е неправилно в тази част и следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че претендираната сума от 93.60 лв. е включена в изготвеното извлечение от счетоводните книги на Банката, съдът намира, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е основателно по отношение на това вземане и следва да бъде уважено.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 12048 от 28.11.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 6140/2023 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. С. М., ЕГН **********, с адрес *****, за заплащане на сумата от 93.60 лв. – разходи за уведомяване за периода от 22.08.2019 г. до 21.08.2023 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, против длъжника С. С. М., ЕГН **********, с адрес *****, за заплащане на сумата от 93.60 лв. – разходи за уведомяване за периода от 22.08.2019 г. до 21.08.2023 г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12048 от 28.11.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 6140/2023 г. по описа на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4