Решение № 3326 от 13.07.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3326

Стара Загора, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА административно дело № 20267240700631 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Л. П. Л. от [населено място], чрез редовно упълномощен адвокат, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2763101 от 19.05.2026 г., издадена от Г. С. К. – на длъжност полицай при РУ Труд, ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б."е" от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на административния акт и постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Според жалбоподателя, още на 19.05.2026 г. е сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност. Заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност. По подробно изложени съображения, моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъдат присъдени направените по делото разноски – внесена държавна такса в размер на 5,11 евро и 550 евро – възнаграждение за един адвокат, платено по банков път на 21.05.2026 г., съгласно приложено на л.13 от делото платежно нареждане.

Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище Началникът на РУ Труд, ОДМВР Пловдив, който не е страна по делото, заявява отпадане от основание на оспорената заповед поради представяне на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил и издаване на друга заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б."з" (гг) от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС нерегистрирано по надлежния ред, за което се налага наказание по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Излага доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, без допуснати процесуални нарушения и при наличие материалноправните предпоставки на закона за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б."е" от ЗДвП. Въпреки това заявява, че жалбата е основателна и ако бъде отменена прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна и намаляването му до минимума в Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и съобрази представените по делото доказателства и закона, установи:

По отношение на жалбоподателя Л. П. Л. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 5375406 от 19.05.2026 г. за това, че на 19.05.2026 г. в 15:24 ч. в [населено място], обл. Пловдив, на [улица]срещу № 48, управлява лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ [рег. номер], лична собственост, нерегистриран по надлежния ред със служебно прекратена регистрация, поради неплатена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2763101 от 19.05.2026 г., издадена от Г. С. К. – на длъжност полицай при РУ Труд, ОДМВР Пловдив, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС без застраховка гражданска отговорност до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е издаден на основание чл.171, т.1, б."е" от ЗДвП и въз основа на описания по-горе АУАН, като от фактическа страна е обоснован с фактите, че в [населено място], на [улица]пред № 48, жалбоподателят управлява лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ [рег. номер], със служебно прекратена регистрация, поради неплатена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Заповедта е връчена на адресата на 19.05.2026 г. с указания за срока, реда и органа, пред който може да се обжалва, а жалбата срещу нея е подадена до Административен съд – Стара Загора на 22.05.2026 г. по пощата.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, както и представени от жалбоподателя в т.ч. доказателства за сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност за процесния автомобил с валидност от 15:42 ч. на 19.05.2026 г. до 23:59 ч. на 18.05.2027 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е процесуално допустимо – направено е от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган с правомощия за контрол по ЗДвП и КЗ, възложени съгласно Заповед № 317з-3334/17.03.2026 г. на директора на ОДМВР Пловдив и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, в рамките на предоставените му правомощия.

Спазено е изискването за издаване на административния акт в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за излагане на мотиви. В заповедта са посочени фактически обстоятелства, но отсъстват дата и час на описаното нарушение, за което е приложена ПАМ. Не е посочена е правната [жк], обосноваваща хипотеза за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."е" от ЗДвП. Действително налице е позоваване на съставения АУАН, което попълва фактическия дефицит, но въвежда противоречие, което е неотстранимо и прави неясна волята на административния орган. Описаното в АУАН нарушение и дадената му правна квалификация е за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За това нарушение е предвидена административно-наказателна отговорност по състава на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Наложената принудителна административна мярка обаче е за незаплатена застраховка гражданска отговорност – нарушение, което се санкционира по Кодекса за застраховането – за нарушение по чл.483 от КЗ е предвидена административно-наказателна отговорност по чл.638 от КЗ. Подобно нарушение с АУАН не е установено, нито е представен друг АУАН за такова нарушение.

Обобщено, материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП се свързва с конкретно извършено от водача административно нарушение по КЗ, а не по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е предвидена отговорност по чл.175, ал.3 от ЗДвП и което се свързва с правомощието за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. "з" (гг) от ЗДвП. Спазването на изискванията по чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт изисква липса на противоречия между фактическото описание на нарушението, установено с АУАН, и посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ, каквато в случая в обжалваната заповед липсва, а АУАН визира нарушение по ЗДвП, а не по КЗ, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на конкретно предвидена различна от приложената ПАМ. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, както отсъства АУАН, с който е установено съответно административно нарушение по КЗ. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие, с оглед констатацията за извършено от водача конкретно нарушение по ЗДвП, а наложена ПАМ за нарушение по КЗ. Констатираният порок в съдържанието на оспорения акт не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие и се явява основание за неговата отмяна, съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, не съответства на целта на закона и принципа на съразмерност.

Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). Оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „е“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до представяне на договор за сключена застраховка гражданска отговорност, но за не повече от 6 месеца. В заповедта административният орган е посочил прилагането на ПАМ на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, което при извършената проверка е установено, че не е регистрирано по надлежния ред. В конкретния случай в АУАН е описано управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

От доказателствата в административната преписка и представената и приета като доказателство по делото справка за процесния автомобил /л.36/ е видно, че регистрацията на процесното МПС е служебно възстановена на 19.05.2026 г. в 15:27 ч., с оглед сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидност за периода от 15:42 ч. на 19.05.2026 г. до 23:59 ч. на 18.05.2027 г. Нарушението е установено в 15:24 ч. на 19.05.2026 г., а възстановяването на регистрацията е три минути по-късно. Тоест нарушението е отстранено незабавно след установяването му, при които обстоятелства е отсъствала необходимост от прилагане на мярката. Целта на закона за предвиденото ограничение на права е да се отстрани нарушението – незабавно е сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила е възстановена. Присъщите на ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции са изпълнени – публичното задължение за застраховане на правнорегламентираната дейност, която е източник на повишена опасност, е осъществено. Налагането на ПАМ след този момент е в несъответствие с чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК и не кореспондира със задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. След постигане целта на закона ПАМ представлява интервенция със санкционен характер, присъщ на наказанието, но не и на принудителната административна мярка.