Определение № 1215 от 18.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601580 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на защитника на осъдения Д. В. С. – адв. М. П. срещу определение рег. № 6209 от 02.12.2025г. на СГС, НО, 36-ти състав по наказателно дело № 6778 по описа за 2025 година.

С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7-дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 08.12.2025 г.) защитникът на осъдения излага аргументи, че са налице кумулативните предпоставки на закона за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. – изтърпял е повече от 1/2 от наложеното му наказание и е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Излага съображения за това, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение поради това, че е изтърпявал мярка за неотклонение в продължение на повече от три години. Изтъква, че е награждаван, което обстоятелство е останало неоценено от първоинстанционния съд. Възприема отрицателното становище на затворническата администрация във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване като немотивирано.

Като съобрази жалбата и доказателствата по делото съдът прие следното:

Жалбата е допустима - с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

За да постанови отказ за предсрочно условно освобождаване, първостепенният съд е отчел, че е налице едната предпоставка за това, доколкото към датата на разглеждане на молбата на осъдения той е бил изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание, като остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на 2 месеца и 26 дни. Приел е обаче, че не е налице другата кумулативна предпоставка - лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Апелативният съд се солидаризира с този извод.

1

Видно от документите в затворническото досие на С. С. той изтърпява общо наказание от 6 години лишаване от свобода, определено по реда на чл. 23, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 321, ал. 3 и чл. 354а, ал. 2 от НК.

От изготвения доклад е видно, че рискът от рецидив е отчетен със средни непроменени стойности от първоначалния доклад до настоящия момент - 48 точки.

Като дефицитни зони са определени: формално приемане на отговорността за извършеното правонарушението; неприемане на вината; единствено частична мотивация за промяна на криминалното му поведение; лесно повлияване от криминално обкръжение и податливост към извършване на правонарушения; хищнически, безразсъден и рисков начин на живот; непълно разпознаване на проблемите и невъзможност да ги реши по законосъобразен начин; неосъзнаване на последствията от собствените действия и неразбиране към другите и техните виждания.

От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че макар рискът от вреди по време на престоя в затвора към служителите и останалите лишени от свобода да е нисък, този от вреди за обществото остава среден. Неповлияни от корекционно въздействие, с отчетливо изразен дефицит остават зоните:

„Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умения за мислене“. С. остава слабо критичен към криминалното си поведение и е податлив на влияние от криминалното му обкръжение. Вярно е, че осъденият е полагал труд за известно време и е награждаван е, но в същото време не може да бъде пренебрегнат и факта, че е бил и наказван със Заповед № 702 от 15.10.2025г. на Началника на затвора София с писмено предупреждение за притежание на забранени вещи. Рискът от вреди за обществото след освобождаване е отчетен като среден.

Поради всички тези обстоятелства инспекторът, ангажиран с работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата е заключил, че е необходимо възпитателната работа да продължи и че не може да се приеме, че затворникът е дал доказателства за поправянето си.

При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване доказателства за поправянето на лишения от свобода.

Поведението на осъдения не бележи последователност, още по-малко е демонстрирал добро поведение, надхвърлящо обичайното по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Именно последното е било пречка както за смекчаване на режима, така и за снижаване на стойностите на риска от рецидив. Факт е, че осъденият е награждаван, но е бил и наказван. Липсват доказателства, от които да се приеме, че последното се дължи на лично негативно отношение към него от страна на затворническата администрация, а от изготвения по делото доклад не се установява тенденциозност и формализъм в съдържанието му. Истина е на следващо място, че осъденото лице в продължителен период от време е изтърпявал мярка за неотклонение, но именно поради това през този период корекционна работа с него не е била провеждана.

Макар да се касае за първи престой на осъд. Д. С. в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, досегашната превъзпитателна дейност все още не е дала основания да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда.

Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се 2 предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не може да се приеме, че целите на плана на присъдата са изпълнени.

За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат.

Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че крайният резултат от обжалваното определение е правилен, което обосновава потвърждаването му. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 6209, постановено на 02.12.2025г. от СГС, НО, 36-ти състав по наказателно дело № 6778 по описа за 2025 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Д. В. С. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601580 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на защитника на осъдения Д. В. С. – адв. М. П. срещу определение рег. № 6209 от 02.12.2025г. на СГС, НО, 36-ти състав по наказателно дело № 6778 по описа за 2025 година.

С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7-дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 08.12.2025 г.) защитникът на осъдения излага аргументи, че са налице кумулативните предпоставки на закона за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. – изтърпял е повече от 1/2 от наложеното му наказание и е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Излага съображения за това, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение поради това, че е изтърпявал мярка за неотклонение в продължение на повече от три години. Изтъква, че е награждаван, което обстоятелство е останало неоценено от първоинстанционния съд. Възприема отрицателното становище на затворническата администрация във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване като немотивирано.

Като съобрази жалбата и доказателствата по делото съдът прие следното:

Жалбата е допустима - с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

За да постанови отказ за предсрочно условно освобождаване, първостепенният съд е отчел, че е налице едната предпоставка за това, доколкото към датата на разглеждане на молбата на осъдения той е бил изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание, като остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на 2 месеца и 26 дни. Приел е обаче, че не е налице другата кумулативна предпоставка - лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Апелативният съд се солидаризира с този извод.

1

Видно от документите в затворническото досие на С. С. той изтърпява общо наказание от 6 години лишаване от свобода, определено по реда на чл. 23, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 321, ал. 3 и чл. 354а, ал. 2 от НК.

От изготвения доклад е видно, че рискът от рецидив е отчетен със средни непроменени стойности от първоначалния доклад до настоящия момент - 48 точки.

Като дефицитни зони са определени: формално приемане на отговорността за извършеното правонарушението; неприемане на вината; единствено частична мотивация за промяна на криминалното му поведение; лесно повлияване от криминално обкръжение и податливост към извършване на правонарушения; хищнически, безразсъден и рисков начин на живот; непълно разпознаване на проблемите и невъзможност да ги реши по законосъобразен начин; неосъзнаване на последствията от собствените действия и неразбиране към другите и техните виждания.

От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че макар рискът от вреди по време на престоя в затвора към служителите и останалите лишени от свобода да е нисък, този от вреди за обществото остава среден. Неповлияни от корекционно въздействие, с отчетливо изразен дефицит остават зоните:

„Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умения за мислене“. С. остава слабо критичен към криминалното си поведение и е податлив на влияние от криминалното му обкръжение. Вярно е, че осъденият е полагал труд за известно време и е награждаван е, но в същото време не може да бъде пренебрегнат и факта, че е бил и наказван със Заповед № 702 от 15.10.2025г. на Началника на затвора София с писмено предупреждение за притежание на забранени вещи. Рискът от вреди за обществото след освобождаване е отчетен като среден.

Поради всички тези обстоятелства инспекторът, ангажиран с работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата е заключил, че е необходимо възпитателната работа да продължи и че не може да се приеме, че затворникът е дал доказателства за поправянето си.

При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване доказателства за поправянето на лишения от свобода.

Поведението на осъдения не бележи последователност, още по-малко е демонстрирал добро поведение, надхвърлящо обичайното по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Именно последното е било пречка както за смекчаване на режима, така и за снижаване на стойностите на риска от рецидив. Факт е, че осъденият е награждаван, но е бил и наказван. Липсват доказателства, от които да се приеме, че последното се дължи на лично негативно отношение към него от страна на затворническата администрация, а от изготвения по делото доклад не се установява тенденциозност и формализъм в съдържанието му. Истина е на следващо място, че осъденото лице в продължителен период от време е изтърпявал мярка за неотклонение, но именно поради това през този период корекционна работа с него не е била провеждана.

Макар да се касае за първи престой на осъд. Д. С. в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, досегашната превъзпитателна дейност все още не е дала основания да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда.