Решение № 5180 от 18.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3175/2025
- Вид
- Решение № 5180
- Подписан
- 18.03.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5180 гр. ***, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110103175 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. М. П. срещу ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ и чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 13504 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застрахова „Каско на МПС“ за имуществени вреди на лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № ***, вследствие на застрахователно събитие от *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно плащане, сумата от 575,01 лв., представляваща стойността на разходите за наем на заместващ автомобил за периода от *** г. до *** г., и сумата от 240 лв., представляваща разходи за повторно репатриране на автомобила.
Ищецът И. М. П. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – полица № *** г., сключена с ответното дружество ***, на *** г. в гр. ***“ срещу *** база „***“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, следствие на което били причинени щети на лек автомобил „БМВ Х1“, с рег.
№ ***, собственост на ищците, и управляван от М. И. П.. Посочва, че във връзка с настъпилото събитие на водача М. И. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № *** г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление № *** г.
Посочва, че за установяване на щетите по лекия автомобил е била образувана ликвидационна преписка по щета № ***. Твърди, че във връзка с щетите по автомобила е заплатил и сума в общ размер от 444 лв. за репатрация на автомобила от мястото на събитието до автосервиз, както и сумата от 575,01 лв. за наем на заместващ автомобил.
Поддържа, че изпратил до ответника уведомление, но застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не се установява настъпването на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск. Твърди, че е налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като описаното в исковата молба събитие не представлява 1 покрит по застраховката риск по смисъла на т.10.11 от Общите условия по застраховката.
При условията на евентуалност заявява, че е налице изключен застрахователен риск по смисъла на т.132.3 от Общите условия, тъй като водачът е проявил груба небрежност – в нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 6, т. 1 ЗДвП се е движел със скорост над разрешената за процесния участък, както и в нарушение на разпоредбата чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил поведението си с конкретните пътни и атмосферни условия, в причинна връзка с които е настъпилото произшествие. Твърди съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № ***. Оспорва иска и по размер, тъй като претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава действителния размер на вредата. Оспорва претенциите за „наем на заместващ автомобил“ и репатриране, с твърдения, че липсва връзка с процсното ПТП. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са причинени вреди на процесния лек автомобил; действителният размер на вредите, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие в предвидения срок.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и да докаже възражението си, че не е налице покрит застрахователен риск, респективно и възражението си, че е налице предвиден в общите условия към застрахователния договор изключен риск, както и възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищецът И. М. П. е собственик на лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № ***, като това обстоятелство се потвърждава и от приетото по делото Свидетелство за регистрация Част I от *** г.
Между страните по делото не се спори, че за лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № *** към датата на процесното ПТП -*** г. е имало валидно сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ответника. Това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по делото, като се установява и от приетата по делото застрахователна полица за застраховка Каско на МПС № ***, от която е видно, че именно процесното МПС е било застраховано по застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ и клауза „***“, при ответното дружество, със срок на действие от *** г. до *** г.
От приетия като писмено доказателство протокол за ПТП № *** от *** г., изготвен от мл. Инспектор при отдел „***, се установява, че на посочената дата около *** часа в гр. *** е настъпило ПТП, при което лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № ***, се движи по бул. „***“, с посока от последната спирка на автобус № *** към „***“, и в района пред *** база „*** “, при ляв завой на пътя, поради движение с несъобразена с релефа на местността скорост, превозното средство излиза от пътното платно вдясно, преминава през бордюра и се удря в бетонна основа за ограда. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като 2 представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда ( в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
По делото са приобщени материалите по административно-наказателната преписка по описа на отдел „***, от които се установява, че във връзка с ПТП от *** г., документирано с горния протокол за ПТП, на водача М. И. П., е съставен АУАН № GA*** г. за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на който е издадено наказателно постановление № *** г. Посочено е, че наказателното постановление се налага поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движението. Върху наказателното постановление е отбелязано, че същото е влязло в сила на *** г. Към административно-наказателната преписка е приложена и декларация на водача М.
И. П., в която е посочено от самия водач като причина за възникване на ПТП, „загубих управление…при натискане на спирачка колата поднесе“. Отбелязано е, че е нямало пътни знаци на мястото на произшествието.
От приетите по делото писмени доказателства – заявление за изплащане на обезщетение, опис-заключение по щета № ****** г., възлагателно писмо от *** г., приемопредавателен протокол от *** г., се установява, че във връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № ***, като с писмо, изх. № *** г. е постановен отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение на основание т.10.11 от Общите условия за застрахования договор. В писмото е посочено, че водачът е проявил груба небрежност, като не е предприел необходимите мерки за предпазване на автомобила от вреди, като предприел маневра за ляв завой с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на завоя, които действия са единствената причина за реализиране на уврежданията.
За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП в производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. И. П., и е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Свидетелят М. И. П., водач на процесния лек автомобил „БМВ Х1“, рег. № *** посочва, че инцидентът станал около *** часа на бул. „***“. Участъкът бил тъмен, неосветен, нямало маркировка и пътни знаци. Настилката била суха. Имало интензивно движение. Разказва, че се движел в най-дясната пътна лента, не успял да вземе завоя и се ударил с бордюра на пътното платно. Твърди, че докато карал усетил неравност, автомобилът поднесъл за стотна от секундата и се озовал на бордюра. Поддържа, че се движел с около 50 км/ч.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитания свидетел, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която същият твърди, че се е движел с около 50 км/ч, тъй като в тази част показанията му се опровергават от заключението на САТЕ.
От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следната фактическа обстановка: На *** г., около*** часа, лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № ***, се движи по бул. „***“, с посока от последна спирка на автобус № *** към ул. „***“ и в района пред *** база „*** “, при ляв завой на пътя, поради движение с несъобразена с релефа на местността скорост, превозното средство излиза от пътното платно 3 вдясно, преминава през бордюра и се удря в бетонна основа за ограда. Според констатациите на вещото лице в района на процесното ПТП не се наблюдава поставена хоризонтална маркировка и пътни знаци, както и улично осветление. Според експертното мнение критичната скорост за преодоляване на кривата на завоя е 65,30 км/ч. Съобразно доказателствата по делото и установените увреждания, експертът е приел, че приблизителната скорост, при която е настъпило страничното занасяне, ако същото е било в началото на кривата на завоя е 88,63 км/ч, а ако същото е било в средата на кривата на завоя – 73,55 км/ч. Според вещото лице към момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил е била от порядъка на 41 км/ч. Според експертното мнение от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № *** е имал възможност да предотврати настъпване на процесното ПТП, ако се е движил със скорост по-ниска от 65,30 км/ч.
Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Разпечатката съдържа 29 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efc519b7-cf6c-4176-9b91-baa749854d25