Решение № 16468 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16468 гр. С, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Д Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Л ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №

20251110139536 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.

С, ул. „Я“, № 23Б срещу Л И. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, кв. „СР“, бл. 15, вх. 2, ап.

7, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата от 286,78 евро (560,90 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, кв. „СР“, бл. 15, вх. 2, ап. 7, аб.

№ 307545 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 75,92 евро (148,49 лева) за периода от 15.09.2022 г. до 24.03.2025 г., сумата от 23,26 евро (45,49 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,67 евро (11,08 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2022 г. до 24.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18335/2025 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на вещен ползвател на процесния имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния 1 период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва по основание и размер исковите претенции. Поддържа, че собственик на процесния имот е В. А Р. съгласно нотариален акт за дарение, съгласно който ищцата е запазила правото си на ползване върху 7/8 ид. ч. Сочи, че е недоказано да е подавала молба- декларация за откриване на партида. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Оспорва да е потребила претендираната топлинна енергия. Оспорва за претендирания период да е налице договор за извършване на дялово разпределение в жилищната сграда, където се намира процесният имот, сключен между Етажната собственост и дружеството за дялово разпределение „ТС“ ЕООД. Оспорва процесният имот да е бил топлоснабден през процесния период, доколкото твърди, че всички радиатори в него са били демонтирани и затапени на 09.05.2012 г., за което от ищеца е издаден акт за изключване от 01.12.2002 г. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** поддържа исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

В случая признава се от ответницата и се установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105 , том 88, дело № 17198 ot 10.07.1997 г. на нотариус ВМ, че по силата 2 на същия ответницата е титуляр на вещно право на ползване за 7/8 ид.ч. от апартамент № 30 (№7), находящ се в гр. С, ж.к. СР, бл. 15, вх. Б, ет. 4. С НА ответницата и други две лица са прехвърли посочените 7/8 ид.ч. на В. А Р., но изрично е предвидено, че за ответницата е запазено пожизнено и безвъзмедно вещното право на ползване.

Предвид посоченото съдът приема, че е доказано в рамките на настоящото производство, че в рамките на процесния период ответницата е имала качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ. Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между нея като потребител и ответника като топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент № 30, находящ се на адрес: : гр. С, кв. „СР“, бл.

15, вх. 2, ап. 7, аб. № 307545 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., без да е необходимо изричното им приемане.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Видно от изравнителните сметки, представени от третото лице помагач, извършило дяловото разпределение, разпределената ТЕ за имота е на стойност 225,23 лева без ДДС / 270,28 с ДДС/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и 267,34 лева без ДДС /320,81 лв с ДДС/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., като е формирана единствено от стойността на отдадена от сградна инсталация ТЕ.

Неоснователни са възраженията на ответницата, че тъй като радиаторите в имота и в общите части на входа са „свалени“ не дължи заплащане на топлинна енергия. С мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното предназначението е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, поради което е възприет принципът "решава мнозинството". При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, 3 които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

В случая ответната страна не ангажира доказателства, че Общото събрание на етажната собственост във входа е взело решение по надлежен ред, за отказване от топлоподаване. Не са събрани доказателства, от които да се опровергава и извършеното дялово разпределение и стойността на разпределената за процесния апартамент топлинна енергия за сградна инсталация, нито да са налице специфики на самата сграда, които да обуславят несправедливо и несъответно на конкретните технически параметри на сградата разпределение на ТЕ по възприетите формули за изчисление. Поради това и съдът намира за установено, че в тежест на ответницата е възникнало задължение за заплащане на съответна на притежаваното вещно право част от задълженията за имота, а именно 7/8 от сумата 591,08 лева с ДДС за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

Във връзка с възраженията на ответницата относно правоотношенията с ФДР следва да бъде посочено, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ право и задължение на клиентите в сграда етажна собственост е да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение. Редовността на начина на формиране на волята на етажните собственици се съобразява по реда на приложимия закон по регулиране на отношенията между етажните собственици, поради което косвен контрол на същите в рамките на настоящото производство не може да бъде извършен и същите следва да се считат за обвързващи всички етажни собственици, вкл. ответника. Етажните собственици не следва да се ползват от ненадлежно изпълнение задълженията им да формират и изразят воля във връзка с отчитане и разпределение на топлинната енергия като предприемат необходимите действия по подновяване на договора или избор на друго лице. В случая се установява, че именно третото лице помагач е извършвало фактическото отчитане и разпределението на енергията в рамките на процесния период и тези действия са извършени при спазване от негова страна на нормативната уредба. За тези дейности на третото лице се дължи възнаграждение, задължени за понасяне тежестта за заплащането на което са именно клиентите на ТЕ. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и договорите между „Т С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Предвид посоченото ответницата дължи и сумата 39,80 лв, представляваща 7/8 от 45,49 лева, определена на основание чл. 162 ГПК от съда дължима 4 стойност за извършената услуга за дялово разпределение.

С отговора на исковата молба своевременно е направено възражение за изтекла погасителна давност. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност. На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл.