Определение № 760 от 02.05.2019, Районен съд - Пловдив

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е № 760

Гр.Пловдив, 02.05.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Васил Тасев – съдия в Районен съд –

Пловдив – VІІІ наказателен състав в закрито заседание от втори май две хиляди и деветнадесета година, след като се запозна с материалите по ЧНД № 2460/2019г. по описа на ПРС - VІІІ н.с., установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 20.03.2019 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 461/2018 г. по описа на ІІІ – то РУ на МВР – гр. Пловдив образувано и водено за извършено на 29.05.2018г. престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

Срещу това постановление в законоустановения срок след получаване на преписи е постъпила жалба от К.К.П.,*** , с която моли Съда за отмяната на постановлението за прекратяване на досъдебното производство и за доразследване.

Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 461/2018 г. по описа на ІІІ – то РУ на МВР – гр. Пловдив доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Наказателното производство е било водено за престъпление по чл. 144 ал.З вр. ал.1 от НК, за това,че на 29.05.2018 год. в гр.Пловдив, са се заканили с убийство на К.К.П. и това заканване би могло да предизвика основателен страх от осъществяването му.

В хода на разследването е било установено следното:

Жалбоподателката

К.П. живеела на адрес: ***, но притежавала и жилище на ул. „В. Л. " № **, ет.**, ап.**, което ремонтирала от закупуването му през 2017г. Апартаментът под този на П. - апартамент № ** на ******* етаж на ул. „В. Л. " № **, бил собственост на ОП „Жилфонд" като се обитавал от св.К. И. и ***** ** - св.Д. И. . Свидетелите П. и И. били в конфликт от няколко години. Причината за конфликта била вдигането на шум от страна на св.П. във времевия период от 14:00 часа до 16:00 часа и след 22:00 часа, което пречело на св.И. .

На 29.05.2018г. около 14:00 часа жалб.П. *** и боядисвала стените на спалнята си. Около 14:10 часа чула крясъци, идващи от апартамента под нейния. В началото тя не обърнала внимание на крясъците, но впоследствие различила псувни и закани.

П. разпознала по гласа човека, който крещял, а именно св.К. И. . Тя не чула собственото си име , както и не възприела по какъвто и да било начин тези крясъци да са били насочени към нея, но поради конфликта, който имала със св.И. , счела, че заканите, включително и „ ругатни, крясъци, обиди и заплахи с убийство „/според изнесеното в жалбата, се отнасят за нея.

В хода на досъдебното производство, не са събрани каквито и да били доказателства, сочещи на осъществена на 29.05.2018г. среща между жалб. П. и св.И.

, както и за някакъв конткат помежду им.

От друга страна твърденията на жалбоподателката, че в резултат на случилото се на 29.05.2018г. е преустановила посещенията в апартамента си не намират обективна подкрепа в събраните по досъдебното производство доказателства и следва да се ценят единствено и само като субективна оценка от страна на К. П. на една ситуацията към онзи момент.

Правилно и обосновано представителят на РП- Пловдив е направил извод , че от съвкупността на събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно на 29.05.2018г. св. К. И. е отправил някакви закани /и по- конкретно според жалбоподателката / с убийство към К.П.. Възприемането от страна на П. на израза „Ща убия ма!" дочут откъм жилището на И. е крайно субективно и не намира подкрепа в изяснената от разследващите фактическа обстановка. Установено е , че към онзи момент И. не е бил в собственото си жилище, а за да е осъществен от обективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.З от НК е необходимо дееца да е обективирал към жалбоподателката недвусмислена закана с убийство и тази закана да може да предизвика у нея основателен страх от осъществяването й. Прокурорът е достигнал до единствения възможен извод , а именно , че така формулирана заканата по никакъв начин не би могло да е отправена лично към П., а е чута от нея през пода на жилището й. Предвид наложилите се недобри съседски отношения, възприятията й се явяват нейно лично и субективно тълкуване на ситуацията.

Обоснован е също така и извода на прокурора, че не може да бъде установено към кого конкретно са били отправени думите на св.К.И. /ако и такива да са били въобще изказване на глас/ и дали точно това е било тяхното съдържание, предвид, че това са единствено твърдения на жалбоподателката в тази насока, а и същата се явява пряко заинтересована от случая.

Съдът е на становище , че правилно, обосновано и законосъобразно представителят на РП- Пловдив е изготвил атакуваното постановление на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. II от НПК

Предвид на изложеното дотук, Съдът

О

П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура –

Пловдив от 20.03.2019 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 461/2018 г. по описа на ІІІ – то РУ на МВР – гр. Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката К. П. ***.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/п/

Вярно с оригинала!

ВК