Определение № 450 от 15.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Ямбол, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. С.а като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500230 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД чрез юриск.М. Т. против Определение № 921/18.05.2026 г., постановено по гр.дело № 795/2026 г., с което съдът е прекратил производството по делото,. поради неизправени нередовности на исковата молба. Определението се счита за неправилно, тъй като по отношение указаната от съда такса за възпроизвеждане на преписи в размер на 11.25 € се счита, че същата е неправилно определена и прекомерна. Според жалбоподателя дължимата ДТ следва да бъде в размер 1.15 €, определена по чл.23, ал.3 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по ГПК за фотокопие на документ в размер на 0.05€ за всяка страница. Тъй като страната не е била съгласна с определената от съда ДТ за преписи, е поискала преизчисляване на тази такса, но съдът не се е произнесъл по направеното възражение и искане за преизчисляване, което е довело до липса на яснота относно размера и начина на определяне на дължимите такси и поради това жалбоподателят не е внесъл тази такса.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 795/2026 г. е образувано по искова молба на „Сити Кеш“ ООД срещу Д. Р. С. по иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца главница в размер 766.94€ - неплатена сума по договор за паричен заем, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 111/2026 г. по описа на РС – Карлово.

С разпореждане рег.№ 1580/08.04.2026 г. ЯРС е указал на ищеца в едноседмичен срок на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на съда ДТ в размер 30.68 €, копие от исковата молба и приложенията за връчване на ответника или доказателства за внесена по сметка на ЯРС такса за възпроизвеждане на копия в размер 11.25 €. Указано е, че при неизпълнение на кое да е от указанията исковата молба ще бъде върната. В срока за изпълнение на указанията ищецът е депозирал молба вх. № 7153/20.04.2026 г., с която е посочил, че определената от съда ДТ е посочена в размер без да е приспадната платената вече по заповедното производство, както и че определената ДТ за възпроизвеждане на копие е прекомерна и следва да бъде в размер 1.15 €, съгласно чл.23, ал.3 от Тарифата. След тази молба съдът е постановил второ разпореждане, с което е оставена исковата молба без движение – рег. № 1710/21.04.2026 г. като е указал на ищеца, че следва да представи 1 доказателства за внесена ДТ в размер 15.34 € за иска, копие от исковата молба и доказателствата за връчване на ответника или доказателства за внесена по сметка на съда такса за възпроизвеждане на копия в размер 11.25€. С това разпореждане също е указано на ищеца, че при неизпълнение на кое да е от указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

В срока за изпълнение на последните указания ищецът е депозирал молба вх. № 8081/04.05.2026 г. с идентично съдържание на молбата от 20.04.2026 г. като е поискал преизчисляване на дължимата ДТ и таксата за възпроизвеждане на копия, но не е представил доказателства да е внесъл по сметката на ЯРС, както ДТ за завеждане на иска, така и ДТ за възпроизвеждане на копия от исковата молба и доказателствата към нея, нито е представил сам копия на исковата молба и доказателствата към нея за връчване на ответника. Като е констатирал, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му с разпореждането „без движение“ указания за изправяне на нередовности по исковата молба, ЯРС е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Депозираната от „Сити кеш“ ООД искова молба през ЯРС е с предявен установителен иск по чл.422 от ГПК като ищецът на основание чл.415, ал.4 от ГПК освен да спази срока за предявяване на иска, следва и да довнесе дължимата ДТ. Претенцията по чл.422 от ГПК е да бъде прието за установено, че ответникът дължи на дружеството главница в размер 766.94 €, като дължимата ДТ е в размер 15.34 €, както е указал районният съд с второто разпореждане за оставяне на исковата молба без движение. Отделно от това „Сити Кеш“ ООД е депозирал исковата молба и приложенията към нея по Системата за сигурно електронно връчване, което не е спорно и се потвърждава от приложената по делото разпечатка от тази система.

Липсват доказателства да е платена определената от съда ДТ както за завеждане на иска, така и за възпроизвеждане на преписи от исковата молба и приложенията към нея.

В настоящия случай във връзка с направените в частната жалба възражения относно размера на дължимата такса за възпроизвеждане на преписи, въззивния съд счита, че следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.23, т.2 от Тарифата, законът изисква служител на съда да удостовери възпроизведените на хартиен носите електронни документи, а не само да ги фотокопира, каквото се твърди от жалбоподателя, че съдът следва да направи, при което съответно дължимата за това такса според жалбоподателя трябва да бъде по чл.23, т.3 от Тарифата. Тази държавна такса се дължи авансово и внасянето й е част от изискванията за редовност на исковата молба, когато тя е подадена в електронна форма и е подписан с квалифициран електронен подпис, какъвто е случая. Тази ДТ не се дължи, но това не е спорно в настоящия казус, освен ако ответникът е регистриран в системата за сигурно връчване. В този смисъл е и постановетното от ВКС определение, на което правилно се е позовал районният съд – определение № 4449/2.10.2025 г. по гр.д.№ 2884/2025 г., 4 ГО.

Както се посочи по-горе по делото няма данни за внасяне на определените от съда държавни такси, съобразно разпореждането за оставяне на производството без движение, поради което въззивният съд счита, че правилно е приложена разпоредбата по чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на делото. За тази санкция/процесуална тежест за бездействащия ищец, същият е бил надлежно уведомен от съда, а неплащането на определените ДТ не може да бъде оправдано с това, че същите са били неясни за дължащия ги ищец. Напротив съдът в две свои разпореждания „без движение“ е посочил размера на дължимите ДТ, като във второто разпореждане, което е меродавното е променен размерът на ДТ за образуване на иска, а е посочен същият размер на ДТ за преписи, които следва да бъдат изготвени от съда. Обстоятелството, че ищецът е несъгласен с определения му размер 2 такса, не може да бъде прието за идентично с това, че не е бил наясно относно размера на определената му ДТ, което да бъде взето като смекчаващо обстоятелство за нейното невнасяне.

По тези съображения след като районният съд е достигнал до същите правни изводи, е постановил правилно определение в резултат на неизпълнение на разпореждане за изправяне нередовности на исковата молба и правилно е прекратил образуваното пред него производство. Частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Сити Кеш“ ООД чрез юриск.М. Т. против Определение № 921/18.05.2026 г., постановено по гр.дело № 795/2026 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3