Решение № 101 от 23.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Монтана, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20251600100239 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Ф.И.“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. В. Ц. срещу М.Т. от с.*, по иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с вземания, обективирани в заповед за изпълнение, евентуално съединен с осъдителен иск за сумата от 30458,20 лева.

Ищецът твърди, че страни по заповедното производство по ч.гр.д. № 473/2022 г. по описа на Районен съд * са „Ю.Б.“ АД в качеството на кредитор и М.Т., ЕГН **********, в качеството му на длъжник. След образуване на заповедното производство вземането предмет на същото е прехвърлено от Банката, в качеството цедент на „Ф.И.“ ЕАД, в качеството му на цесионер по силата па договор за цесия от 18.12.2024 г.

Ищецът твърди, че е правоприемник - цесионер. Сочи, че уведомлението за цесия е изпратено на ответника с препоръчана пратка на „Б.П.“ АД, но същият не е открит от пощенския служител, не се е явил в пощенска станция да получи пратката, поради което е върната в цялост. Към настоящата искова молба представя и моли съдът да връчи при размяна на книжата но чл. 131 ГПК изготвено за целите на процеса уведомление за цесия.

В този случаи, най-късният момент, в конто ответникът ще узнае за цесията, 1 ще бъде моментът на връчване па исковата молба ведно с приложеното към нея уведомление.

Посочва, че на 10.07.2019 г. между „Ю.Б.“ АД, и М.Т., е сключен Договор за потребителски кредит, въз основа на които между страните е възникнала облигационно-правна връзка. Сочи, че по силата на договора Банката предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 28 000.00 лева (двадесет и осем хиляди лева) за текущи нужди, а последният се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Разрешеният кредит е отпуснат по сметка па М.Т., а съгласно чл. 3, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане па променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент се използва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Ю.Б.“ АД за необезпечени кредити. Уговорено е, че кредитът се издължава с месечни анюитетни погасителни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в погасителен план - неразделна част от договора.

Твърди, че кредитополучателят преустановил плащанията по кредита, като е допуснато просрочие на дължимите вноски за главница и за лихва, считано от 12.08.2019 г. С оглед на формираното просрочие и на основание чл.

14 от Договора за кредит, Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита. Посочва, че изявлението на Банката за отнемане на преимуществото на срока е обективирано в покана чрез нотариус Б.К.. Твърди, че на 10.12.2021 г. е обявена предсрочната изискуемост на задължението.

Сочи, че предвид факта, че по процесния договор са останали дължими и неизплатени суми, Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен чист за дължимите й суми. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 473/2022 г. но описа на Районен съд - *, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен чист срещу М.Т.. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията па чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът дал указания на заявителя да предяви иск за установяване па вземанията.

Ищецът твърди, че предвид изложеното за него, в качеството му на частен правоприемник на заявителя, е налице правен интерес от иницииране 2 на настоящото производство, като предмет на същото са вземанията, обективирани в заповедта за изпълнение но ч. гр. д. № 473/2022 г. по описа па Районен съд - *. При условие па евентуалност, в случай, че съдът не приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост па задължението, в следствие на което бъде отхвърлен изцяло или частично установителният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК като главен, на основание чл. 210 ГПК, моли съдът да приеме за съвместно разглеждане в процеса обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове на основание чл. 430, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В случаи, че съдът достигне до извод, че до момента М.Т. не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът моли да се приеме, че настоящата искова молба играе роля на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по Договора за потребителски кредит.

Ищецът претендира цялото, предсрочно изискуемо задължение, на основание процесния Договор за кредит, което е в размер на 30 458.20 лева, както следва по пера и периоди: главница - 28 000.00 лева, ведно със законната лихва дължима от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението и договорна лихва - 2 458.20 лева, дължима за периода от 10.05.2022 г. до 10.04.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника М. Т., чрез назначения му особен представител адв. П. М., с който изразява становище, че предявеният иск е недопустим. Изтъква, че по делото не са представени доказателства относно спазването на процедурата по връчване на уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което искът е предявен при липса на процесуална легитимация. Твърди, че в настоящия случай не е налице валидно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Посочва, че уведомлението за цесия съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. Сочи, че връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения по делото особен представител не може да се приравни на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие. Счита, че в случая ищецът не се легитимира като кредитор в производството и в негова полза не следва да бъде присъдено вземането.

Посочва, че по делото не са представени писмени доказателства, от 3 които да е видно, че „Ф.И.” ЕАД е заплатило на „Ю.Б.” АД дължимите суми по договора и в какъв размер, поради което не може да бъде направен извод, че същото се явява цесионер-кредитор за процесното вземане и че това вземане е валидно прехвърлено със сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Ю.Б.”АД и „Ф.И.” ЕАД. Твърди също, че ищецът не се легитимира като кредитор в производството и поради това, че не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод за сключен действителен договор за цесия, касаещ процесното вземане.

Оспорва иска изцяло, като неоснователен, тъй като претендираното задължение по твърдения на ищеца е било прехвърлено/цедирано, за което ответникът не е уведомен, както разпорежда нормата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

Сочи, че по делото няма данни Кредиторът в лицето на “Ю.Б.”АД, да е уведомил Кредитополучателят, че кредитът е предсрочно изискуем. Предвид гореизложеното оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Същият изпраща молба, с която поддържа исковата претенция и изтъква, че длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия чрез връчване на препис от исковата молба. Ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва становището на ищеца досежно цесията с аргументи, че няма данни именно той да е бил обект на тази цесия, както и че е бил уведомен за същата.

По делото са събрани писмени доказателства и е приета съдебносчетоводна експертиза. Приложено е и ч.гр.д № 473/2022 г. по описа на РС-*.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на извлечение от счетоводните книги „Ю.Б.“ АД е подал заявление до РС-* за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за дължимите суми по Договор за кредит № *, по който кредитополучател е М.Т..

Районен съд-* е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 473/2022 г., с която е разпоредено длъжникът М.Т. да заплати на кредитора „Ю.Б.“ АД сумата 32 446,89 лв., от която 28 000 лв. – главница, дължима за периода от 12.08.2019 г. – 28.02.2022 г., 2 898,82 лв. – възнаградителна лихва, дължима за 4 периода 12.08.2019 г. – 10.12.2021 г., 166,06 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 10.09.2019 г. – 12.03.2020 г., 973,51 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 14.05.2020 г. – 28.02.2022 г., 408,50 лв. – такси и разноски, дължими за периода 11.05.2021 г. – 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер 1 868,98 лв. Съдът е допуснал незабавно изпълнение на заповедта и е издал изпълнителен лист въз основа на нея.

С оглед факта, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, районният съд с Разпореждане № 954/13.03.2025 г. е указал на заявителя „Ю.Б.“ АД, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 02.04.2025 г., а на 02.05.2025 г. е предявен иск от „Ф.И.“ ЕАД.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 18.12.2024 г. е сключен договор за цесия между „Ю.Б.“ АД в качеството му на цедент и „Ф.И.“ ЕАД в качеството му на цесионер. В т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК се прие, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. В мотивите на т. 10б от цитираното ТР е пояснено, че легитимиран да предяви искът по чл. 422 ГПК е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В конкретния случай едномесечният срок е спазен, поради което следва да се приеме, че предявеният иск е допустим. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че искът е недопустим, тъй като за процесуалната легитимация на предявилия иска ищец е достатъчно твърдението за настъпило частно правоприемство, а установяването на надлежното прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника за цесията са обстоятелства по същество на спора /така Определение № 924 от 12.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1383/2023 г., I т. о., ТК/.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже съществуването на валидно договорно правоотношение, настъпила предсрочна изискуемост на задължението и неговият размер. По делото е приложен договор за цесия, сключен на 18.12.2024 г., съгласно който „Ю.Б.“ 5

АД прехвърля вземанията си, произтичащи от договори за кредит, на „Ф.И.“ ЕАД. В чл. 15 от договора, озаглавен „XIV. ПРИЛОЖЕНИЯ“ е записано, че договорът включва 7 приложения, сред които е Приложение № 1 (Портфейл с прехвърлени вземания). В тази връзка ищецът в исковата молба е посочил, че в Приложение № 1 към договора за цесия са индивидуализирани вземанията спрямо ответника. От представеното по делото Приложение № 1 (Портфейл с прехвърлени вземания) не се установява, че банката /цедент/ е прехвърлила на ищеца /цесионер/ каквото и да било вземане срещу М.Т.. В приложението има данни за имена на съдебни изпълнители, номера на дела, обща сума на дълга, обща сума по главница, обща сума на лихви и обща сума на разноски. В приложението обаче няма информация за имена на длъжника и данни за сключения между него и банката договор. Следва да се посочи, че дори в графата „номер на дело“ няма данни за образуваното ч.гр.д. № 473/2022 по описа на РС-*. При това положение съдът намира, че ищецът не е кредитор на ответника М.Т., съответно същият няма материална легитимация. Поради това следва да се приеме, че в случая не е доказано съществуването на валидно договорно правоотношение между ищеца и ответника. Това е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен, като останалите обстоятелства - дали длъжникът е уведомен за извършена цесия, дали предсрочната изискуемост е настъпила и какъв е размерът на задължението, е безпредметно да бъдат обсъждани, тъй като не биха променили крайният изход на делото.