Решение № 13904 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13904 гр. С, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110125423 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 157360/07.05.2025 г, с която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК ** против Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя законен представител и настойник Н. И. И., ЕГН **********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот: **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, аб. № **. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, не е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна 1 енергия през заявения в исковата молба период и не е погасил задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1107,36 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.05.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 183,50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 28.04.2025 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 42,71 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. 30.04.2024 г., за имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, аб. № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 10,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2022 г. - 28.04.2025 г., върху главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал.

5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника в производството, с който се оспорват предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и 2 ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираното вземане.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.

150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно 3 право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при 4 условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален акт за собственост на жилище (апартамент) по чл. 55 от ЗПИНМ № 126, том IV, дело № 726/1971 г., се установява в производството, че на 21.05.1971 г. ГПА и МНР са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, като доколкото по делото не е установено друго, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, съгласно която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, т.е. следва извод, че всяка от ГПА и МНР е станала собственик на ½ идеална част от процесния имот.

От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален акт за дарения на недвижим имот № 112, том XII, дело № 1982/1986 г. се установява в производството, че на 25.04.1986 г., ГПА и НРА дарили на внука си Б. Е. П.

/ответник в настоящото производство/, притежаваната от тях ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, като 5 по силата на уговорките, обективирани в договора за дарение, инкорпориран в цитирания нотариален акт за дарения на недвижим имот № 112, том XII, дело № 1982/1986 г., в полза на дарителите е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарената ½ идеална част от процесния имот. От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото, че така учреденото право на ползване е погасено със смъртта на ГПА и НРА, съответно на 18.11.2004 г. и на 04.04.2006 г.