Решение № 195 от 05.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Плевен, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500251 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1990/16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 5839/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР, по отношение на ответника Г. В. Й., ЕГН**********, гр.П., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, че дължи на кредитора Изи Финанс ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р.-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1, сумата 166,67 лева, представляващи задължение за главница по

Договор за предоставяне на кредит

№

429379/16.03.2023г./погасителна вноска за 08.06.2024г./, сключен между Изи Финанс ЕООД и Г. В. Й., ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024г. по ч.гр.д.********** 4215/2024 по описа на РС-Плевен.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Изи Финанс ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р.-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1 против Г. В. Й., ЕГН**********, гр.П., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР да бъде 1 признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 54,98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.05.2024 г. до 08.06.2024 г. по Договор за предоставяне на кредит № 429379/16.03.2023г./, сключен между Изи Финанс ЕООД и Г. В. Й., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024г. по ч.гр.д.********** 4215/2024 по описа на РС-Плевен.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. В. Й., ЕГН**********, гр.П., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Изи Финанс ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р.-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1 сумата от 4,32 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.********** 4215/2024г. по описа на РС-Плевен.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 ГПК ГПК Г. В. Й., ЕГН**********, гр.П., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Изи Финанс ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р.-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1 сумата от 7,35 лв. направени по делото разноски.

Осъден е на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.3 от ГПК Изи Финанс ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р.-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1 ДА ПЛАТИ на адвокат С. С.

Т., личен № ***, като процесуален представител на Г. В. Й. сумата от 96,07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ по ч.гр.д.********** 4215/2024г. по описа на РС- Плевен.

Осъден е на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.3 от ГПК Изи Финанс ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р.-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1 ДА ПЛАТИ на адвокат С. С.

Т., личен № ***, като процесуален представител на Г. В. Й. сумата от 49,61 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

Постъпила е въззивна жалба от Г. В. Й. чрез пълномощника й адв. С. Т. от ПлАК срещу първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК вр. чл.6 от ЗПФУР по отношение на Г. В. Й., ЕГН**********, че дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 166,67 лв., представляваща задължение за главница по Договор за предоставяне на кредит № 429379/16.03.2023 г. /погасителна вноска за 08.06.2024 г./, ведно със законната лихва от 22.07.2024 г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4215/2024 г. по описа на ПлPC, като неправилно, постановено в нарушение на материалния 2 закон, процесуалните правила и при липса на обоснованост.

На първо място, въззивницата твърди, че липсва правен интерес от предявяване на иска за признаване на установено, че дължи на ищеца сумата от 166,67 лв. главница /частично от първоначално претенцираната сума от 3116,65 лв./, поради което искът се явява недопустим. В тази връзка, въззивницата посочва, че срещу издадената Заповед за изпълнение е подала възражение на основание чл.414 от ГПК, с което оспорва дължимостта на част от претендираните суми, но признава дължимост на главница в размер на 1627,54 лв., като на заявителя е указано, че може да предяви иск срещу длъжника Г. В. Й. относно възразената част от вземането по Заповедта за изпълнение, но въпреки дадените указания, заявителят /ищец в първоинстанционното производство/ предявява иск за цялата сума по заповедта, а именно: 3283,32 лв. главница и 956,76 лв. възнаградителна лихва.

Въззивницата твърди, че искът се явява частично недопустим за сумата от 1627,54 лв. главница, тъй като не е дала повод за завеждането на исковата претенция за тази сума, с оглед направеното изрично признание на дължимостта на сумата в хода на заповедното производство. Посочва, че ищецът е оттеглил на основание чл.232 от ГПК исковата молба за вземането за главница в размер на 3116,65 лв., като след оттеглянето претендира главницата само за сума от 166,67 лв., представляваща главницата за вноската за 08.06.2024 г. и вземането за договорна лихва за сумата от 901,78 лв., като след оттеглянето претендира лихва само в размер на 54,98 лв. за периода 09.05.2024 г. - 08.06.2024 г. Счита, че оттеглянето е недопустимо, тъй като освен, че липсва правен интерес за сумата от 166,67 лв. главница, ищецът променя и основанието на своето вземане, като първо претендира суми, въз основа на настъпила предсрочна изискуемост, а след това претендира главница за вноската за 08.06.2024 г.

Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК вр. чл.6 от ЗПФУР да бъде признато за установено, че Г. В. Й. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 166,67 лв., представляваща задължение за главница по Договор за предоставяне на кредит № 429379/16.03.2023 г. /погасителна вноска за 08.06.2024 г./, ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4215/2024 г. по описа на ПлPC, като недопустим и неоснователен. Претендира направените разноски по делото, вкл. за настоящата инстанция. Претендира адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ пред първоинстанционния съд в пълен 3 размер от 400,00 лв.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника юрк. А. Г., в който се изразява становище, че въззивната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес. Въззиваемият представя платежно нареждане от въззивника, с което се твърди, че е погасено цялото задължение за главница, което е предмет на делото. Според въззиваемия, след като Г. Й. твърди, че е погасила вземането, което оспорва, то за нея не се поражда правен интерес да инициира въззивно производство, тъй като е изпълнила решението, което оспорва.

Въззиваемият счита, че първоинстанционното решение е изцяло законосъобразно и правилно. Твърди, че ответницата Г. Й. признава наличието на договор за кредит и дължимостта на цялата сума за главница по него, а същевременно, в подадената въззивна жалба прави искане да се отмени решението и да се постанови ново, с което искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, при положение, че признава фактите, изложени в него.

Въззиваемият прави възражение срещу претендираното от адвоката възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК, като оспорва съществуването на предпоставките на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, с твърдение, че Г. Й. не е материално затруднено лице, доколкото по делото липсват доказателства в тази насока. В случай, че съдът приеме, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, въззиваемият счита, че същото следва да се редуцира под размера по НМРАВ.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да върне въззивната жалба, като недопустима, поради липса на правен интерес, а в случай, че разгледа делото по същество, да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 евро.

В съдебно заседание, въззивницата Г. В. Й. не се явява. Процесуалният й представител – адв. С. Т. от ПлАК изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не е имало правен интерес за предявяване на иска за остатъка от главницата, с оглед направено изрично признание в хода на заповедното производство за дължимостта на цялата главница или остатъка от същата по процесния договор за кредит.

Моли съда, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции, като недопустими и неоснователни. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание, въззиваемият „ИЗИ КРЕДИТ“ ЕООД не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

4

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението в обжалваната му част. В останалата му необжалвана отхвърлителна част, Решение № 1990/16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 5839/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е влязло в законна сила.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред Плевенски районен съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК вр. чл.6 от ЗПФУР с цена на иска 166,67 лева и чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК вр. чл.6 от ЗПФУР с цена на иска 54,98 лева, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата Г. В. Й. /след частично оттегляне на исковете и частично прекратяване на делото/, че дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *** сумата от 166,67 лв. главница за вноска от дата 08.06.2024 г. и 54,98 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 09.05.2024 г. - 08.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която е признато за установено, на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК вр. чл.6 от ЗПФУР по отношение на ответницата Г.