Решение № 11273 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11273 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110145887 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 296951/10.09.2025г. ищецът Р. П. Д. е предявил против ***** установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/03.12.2023 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 648,95 евро (с левова равностойност от 1269,24 лева) - след допуснато увеличение на първоначалния размер на иска от 1218 лева по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 12.03.2026г., представляваща платена без основание сума от ищеца по нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/03.12.2023г.

Ищецът твърди, че на 03.12.2023 г. е сключил с ***** договор за потребителски кредит № ******, по който в полза на ищеца е бил отпуснат заем в размер 3000 лева при посочен фиксирани ГЛП от 23.33 % и ГПР от 49.66 %. В чл. 5 от договора било посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“/Multitude Bank с полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита.

Излага, че на 03.12.2023 г. ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ferratum Bank“, което дружество трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит. Било е уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 2924 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като в погасителния план било посочено, че всеки плащания по договора за поръчителство ще се извършват по банковата сметка на *****. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите по кредита е бил посочен единствено като абсолютна стойност, но без изрично да са описани и отделните разходи, които са били взети предвид за изчисляването му. Допълва, че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя и като такова 1 да бъде включено при изчисляването на ГПР, но в случая това не е било сторено. Сочи, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за поръчителство, за което се дължи възнаграждение, като това обстоятелство е било известно на кредитодателя, видно от чл. 5 от договора за кредит. Поради сочените основания поддържа, че процесният договор е недействителен и следва да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Ищецът твърди, че е усвоил заетата му сума и е погасил всички задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство, поради което плащанията, които надхвърлят чистата стойност на кредита са лишени от правно основание и подлежат на връщане. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *****.

Поддържа, че предявените искове са неоснователни. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за отпускане на кредита. Кредитополучателят можел свободно да избере свой поръчител, а не този, който е предложен от кредитодателя.

Поддържа, че Multitude Bank е самостоятелно юридическо лице, лицензирано в Малта, като договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, по което ***** не е страна. Поддържа, че ищецът сам е избрал да сключи договор за поръчителство, като в тази връзка твърди, че кредитополучателят е уведомен предварително за изискването на кредитора за предоставяне обезпечение. Възнаграждението за предоставената услуга за гаранция не се включвало в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на договора за кредит и сумата била дължима на посоченото дружество по отделна банкова сметка. Процесният договор за кредит бил сключен при спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК, като посоченият ГПР в договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 03.12.2023г., от който се установява, че на посочената дата между Р. П. Д.

(кредитополучател) и ***** (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 3000 лева, подлежащ на връщане на 18 месечни погасителни вноски, при лихвен процент (ГЛП) – 23,33 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,66 %.

Съгласно чл. 5 от договора за заем, страните се съгласяват същият ще бъде обезпечен с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. В чл. 9.1 от договора е предвидено, че заемателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за кредит, като уведоми писмено дружеството в 14-дневен срок от сключването на договора. В случай че заемателят упражни правото си на отказ, същият се задължава да върне на дружеството получената заемна сума (главницата) и да заплати лихвата, начис. за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не покъсно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до дружеството за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Срокът за връщане на кредита започва да тече от датата на получаването на уведомлението на заемателя за упражняване на правото му на отказ. Съгласно чл. 9.3 от договора за заем, в случай че заемателят не се възползва от правото си по чл. 9.1. в предвидения за това срок, той окончателно губи тази възможност.

2

Съгласно чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на ***** /ОУ/, приети по делото, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В чл. 5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит. Съгласно чл. 5.5. от ОУ, предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това, дали е одобрен поръчител или гарант.

Приет по делото е договор за гаранция (поръчитество) от 03.12.2023г., сключен между Multitude Bank p.l.c. (гарант) и Р. П. Д. (клиент), по силата на който, съобразно чл. 1.5 от договора, гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за заем, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този договор. В чл. 1.4 от договора за гаранция са посочени параметрите на договора за потребителски кредит, а именно: договор за кредит с номер ******, отпусната сума 3000.00 и краен срок за издължаване 26.05.2025г. В чл.1.6 от договора за гаранция е предвидена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство): сумата, в размер от 3030,00 лв., дължима от клиента за предоставената гаранция.

В чл. 2.1 от договора за гаранция от името на ответника е декларирано, че потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договор ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Договорът за гаранция се прекратява, ако заемодателят не предостави заем на клиента или ако клиентът се откаже от договора за заем съобразно условията му.

В чл. 2.3 от договора е предвидено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговоря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем между клиента и заемодателя. Посочено е, че клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин посочен в Общите условия към договора. Плащането на таксата се дължи в срок съгласно чл.1 т.6 от настоящия договор.

По делото е прието и заключение на допусната съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че на 04.12.2023 г. е усвоена сумата по отпуснатия кредит в размер на 3000.00 лв. от Р. П. Д., чрез 3 електронната система за разплащания на *****. Общият размер на заплатената сума от ищцата суми по процесния договор за заем възлиза на 4269,24 лв. Вещото лице е допълнило, че размерът на ГПР по процесния договор би бил 262,20 %, ако при неговото изчисление бъде взето предвид и възнаграждението за обезпечение съгласно чл. 5 от Договор за потребителски кредит ******/03.12.2023 г. в размер на 3030 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/03.12.2023 г. с ***** с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на договора за предоставяне на потребителски кредит и на клаузата за предоставяне на обезпечение в чл. 5 от договора, а именно, че договорът е действителен, клаузата е равноправна, че не представлява скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречи на закона и добрите нрави.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че на 03.12.2023г. е сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № ******; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 03.12.2023 г., въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.