Определение № 738 от 09.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 738 гр. Перник, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500541 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029 чрез юрисконсулт Д. К. срещу Разпореждане № 449/03.04.2026 г. по ч. гр. д. № 316/2026 г. по описа на PC - Брезник в частта му, с която отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите: лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението — 02.04.2026 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането в обжалваната част е неправилно като противоречащо на материалния закон. Сочи, че процесното обезщетение за забава не е начислено, съответно претендирало на основание договора за паричен заем. Както същият изрично е посочил в заявлението, обезщетението е дължимо на основание чл. 86 ЗЗД. То представлява законово закрепена последица, която възниква в тежест на неизправния длъжник по едно парично задължение. Когато се установи, че договорът за паричен заем е недействителен се дължи само чистата стойност, като в този случай се дължи лихва за забава върху чистата стойност от датата на подаване на заявлението 1 до окончателното връщане на предоставената в кредит сума. Поради това, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и вместо това да разпореди издаване на заповед за изпълнение и за сумите: лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението — 02.04.2026 г. до окончателното изплащане.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки проверка на обжалвания акт, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед изрично заявения в частната жалба петитум, предмет на въззивното производство е първоинстанционното разпореждане единствено в частта, с която се отхвърля претендираната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението — 02.04.2026 г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното разпореждане не е обжалвано от заявителя и е влязло в сила в останалата отхвърлителна част, поради което е извън предмета на въззивния съдебен контрол.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Заповедното производство под № 316/2026 г. г. по описа на Районен съд – Брезник е образувано по заявление на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. В. Г. за вземания по Договор за потребителски кредит № *** от *** За да постанови разпореждането си в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че заявлението следва да бъде разгледано при служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК във връзка със защитата на потребителите и евентуална неравноправност или нищожност на договорни клаузи. Основният акцент в мотивите е поставен върху правилното посочване на годишния процент на разходите – ГПР, като съдът се е позовал на ЗПК, Директива 2008/48/ЕО и практика на СЕС, включително решенията по дела C-42/15, C377/14 и C-714/22.

Според съда неправилното определяне

2 или непосочване на действителния ГПР е съществен порок на договора за потребителски кредит.

Прието е, че когато в ГПР не са включени всички разходи, които потребителят следва да понесе във връзка с кредита, това е равнозначно на липса на правилно посочен ГПР и води до последиците по чл. 22 и чл. 23 ЗПК – потребителят дължи връщане само на чистата стойност на предоставения кредит.

На тази основа съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение само за 306.78 евро дължима неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** Присъдени са и разноски съразмерно на уважената част – 6.08 евро заплатена държавна такса и 28 евро юрисконсултско възнаграждение.

В останалата част заявлението е оставено без уважение за сумите, както следва: изцяло за сумите 31.35 евро, представляваща договорна лихва за период от 07.12.2016 г. до 06.04.2017 г., 210.87 евро, представляваща мораторна лихва за период от 12.12.2019 г. до 23.03.2026 г., за законна лихва за забава върху главницата от 306.78 евро считано от датата на подаване на заявлението - 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Съдът е отказал законна лихва за забава, както за времето от падежа на задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед, с мотив, че при нищожен договор забавата настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват санкционните последици от нищожността на кредита. В тази връзка съдът се е позовал и на практика на ВКС – Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г., I т. о.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част за правилно и законосъобразно като изложените от районния съд мотиви са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което препраща изцяло към тях на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК като намира да отбележи и следното:

Правилно заповедният съд е извършил служебна проверка относно съответствието на заявените вземания със закона, добрите нрави и императивните правила за защита на потребителите. Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона или добрите нрави, като тази проверка е особено интензивна при 3 вземания, произтичащи от договор с потребител.

Настоящият състав споделя извода на районния съд, че при констатираната недействителност на договора за потребителски кредит последиците се уреждат от специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК. При недействителен договор потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Този извод съответства и на практиката на ВКС, според която при недействителност на договора по чл. 22 ЗПК съдът следва да определи дължимото до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи – решение № 50056/29.05.2023 г. по търг. дело № 2024/2022 г. на І-во т. о.

Неоснователно е оплакването, че независимо от недействителността на договора следва да се присъди законна лихва върху уважената главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Действително, по общото правило на чл. 86 ЗЗД при забава по парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая обаче това общо правило не може да се приложи механично, защото би обезсмислило специалната санкционна последица на чл. 23 ЗПК, която цели кредиторът да бъде лишен от лихви и разходи при неспазване на императивните изисквания към договора за потребителски кредит.

Задължението на потребителя да върне чистата стойност на кредита не произтича от валидно договорно основание и не следва договорния падеж на вноските, доколкото договорът е приет за недействителен. То е специална законова последица от недействителността по ЗПК. Поради това забавата относно връщането на чистата стойност не може да се презумира от договорните падежи, нито от самото подаване на заявлението пред съда.

Подаването на заявление по чл. 410 ГПК е процесуално действие пред съда, а не покана, достигнала до длъжника към датата на подаването му. В заповедното производство длъжникът не участва преди издаването на заповедта, а при обжалване на отказа препис от частната жалба не му се връчва. Затова не може да се приеме, че към датата на заявлението длъжникът е бил надлежно поканен да изпълни именно задължението за връщане на чистата стойност на кредита.

В тази насока е и разрешението на ВКС по въпроса за приложението на чл. 86 ЗЗД при недействителен потребителски кредит – решение № 4

129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г. на І-во т. о., в което се приема, че след прилагане на чл. 23 ЗПК съдът следва да прецени дали присъждането на законна лихва би поставило кредитора в по-благоприятно положение или би отслабило санкцията за нарушението; ако това е така, чл. 86 ЗЗД не следва да се прилага. ВКС изрично е приел, че присъждането на законна лихва върху чистата стойност на кредита от датата на заявлението може да влоши положението на потребителя и да лиши санкцията по ЗПК от реален възпиращ ефект.

В Решение от 15 юни 2023 г. по дело С-520/21 на СЕС също изрично се приема, че „…но не допускат съдебна практика по тълкуване на националното право, според която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане“.

С оглед на това районният съд правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение за законна лихва върху уважената главница, считано от подаване на заявлението. Обратното разрешение би довело до присъждане на допълнителна имуществена облага в полза на кредитора, въпреки че недействителността на договора е последица от неспазване на императивни изисквания, установени именно в защита на потребителя. Това би било несъвместимо и с практиката на СЕС – решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C -714/22, според която при липса на коректно посочен ГПР, включващ всички разходи по кредита, националното право може да предвиди последица, при която договорът се счита освободен от лихви и разноски, а потребителят връща единствено предоставената главница – т. 2 от диспозитива на решението.

По така изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 449/03.04.2026 г. по ч. гр. д. № 316/2026 г. по описа на Районен съд Брезник в обжалваната му част.

Първоинстанционното разпореждане в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6