Определение № 803 от 19.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Стара Загора, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500427 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от И. Г. А., чрез адвокат Х. Х. от АК - Ст. Загора против определение №883 от 19.03.2026г., постановено по гр.д. № 4143/2025 г. по описа на РС-Стара Загора, с което се прогласява, че Старозагорският районен съд не е компетентен да разгледа и реши гр.дело № 4143/2025г.,по описа на Старозагорски районен съд, по предявения иск за прекратяване на сключен между И. А. и С. А. граждански брак, ведно със съединените искове за родителска отговорност спрямо роденото от брака малолетно дете А. А. - определяне на родителя, който да бъде титуляр и носител на родителските права; определяне местоживеенето на детето, неговата издръжка, както и определяне на режим на лични отношения на детето с другия родител и е прекратено производството по гр.дело № 4143/2025г. по описа на РС - Стара Загора.

Жалбоподателят И. Г. А., чрез адвокат Х. Х. обжалва определението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено определение № 883 от 19.03.2026 г., постановено по гр.д. № 4143/2025 г., по описа на PC Стара Загора, в частта в която е прието, че Районен съд Стара Загора не е компетентен да разгледа предявения иск за прекратяване на сключения между И. А. и С. А. граждански брак и в частта, в която производството по гр.д. № 4143/2025г. по описа на PC Стара Загора е прекратено и вместо него да бъде постановено друго, с което: съдът да прогласи, че българският съд - Районен съд Стара Загора е компетентен да разгледа предявения иск за прекратяване на сключения между И. А. и С. А. граждански брак, и да върне делото на Районен съд Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия единствено по предявения иск за прекратяване на сключения между И. А. и С. А. граждански брак.

Изложени са подробни съображения.

1

Постъпил е отговор от другата страна С. А. А. чрез адв. С. М. Ч. - АК Стара Загора, с който се взема становище, че частната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано по предявена искова молба от И. А. против С. А. за прекратяване на граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. С иска за развод са съединени и искове, касаещи родителска отговорност по отношение на роденото от брака малолетно дете.

Ответницата, в депозирания писмен отговор, чрез пълномощника си, прави искане производството да бъде прекратено, поради липса на компетентност на настоящия съд. Твърди, че от години живее на остров Миконос, Република Гърция, където живее и учи и малолетното дете на съпрузите. Представя писмени документи, установяващи сочените обстоятелства, както и искова молба за развод, подадена пред Районен съд остров Миконос, Република Гърция.

Предявеният иск е за развод, съединен с искове за родителската отговорност - определяне на родителя, който да бъде титуляр и носител на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете, местоживеенето му, неговата издръжка, както и определяне на режим на лични отношения на детето с другия родител.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, от сключването на гражданския си брак през 2004г. съпрузите живеят на остров Миконос, РГърция, където понастоящем са и техните деца.Това твърдение се потвърждава и от ответницата в депозирания писмен отговор.

С обжалваното протоколно определение първоинстанционния съд е приел, че при така установените факти, и с оглед предмета на предявените искове, по отношение на иска за развод, както и по отношение на иска за упражняване на родителската отговорност приложение, на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, намира Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година, относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.

Съгласно чл. 3, б. "а", пр. 6 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 компетентни да разгледат исковете за развод на съпрузите са съдилищата, на чиято територия ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне 6 месеца непосредствено преди подаването на молбата и е гражданин на въпросната държава - членка на ЕС.

В случая, ищецът твърди, че към настоящия момент продължава да живее на остров Миконос, РГърция, където живее и ответницата, както и 2 двете им деца / едното от които е навършило пълнолетие, а другото е малолетно/. Изложеното налага извод, че обичайното местопребиваване не само на страните, но и на малолетното им дете, към датата на сезиране на районния съд на 19.11.2025г., е на територията на РГърция, което предопределя приложението на Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Съгласно § 1 на чл. 7 от Регламента, компетентни по исковете са съдилищата на държавата- членка, където детето има обичайното местопребиваване към момента на сезирането на съда. По този въпрос вече има ясна дефиниция, дадена от Съда на ЕС.

Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава се преценява не само от физическото му присъствие на нейна територия, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната и семейна среда (Решение на съда на ЕС по дело С-523-07 и С497/2010). Както се посочва по- горе, малолетното дете на съпрузите има обичайно местопребиваване в Р Гърция, което предопределя липсата на компетентност на настоящия български съд.

Съгласно чл. 18 от Регламента, когато съд на държава членка е сезиран по дело, по което не е компетентен по същество съгласно регламента и по което, съгласно регламента, компетентен по същество е съд на друга държава членка, той обявява служебно, че не е компетентен.

С оглед на гореизложеното първоинстанционния съд е постановил обжалваното определение.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на установената съдебна практика и при спазване на Регламент/ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. С оглед на това въззивният съд напълно споделя доводите, изложени от първоинстанционния съд.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №883 от 19.03.2026г., постановено по гр.д. № 4143/2025 г. по описа на РС-Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България 3 в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4