Решение № 333 от 19.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Смолян, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500238 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Смолянският окръжен съд е сезиран с процесуално допустимата въззивна жалба с вх. № 2212/28.03.2023 г. на Регионална дирекция „Гранична полиция“ -Смолян чрез главен юрисконсулт М.Х. срещу решение №116/13.03.2023година, постановено по гр.д. №1048/2022година съгласно описа на Смолянския районен съд, с което е осъдена да заплати на Г.

И. К., ЕГН **********, от гр. Й., ул.„Л.“ №14, вх. Г, ет. 2, ап. 40 ,сумата 2 453,83 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положени 246 часа нощен труд в периода 29.10.2019 –30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и сумата о т 323,33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд, до 25.10.2022 г , както и е осъдена да му заплати направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, а по сметка на Районен съд- Смоля да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 148.15 лева, както и разноски за вещо лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза в размер на 120.00 лева.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК,тъй като съобщението, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано страната е 1 получила на 14.03.2023година, от активно легитимирана страна имаща право на въззивна жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя за да постанови този краен правен резултат първоинстанционният съд е изложил мотиви, съдържащи вътрешно противоречие. От една страна – за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга – за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР. Направено е и оплакване, че наред с горните мотиви съдът се е позовал на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67 ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7 т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. При тези мотиви, съдът е приел за доказан по основание главния иск за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.

Развива оплакване, че в разглеждания случай съдът е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46 ал.2 изр. първо от Закона за нормативните актове, регламентиращ,че за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Според жалбоподателя направените от районния съд правни изводи са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон.

За трите групи служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. Е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл.142 ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Развива оплакване, че статута на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Твърди ,че нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. л.50а, ал.2 от ЗДСл 2 относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. Според жалбоподателя ЗМВР е специален нормативен акт регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Счита ,че непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд счита ,че са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е постановено Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело №1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Твърди ,че о сновавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з[1]776/2016г.; Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121 з[1]1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал, е 8 часа. С чита ,че съгласно неправилно приложената от съда норма начл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението 3 между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Същата е приложима за труда, положен от служители и работници, чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, намира ,че се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

За служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл. 187 ал. 1 и ал.З от ЗМВР).Развива довод,че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл. 143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Според жалбоподателя тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.

Отделно от горното счита ,че първоинстанционния съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове е правно основание относимо към извънреден труд. Счита ,че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Счита ,че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правно-релевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Намира ,че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния 4 иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Моли на основание чл.271 от ГПК окръжният съд да отмени изцяло решение №116/13.03.223г., постановено по гр.д.№1048/2022г. по описа на районен съд Смолян по мотиви подробно изложени в настоящата въззивна жалба, като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови отхвърляне на исковите претенции, предявени от ищеца.В зависимост от изхода на делото се претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК присъждане на юриск. възнаграждение и направените разноски за двете инстанции.