Присъда № 168 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 168/14.07.2023г. по НОХД № 1654/2023г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.Е.Д. за това, че в периода от 22.10.2020г. до 22.01.2023г. включително, след като е бил осъден с решение № 166/14.11.2007г. по гр.дело № 2132/2007г. на Районен съд-гр.Плевен, влязло в законна сила на 04.12.2007г., изменено с решение № 260398/16.09.2020г. по гр.дело № 12576/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, 5-ти брачен състав, влязло в законна сила на 22.10.2022г. в частта му относно размера на издръжката, като е увеличен размера на месечната издръжка от 50 /петдесет/ лева на 180 /сто и осемдесет/ лева, да издържа свой низходящ - дъщеря си И.М.Д. с ЕГН**********, чрез заплащане на издръжка в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лв.месечно, чрез нейната майка и законен представител В.И.Б. с ЕГН**********,съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни вноски по 180лв. /сто и осемдесет/ лева всяка една от тях, или общо в размер на 4860 /четири хиляди осемстотин и шестдесет/ лв.- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК.

Подсъдимият М.Е.Д. се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли за наказание в минимален размер. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си – адв. Х., е направил искане делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.

Граждански иск не е предявен.

На основание чл.84 и следващите НПК пострадалата И.М.Д. лично и със съгласието на своята майка и законен представител В.Б., е конституирана в качеството на частен обвинител по делото. Същата чрез повереника си – адв.

П. поддържа становището на прокурора, но счита, че следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Подсъдимият М.Е.Д. е роден на *** в гр.***, б., български гражданин, женен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.

През 2005г. и 2006г. подсъдимият Д. живеел на съвместни семейни начала със свидетелката В.И.Б. с ЕГН-**********, без да са сключвали граждански 1 брак. Двамата са живеели първоначално в с. *** в жилището на свид. Б., а след това в гр. ***. От съвместното им съжителство на *** се родило детето И.М.Д.. През месец декември 2006г. Д. и Б. се разделили, не живеели заедно и не поддържали контакти помежду си. След раздялата им подс. Д. не проявявал никакъв интерес към детето си, не плащал издръжка, не помагал за отглеждането му, като причина за това изтъквал невъзможността да осъществява контакт с дъщеря си.

С влязло в сила съдебно решение на 04.12.2007г. по гр.дело № 2132/2007г., на Районен съд-Плевен,

Д. бил осъден да заплаща на малолетното си дете И.М.Д., чрез нейната майка и законен представител В.И.Б. с ЕГН-**********, месечна издръжка в размер на 50,00лв., считано от 28.06.2007г.

След влизането в сила на решението на съда, подсъдимият не заплатил нито една от дължимите издръжки за дъщеря си И.М.Д. в с.***, обл. ***.

След раздялата си с Д., свид. Б. заедно с дъщеря си И.Д. се преместила да живее именно в с. ***, общ. ***, обл. ***, където е регистрирана по постоянен адрес.

С влязло в сила решение на 22.10.2020г. по гр.дело № 12576/2019г. на Районен съд-Пловдив, е изменен размера на постановената с Решение № 166/14.11.2007г. по гр.дело № 2132/2007г. на Районен съд-Плевен, месечна издръжка, дължима от М.Е. Д. в полза на детето И.М.Д. с от 50,00лева на 180,00лева месечно.

За периода от влизане на решението в сила- 22.10.2020г. до 22.01.2023г. в с. ***, обл. *** подсъдимият Д. не е заплатил общо 27 месечни вноски по 180лв. всяка от тях, като общата стойност на размера на незаплатените издръжки е 4 860лв.

От приложеното удостоверение на Служба „ДСИ” при Районен съдПловдив се установява, че въз основа на изп. лист издаден на 11.12.2007г. по гр.дело № 2132/2007г. на Районен съд-Плевен е било образувано изпълнително дело № 3021/2010г., със страни - взискател В.И.Б. в качеството й на майка и законен представител на детето И.М.Д. срещу длъжника М.Е. Д. с ЕГН-********** за събиране на сумата 50лв. месечна издръжка.

От приложената справка на „ДСИ” при Районен съд-Пловдив се установява,че изпълнително дело № 10007/2008г. по описа на ДСИ при Районен съд-Плевен е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.Е. Д. което получавал от „***” ООД-гр.***. Поканата за доброволно изпълнение на задълженията по изп.дело № 10007/2008г. е връчена на 28.02.2008г. По искане на взискателя Б. изп.дело № 10007/2008г. е изпратено на „ДСИ”при Районен съд-Пловдив и е продължило като изп.дело № 3021/2010г. по описа на ДСИ при ПРС.

От приложените контролни фишове и писмо на ДСИ при Районен съдПловдив е видно, че е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на 2

Д. в „*** ЕООД, като през периода от 04.07.2012г. до 20.10.2014г. са били извършени плащания по наложения запор, за погасяване на задълженията на същия по дължимата месечна издръжка на детето му И.Д..

След влизане в сила на решението на 22.10.2020г. по гр.дело № 12576/2019г. на Районен съд-Пловдив, с което е изменен размера на постановената с Решение № 166/14.11.2007г. по гр.дело № 2132/2007г. на Районен съд-Плевен, месечна издръжка, дължима от М.Е. Д. в полза на детето И.М.Д., свид. В.Б. се обадила на В.О.Д.-съпругата на подс. Д., като й заявила, че размерът на издръжката която дължи Д. е изменен от 50лв. на 180лв. Свид.

Б. изпратила по приложението „Месинджър” и по „Вайбър” на телефона на свид. В.Д. номера на банковата сметка, по която Д. да заплаща размера на увеличената месечна издръжка на дъщеря си И.Д..

От приложената справка се установява, че в периода от 2006г. до момента подс. Д. е работел на трудови договори в различни дружества в гр.

*** и в гр. ***.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите

В.И.Б., И.М.Д., Н.П.Т., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281 ал.1 т.5 от НПК, както и от писмените доказателства по делото – Решения на Плевенски и Пловдивски РС, справка от ДСИ, справка от ТД на НАП и от Агенция по заетостта, справки от Служба по вписванията и от КАТ, справка съдимост, характеристична справка.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Б., Д. и Т., доколкото същите описват част от фактите, изложени по-горе във връзка с постановеното решение за издръжка, незаплащането на същата от подсъдимия и липсата му на контакт с детето И.. Съдът счита така посочените гласни доказателства за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.

Всички тези доказателства приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват извършените престъпления, личността на извършителя-именно подс. Д. и неговите лични действия, имали за резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с неизпълнение задължението да издържа свой низходящ – дъщеря си И..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.Е.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от 22.10.2020г. до 22.01.2023г. включително, след като е бил осъден с решение № 166/14.11.2007г. по гр.дело № 2132/2007г. на Районен съд-гр.Плевен, влязло в 3 законна сила на 04.12.2007г., изменено с решение № 260398/16.09.2020г. по гр.дело № 12576/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, 5-ти брачен състав, влязло в законна сила на 22.10.2022г. в частта му относно размера на издръжката, като е увеличен размера на месечната издръжка от 50 /петдесет/ лева на 180 /сто и осемдесет/ лева, да издържа свой низходящ - дъщеря си И.М.Д. с ЕГН-**********, чрез заплащане на издръжка в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лв.месечно, чрез нейната майка и законен представител В.И.

Б. с ЕГН-**********,съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни вноски по 180лв. /сто и осемдесет/ лева всяка една от тях, или общо в размер на 4860 /четири хиляди осемстотин и шестдесет/ лв.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Това обстоятелство се установява от собствените му действия, в които той ясно демонстрира знанието си за наличното парично задължение, но не го е изпълнявал поради липса на пари.

Последното обстоятелство, обаче, по никакъв начин не води до несъставомерност на вмененото престъпление от субективна страна, тъй като подс. Д. е млад, здрав и работоспособен и има всички възможности да полага труд, посредством който да осигурява както собствената си издръжка, така и тази на децата, които отглежда и на дъщеря си И..

С оглед така установената правна квалификация на извършеното от М.Е.Д. престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде определен, при условията на чл. 58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, тъй като производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл.

ХХVІІ НПК. В този смисъл и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия състав именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на горепосочената норма. При определяне конкретния размер на наложеното наказание съдът взема предвид всички обстоятелства по делото, а именно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива от първата група се отчитат ангажиментите на подсъдимия за издръжка и отглеждане и на други две деца, липсата на предишни осъждания и каквито и да било противоправни прояви до момента. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се явява незаинтересоваността на Д. към житейските проблеми на собствената му дъщеря И., значителния размер на неизплатеното задължение към нея. Поради това и най-справедливо би било на М.Е.Д. да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за всяко едно от престъпленията, а именно в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед императивната норма на чл.58а ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че производството по делото е проведено по 4 реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК така посоченото наказание следва да бъде НАМАЛЕНО с една трета, като на М.Е.Д. се наложи наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”. Според настоящия състав така определеното наказание в най-пълна мяра би постигнало изискванията, както на специалната, така и на генералната превенции.

С оглед липсата на предходни осъждания на дееца, както и предвид размера на така наложеното му наказание, а и за пълно постигане на горепосочените цели по чл.36 от НК, съдът намира, че определеното на М.Е.Д. наказание НЕ следва да се изтърпи от същия реално. От една страна наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият не е осъждан, като съдът намира, че е налице и третата предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното осъждане тази цел може да бъде постигната. Освен това за този извод се отчитат и данните за семейното положение на подсъдимия, което отново обосновава извод за положително осъществяване на поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието.