Определение № 4885 от 30.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4885 гр. Варна, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20263100502044 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 61751/03.08.2026 г. от "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, чрез юриск. В.Т., срещу Определение № 9623/20.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1170/2026 г. по описа на РС - Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, като се твърди, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са в прекомерен размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на делото. В допълнение, жалбоподателят излага, че двата иска се основават на един и същ факт, а именно недействителност на договора, поради което същите са взаимосвързани, а извършената от адвоката работа по тях е идентична.

Последната се свежда единствено до изготвяне на искова молба и становище.

Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Твърди, с оглед релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, че присъденото в полза на процесуалния представител на насрещната страна възнаграждение е прекомерно. Поддържа, че възнаграждение в размер от 150.00 евро е справедлив и не е прекомерен, при евентуална преценка на съда за редуцирането му. Моли за отмяна на определението и съответно изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като възнаграждението 1 на процесуалния представител на насрещната страна бъде редуцирано до размер от 150.00 евро.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна - А. И. И. е депозирал отговор вх. № 68938/01.09.2026 г., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Излага, че в случая не са отправени валидни възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за отхвърляне на жалбата.

По делото е депозирана и частна жалба вх. № 61930/03.08.2026 г. от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), чрез юриск. С.С., против Определение № 9623/20.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1170/2025 г. по описа на РС - Варна.

Изложено е становище за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, с оглед занижената правна и фактическа сложност на случая, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца възлиза на 100.00 евро. Счита, след като предявените искове са свързани помежду си, че това обстоятелство редуцира обема от работа на адвоката, поради което се стига до неоснователно обогатяване за процесуалния представител на ищеца. Моли за отмяна на определението и съответно редуциране размера на адвокатския хонорар до 100.00 евро.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна - А. И. И. е депозирал отговор вх. № 68309/31.08.2026 г., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Излага, че в случая не са отправени валидни възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът намира, че жалбите са подадени от легитимирани страни, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

В отговора на исковата молба ответникът и настоящ жалбоподател "КРЕДИСИМО" ЕАД е развил съображения за липса на основания за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за оказване на безплатна правна помощ, което в случая е очевидно неприложимо, предвид уговорен и заплатен адвокатски хонорар. На следващо място, ответникът е развил съображения защо съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения определени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет и се е позовал на съдебна практика, според която възнаграждението на адвоката на ищеца следва да се определи, като се изхожда единствено от фактическата и правна сложност на делото, от това, че по делото е проведено само едно съдебно заседание и то без явяване на страните.

2

В отговора на исковата молба на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е посочено, че спрямо занижената правна и фактическа сложност справедливият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 76.69 евро.

Видно е, че ответникът "КРЕДИСИМО" ЕАД е възразил изцяло срещу присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. По отношение на размера на уговореното и фактическо заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение ответниците по исковата молба не са взели отношение. Ответниците са проявили пасивност при водене на процеса, не са се явили в единственото по делото открито съдебно заседание и изобщо не са се запознали с представения преди първото заседание списък по чл. 80 ГПК, представен от адвоката на ищеца. Не са изложили надлежни доводи защо така уговореният и заплатен хонорар е прекомерен. Същевременно, изложеното от ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД в отговора на исковата молба е напълно ирелевантно, тъй като в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., каквато в случая не е налице, възнаграждението на адвоката се определя служебно от съда, поради което и правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК не намира приложение.

Въз основа на гореизложеното, в случая не може да се приеме, че ответниците са релевирали съответни възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съответно, липсва надлежно искане за неговото намаляване съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът не разполага с правомощието служебно, без да има нарочно искане на насрещна страна, да присъжда по-малко от реално установените разноски (вж. разясненията по т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

В процесния случай, установява се съгласно приложения списък по чл.

80 ГПК (л. 73 и л. 72 /и гръб/ от първоинстанционното дело), че реално заплатеното от ищеца възнаграждение възлиза на 550.00 евро по исковете срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД и в размер на 250.00 евро по установителния иск срещу "АЙ ТРЪСТ" ЕООД. Изрично е посочено в т. 3 и от двата Договора за правна защита и съдействие, че възнаграждението по всеки от тях е платено изцяло и в брой. След като е налице искане за присъждане на направени разноски, реалното извършване на същите в хода на приключилото производство е установено и не е направено изрично възражение за тяхната прекомерност от нито един от ответниците, частните жалби срещу определението, с което са оставени без уважение подадените молби с правно основание чл. 248 от ГПК, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед гореизложеното и предвид съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9623/20.07.2026 г., постановено по гр.

3 д. № 1170/2026 г. по описа на РС - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4