Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 07.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5262/2024
Вид
Решение № 280
Подписан
07.03.2025
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330205262 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-6207-000337 от

02.08.2024г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на И. Д. И., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Жалбоподателят И. Д. И. обжалва наказателното постановление чрез пълномощник, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения, както и претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против И. Д. И., за това, че на 15.07.2024г. в 23:18 часа, в с.Труд на ул.”Карловска” като водач на лек автомобил Форд Транзит Кустом, **, България, при обстоятелства: Село Труд на улица Карловска до номер 16 управлява лек автомобил Форд Транзит с регистрационен номер ** – чужда собственост, като водачът в качеството си на ползвател управлява МПС, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката (справка ГФ чрез РСОД), с което е извършил:

1. Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

С това виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 15.07.2024г., съставен от Й. П. П. – мл.автоконтрольор към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени показанията на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви и взаимоподкрепящи се.

В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация. Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, тоест посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този порядък законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и, в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

Правилно е бил определен субектът на нарушението, а именно 2 жалбоподателят И., който не е собственик на управляваното от него МПС, като такъв се явява Р.С.Р., за който факт страните не спорят. От представените от страна на жалбоподателя с жалбата писмени доказателства – Сметка за платена застрахователна премия и зелена карта за процесния автомобил, се установява, че за същият е имало сключен договор за гражданска отговорност на автомобилистите, като срокът на застраховката е бил от 26.03.2024г. до 25.03.2025г., като по него са били дължими общо 4 вноски. От сметката за платена застрахователна премия е видно, че застраховащият е заплатил 2-рата вноска едва на 16.07.2024г. в 12:18часа. Тоест заплащането е сторено на следващия ден след извършване на нарушението – 15.07.2024г. в 23:18ч., далеч след времето, когато е следвало да се плати втората вноска. В тази връзка за процесния автомобил към инкриминираната дата не е имало действащ договор за ГО на автомобилистите, тъй като за застрахователя е отпаднало договорното задължение да покрива евентуални щети при възникнали застрахователни събития. Очевидно е, че втората вноска е била платена именно, за да се избегне административнонаказателната отговорност в настоящия казус. По тези съображения Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за несъставомерност на деянието от обективна страна. Аналогично несъдържателни се явяват и доводите му за несъставомерност на деянието от субективна страна поради липса на умисъл, тъй като жалбоподателят като водач на МПС преди да управлява същото е длъжен да се убеди както в изрядното техническо състояние на автомобила, така и в наличието на всички законоизискуеми документи за последния, още повече, че несъмнено собственичката на автомобила – Радославова, и жалбоподателят имат отношения, предвид факта, че и двамата живеят на един и същ адрес.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване, в която връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за наличие на процесуални нарушения на административнопроизводствените 3 правила.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 24-6207-000337 от 02.08.2024г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на И. Д.

И., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в производството, като в конкретния случай единствено жалбоподателят е претендирал присъждането на такива, която претенция се явява неоснователна предвид изхода от делото, а именно потвърждаването на наказателното постановление.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-6207-000337 от 02.08.2024г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на И. Д. И., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4