Решение № 786 от 09.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Бургас, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20242120102634 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. К. С., ЕГН ********** от *** против М. Г. Б., ЕГН ********** от *** с отправени до съда искания за разваляне на сключения между К. С. Т., починал на *** г. и М. Г. Б. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в н.а. № ***г., т.***, рег. № ***, д. № *** г. на нотариус с рег.№*** на НК и район на действие РС-Бургас до размера на наследствената на ищцата 1/8 част, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 8750 евро с левова равностойност 17113,50 лева, представляваща размера на наследствената 1/8 част.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник по закон на К. С. Т., починал на *** г., който преживе, на 10.03.2021 г. сключил с ответницата процесния договор. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора, липсвало е ежедневно гледане, непосредствено и непрекъснато, включително епизодично изпълнение на поетите задължения, което мотивира с твърденията, че наследодателят й не е имал хронични заболявания, бил е открит мъртъв в междублоковото пространство на к-с „***“, актът му за смърт е издаден на *** същата година, когато е бил погребан служебно. Твърди се от ищцата, че на 27.07.2023 г. ответницата се е разпоредила с имота за сумата от 70 000 евро, получена по банков път, като сделката е обективирана в н.а. за покупкопродажба на недвижим имот с № ***, т.***, рег.№ ***, д. №*** на нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие РС-Бургас. В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски. Исковете са по чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че се познава с наследодателя на ищцата от 2011 г., когато са обитавали един и същи блок в к-с „***“ и са поддържали близки съседски отношения, а от пролетта на 2017 г. ежедневно полагала грижи за него като му осигурявала храна, почистване, пране и други. Твърди, че именно 1 наследодателят на ищцата е инициатор за тези им взаимоотношения, срещу които пожелал да й прехвърли собствения си имот, което се случило през 2021 г. Твърди, че през целия период от време, от 2017 г. до кончината му същата е полагала дължимата грижа и посочва, че в деня на смъртта му е посетила адреса му по местоживеене, тъй като не е могла да се свърже с него по телефон, на място установила полицаи, които извършвали обиск на жилището в присъствието на поемни лица – двама от живущите в блока, единият от които домоуправителя, във връзка със смъртта му била образувана преписка, по която на няколко пъти е давала сведения, както и че не е могла да организира погребението му, тъй като не е негов наследник по закон, поради което и не може да й се издаде акт за смъртта му.

Ангажира доказателства.

С определението по чл.140 ГПК съдът е конституирал на страната на ответницата като трети лица помагачи Н. К. Т., И. Д. И., А. Г. И., Д. Г. И. и К. А. С., които също са наследници по закон на починалия К. С. Т.. Ответницата е мотивирала искането си за привличане на тези лица, че всеки от тях може да предяви същите искове и на същото основание.

Бургаският районен съд намери следното:

Данните сочат, че с нотариален акт № ***г., том I, рег. № ***, дело № ***/***г. К. С.

Т. е прехвърлил на М. Г. Б. собствения си имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент в *** срещу извършените до този момент издръжка и гледане на прехвърлителя от преобретателя, както и задължението на приобретателя да осигури и занапред гледане и издръжка на прехвърлителя докато е жив, като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

Т. е починал на ***г. Видно от удостоверението за наследници, той е нямал съпруга и деца, нито братя и сестри, като най-близките му наследници са първите му братовчеди, сред които е и ищцата С..

Със сключване на договора за издръжка и гледане, ответницата е станала собственик на имота. След смъртта на Т., тя е продала имота на трето лице за сумата от 70000 евро, видно от нотариален акт № ***/***г., том ***, рег. № ***, дело № ***/***г.

Както беше казано, ищцата е наследница на починалия като негова първа братовчедка, доколкото той не е имал свое семейство и деца, нито братя и сестри. В качеството си на наследница тя има интерес да предяви иск по чл.87, ал.3 ЗЗД и да иска да развали договора за издръжка и гледане поради евентуалното негово неизпълнение, но само за нейната част от наследството. За да се докаже искът, трябва да се установи, че преобретателката на имота не е изпълнявала задълженията си по издръжка и гледане на починалия прехвърлител.

Бургаският районен съд намира, че искът е неоснователен.

В своята последователна съдебна практика ВКС на РБ приема, че съдържанието на правата и задълженията на страните по договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се определя по съгласие на договарящите, при уредената в ЗЗД свобода, ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави, като спецификата на задължението за гледане следва от постигнатото между страните съгласие, с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам, а издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка или не. Приема се, че длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме, нито да му наложи начин на живот, който няма желание да води, независимо дали последният би бил по-добър в социално-битов план.

Следователно - изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Счита се, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите 2 наследници не могат да искат разваляне на договора. В този смисъл са решение № 863 от ***2010г. на ВКС по гр.д.№ 1534/2009г., IV г.о., ГК и решение № 494 от 16.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 642/2011г., IV г.о., ГК.

В случая за полаганите грижи от страна на ответницата към прехвърлителя на имота показания са дали ангажираните по делото свидетели. Св. С., домоуправителка във входа, където е живеел К., е споделила, че е виждала често М. в апартамента му да простира и да шета. Понеже жилището било на първия етаж, се виждало когато М. е там.

Свидетелката често я е виждала да шета и простира. К. починал на пътеката, която е пред блока. Дошли полицаи и отворили апартамента. После дошла и М. и казала, че тя е собственик на имота. Св. Т., приятел на К., е ходил много пъти на гости у него. К. му споделил, че има приятелско семейство от входа и дъщеря им се грижи за него. Свидетелят е виждал ответницата, когато е ходил в дома на К.. Вижда я е как готви и пере. К. искал апартамента да остане на М. след смъртта му. Той не й давал пари, а тя ходила да пазарува и да готви. Бил доволен от грижите й. Когато бил свободен, К. изпращал М. до работата й.

Според свидетеля, 80% от времето, когато в ходил у К., е виждал ответницата там.

При това положение съдът намира, че няма основания договорът за издръжка и гледане да бъде развален по чл.87, ал.3 ЗЗД. Ответницата е изпълнявала задължението си да гледа и издържа прехвърлителя. На първо място следва да се отбележи, че в нотариалния акт за прехвърляне на имота изрично е записано, че той се прехвърля срещу извършените до този момент издръжка и гледане. Специфичното при договора е, че грижите и издръжката до датата на сключването му са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени. Следователно, К. е бил доволен от грижите на М. за минало време, в какъвто и обем да са били тези грижи. Само негова е преценката дали грижите, които е получавал, са му били достатъчни. В случая явно преценката му е била, че грижите от страна на М. са достатъчни и той е бил доволен от нея, затова й е прехвърлил имота. Следва да се отбележи, че К. е бил подвижен и жизнеспособен, водел е относително активен начин на живот и съответно не се е нуждаел от такива грижи, от каквито има нужда примерно болен и на легло човек. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. След прехвърляне на имота, М. е продължила да се грижи за К.. Свидетелите, в по-голяма степен св. Т., са категорични, че са виждали многократно ответницата в дома на К. да готви, шета и пере, т.е. тя се е грижела за неговото домакинство. Била близка с К., който често я изпращал до работата й, защото имал много свободно време. Тя пазарувала с лични средства, който извод за съда се налага от факта, че той не й е давал пари за пазаруването. Следователно, според БРС ответницата е полагала регулярни грижи за прехвърлителя, посещавала го е често, готвела, чистила и перяла. Предвид неговото здравословно състояние той не е имал по-големи нужди. Бил е здрав и прав, не е бил на легло, движел се е самостоятелно, разхождал се е.

Грижите, които М. му е давала, явно са му били достатъчни и са покривали ежедневните му нужди. К. е бил доволен от даваната издръжка и гледане. Това се установява от показанията на св. Т., а и е логично да се приеме, че е така, след като няма данни той да е изразявал недоволство от ответницата, освен това приживе не е подал иск за разваляне на договора.

Според съдебната практика по такива дела, всеки случай е различен и трябва да се преценяват нуждите на прехвърлителя, начинът му на живот и отношенията между прехвърлител и преобретател по повод изпълнение на договора. В конкретната хипотеза прехвърлителят е бил здрав и прав човек, нямал е нужда от ежечасни грижи. Ето защо не може да се счита във ущърб на ответницата, ако тя не е ходила всеки ден при него, както е в случая. Явно е, че М. не е посещавала К. всекидневно, а е ходила в жилището му регулярно, за да се грижи за него и домакинството му. Това е достатъчно според БРС, за да се счита договорът за изпълнен, като тези грижи са кореспондирали с нуждите на прехвърлителя, който е нямал оплаквания от ответницата.

Що се отнася до образуваното досъдебно производство и писмените показания, 3 дадени от ответницата пред разследващите органи, съдът намира следното:

Досъдебното производство е образувано явно поради факта, че К. е починал извън дома си, пред блока, в който е жилището му. Ответницата е дала показания, че е била в приятелски отношения с К. още от 2011г. Той искал от нея компания и разходки, както и да пият кафе понякога. Апартаментът й бил прехвърлен срещу издръжка и гледане, като от време на време тя му носила храна. Неправилно се тълкува според БРС от страна на ищцата заявлението на ответницата пред полицията. Според ищцата, ответницата не е заявила, че е изпълнявала договорните си задължения по договора за издръжка и гледане, което следвало да се счита в неин ущърб. Съдът не възприема тезата на ищцата. По досъдебното производство ответницата е споделила най-общо какви са отношенията й с покойния, тя е заявила само тези факти, които имат някаква връзка със смъртта му. Тя не е била длъжна да обяснява в подробности дали и доколко е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане, понеже досъдебното производство не е било с такъв предмет. Ето защо не може да се тълкува във вреда на ответницата, че тя не е обяснила в пълнота изпълнението на задълженията си да издържа и гледа починалия. Що се отнася до това, че М. не е извършила действия по погребение на лицето, това е наистина така, но причината е, че ответницата не е родственица на починалия. Ето защо прокурорът е постановил той да бъде погребан служебно.