Определение № 14691 от 04.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14691 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100507697 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 111746/28.03.2025г. по описа на Софийския районен съд (СРС), изходяща от „Поделение за пътнически превози“ към „БДЖ - Пътнически превози (ПП)“ ЕООД, чрез упълномощения представител – ст. юрисконсулт Р.Х., срещу определение № 11868 от 12.03.2025г. по гражданско дело № 52437/2024 г. по описа на СРС, 76 състав.

С обжалваното определение, което е с правните характеристики на разпореждане по чл. 130 от ГПК, съдът е върнал искова молба вх. № 281426/04.09.2024 г., подадена от Поделение за пътнически превози София (ППП-София) към „БДЖ-ПП“ ЕООД срещу ответника Д.П.Г., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 235 от КТ, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6485.56 лева и е прекратил производството по гр.д. № 52437/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в, като недопустимо.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като видно от исковата молба и от процесния договор правосубектността е на ППП – София като поделение на „БДЖ-ПП“ ЕООД, със статут на работодател и съответни права, в това число да сключва договори за провеждане на курсове за придобиване на професионална квалификация. Поддържа, че всички плащания по този договор са извършени от ППП – София, съобразно с неговите правомощия. В този смисъл юридическата личност е една. Сочи също, че не става ясно защо СРС е задължил ищеца да внесем държавната такса от 259,42 лв., но не е дал указание да посочи „БДЖПП” ЕООД, като правосубектна страна. Иска след отмяната на обжалваното определение, а делото да се върне с указания за приемане, че ищецът е „БДЖ-ПП” ЕООД, към което ППП София е само поделение, с правомощията на работодател съгласно §.1 от ДР на КТ.

1

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 148650/28.04.2025г. по описа на СРС, изходяща от „Поделение за пътнически превози“ към „БДЖ-ПП“ ЕООД, чрез упълномощения представител, срещу определение № 16580 от 09.04.2025г. по гражданско дело № 52437/2024 г. по описа на СРС, 76 състав. С това определение първостепенният съд е допълнил по реда на чл. 248 от ГПК определение № 11868/12.03.2025 г. по гр.д. № 52437/2025 г. в частта за разноските, като е осъдил Поделение за пътнически превози София към „БДЖ-ПП“ ЕООД, ЕИК 175405647, да заплати, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, на Д.П.Г., ЕГН **********, сумата от 1080 лева с ДДС – разноски в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се твърди, че първостепенният съд е присъдил адвокатски хонорар, който е завишен и без да съобрази факта, че Софийски градски съд не се е произнесъл по първоначалната частна жалба срещу определението за прекратяване на делото. Моли да бъде отменено обжалваното определение.

Жалбоподателят не претендира разноски.

Ответникът Д.П.Г., чрез упълномощения представител адв. В. П. Д. от САК, е подал отговори на всяка от двете жалби, като излага доводи за тяхната неоснователност и иска да бъдат оставени без уважение.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийският районен съд е сезиран от ППП-София към „БДЖ Пътнически превози” ЕООД с искова молба с вх. № 281426 от 04.09.2024 г. по описа на СРС срещу Д.П.Г. за присъждане на дължима сума в размер на 6485,56 лв. В исковата молба са изложени твърдения за неизпълнение на договор № 9/14.08.2020 г. за придобиване на професионална квалификация „Локомотивен машинист на електрически локомотиви серии 42, 43, 44 и 45 и правоспособност „локомотивен машинист“, сключен между Поделение за ППП-София към „БДЖ Пътнически превози” ЕООД и Д.П.Г..

С разпореждане № 129599 от 12.09.2024 г., първостепенният съд е дал указание на ищеца в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 259,42 лв. по сметка на СРС. С молба вх. № 318652 от 09.10.2024 г., в предоставения срок, ищецът е изпълнил указанията на съда.

С разпореждане № 158376 от 31.10.2024 г., след извършена преценка за редовността на исковата молба, съдът е дал възможност на ответника по реда на чл.

131 от ГПК да представи отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с което е въведено възражение за недопустимост на исковата молба, поради оспорване правосубектността на Поделение за ППП-София, тъй като същото не е юридическо лице.

С разпореждане № 28664 от 14.02.2025 г. съдът е оставил без движение производството, като е дал указание на ищеца да посочи изрично на какво основание е сключен процесния договор, както и да изложи твърдения и да приложи доказателства за своята правосубектност.

С молба вх. № 73025 от 28.02.2025 г. по описа на СРС, ищецът е изпълнил указанията, като е посочил, че между страните по спора не е съществувало предходно трудово правоотношение, поради което договорът е сключен по реда на чл. 235 от КТ.

Поддържа, че искът е предявен от ППП-София, тъй като същият е страна по сключения договор и е работодател на всички работници и служители в него.

В мотивите към обжалваното определение № 11868 от 12.03.2025г., 2 първоинстанционният съд е приел, че материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува. Позовал се е на специалната правоспособност на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, който не е юридическо лице. Формирал е извод, че макар да не притежава обща правосубектност, искът, предявен от или срещу лице, притежаващо качеството „работодател“ по смисъла на ДР на КТ, е допустим, когато исковете касаят трудови спорове, произтичащи от трудови правоотношения. Приел е, че договорите, касаещи професионалната квалификация - чл. 229, чл. 234 - 235 от КТ, не са трудови договори, а имат за предмет придобиване на знания и умения по дадена професия или специалност. Доктрината ги квалифицира като „договори на трудовото право“, доколкото са уредени в него и се прилагат в рамките на трудовото правоотношение.

Същите са непосредствено свързани с отношенията между работодателя и работника/служителя, респективно – бъдещият работодател в хипотезата по чл. 235 от КТ. Позовал се е на съдебната практика, че това са облигационни договори, уредени и използвани за целите на трудовото право, а правоотношението, което се установява с тях има гражданскоправен характер и неговите последици следва да се уредят от гражданския закон.

Първостепенният съд е формирал извод, че доколкото облигационната връзка между страните не е възникнала като такава по трудов договор и не включва елементи на трудово правоотношение, то и спорът, предмет на предявения иск, няма характеристиките на „трудов“ по смисъла на чл. 357 от КТ, а предвидената специална работодателска правоспособност е неприложима и искът е предявен от неправосубектен ищец.

При тази фактическа установеност, въззивният състав достигна до следните правни изводи:

1.По частна жалба с вх. № 111746/28.03.2025г. по описа на СРС, съдът приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на въззивния съд. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. д. № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. С оглед на изложеното в мотивите на цитираното ТР, настоящият въззивен съдебен състав приема, че служебно следва да провери всички правно релевантни факти, като прецени доказателствата, събрани от първата инстанция, както и такива, ако има представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпроса, включен в предмета на производството.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Настоящият въззивен състав приема, че спорът се свежда до отговор на въпроса дали „Поделение за пътнически превози София“ към „БДЖ-ПП“ ЕООД е надлежна страна - ищец в производството.

Въззивният съдебен състав счита, че още от приложенията към исковата молба може да се обоснове еднозначен извод, че ищец в производството е юридическото лице „БДЖ-ПП“ ЕООД, което в случая е предявило разглеждания осъдителен паричен иск в размер от 6485,56 лв., чрез надлежно упълномощен представител – А.Г.С., в качеството му на директор на ППП-София. Последното се обосновава с клаузите по представеното пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 2731 на 3

20.08.2024г. от нотариус А.М., с район на действие СРС, рег. № 127 на НК (лист 16-18 от делото на СРС). Видно от съдържанието на клаузите по предоставения мандат на директора на ППП-София, последният е валидно упълномощен от управителя на „БДЖ-ПП“ ЕООД не само да защитава интереса на работодателя по смисъла на § 1, т.

1 от ДР на КТ (съгласно т. 2 от пълномощното), но и да предявява искове и да представлява пред съдилищата по правоотношения, по които страна е поделението, като защитава интересите на „БДЖ-ПП“ ЕООД (т. 4 и т. 5). Доколкото договор № 9/14.08.2020 г. за придобиване на професионална квалификация „Локомотивен машинист на електрически локомотиви серии 42, 43, 44 и 45 и правоспособност „локомотивен машинист“, е сключен между Поделение за ППП-София към „БДЖ Пътнически превози” ЕООД и Д.П.Г., а исковата молба е предявена на 04.09.2024 г.

(след учредяване на представителната власт) и е подписана от А.Г.С., в качеството му на директор на ППП-София към „БДЖ Пътнически превози” ЕООД, то следва да се приеме, че исковата молба изхожда от юридическото лице „БДЖ-ПП“ ЕООД и е подписана от лице с надлежно учредена представителна власт. Между страните няма спор, че ППП-София е част от „БДЖ Пътнически превози” ЕООД, което дружество е юридическото лице, предявило исковата молба в защита на свои нарушени права, за което са изложени конкретни твърдения. Последното е основание съдът да приеме, че е валидно сезиран от активно процесуално легитимирана страна, което отговаря и на въпроса по каква причина съдът не е дал указния на ищеца да посочи „БДЖ-ПП” ЕООД, като правосубектна страна в разпореждането си № 129599 от 12.09.2024 г., както и след извършената преценка за редовност на исковата молба, да приеме с разпореждане № 158376 от 31.10.2024 г., че ответникът следва да представи отговор на исковата молба. Като е уважил възражението на ответника, за недопустимост на исковата молба, поради оспорване правосубектността на ищеца, първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна, тъй като е незаконосъобразен.

По изложените съображения въззивният състав отменя обжалваното определение № 11868 от 12.03.2025г., като незаконосъобразно и връща делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

2. По частна жалба с вх. № 148650 от 28.04.2025г. по описа на СРС, съдът приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Внесена е държавната такса по сметка на въззивния съд. По изложените съображения съдът приема, че и тази частна жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Нормата на чл. 81 от ГПК постановява, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С отмяната на определение № 11868 от 12.03.2025г. по гражданско дело № 52437/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, следва да се приеме, че делото не е приключило пред първата инстанция, което е основание да бъде отменено и определение № 16580 от 09.04.2025г. по гражданско дело № 52437/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено определение № 11868/12.03.2025 г. по гр.д. № 52437/2025 г., в частта за разноските.