Решение № 3697 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3697 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора И.а Въззивно гражданско дело № 20221100506965 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Г. Ж., чрез адв. Г. Г., срещу решение № 2307 от 21.03.2022 г. по гр.д. № 37590/2021 г. на СРС, 163 състав, в частта, с която предявеният от В. Г. Ж. срещу Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „С.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен над сумата 3887,70 лв. до предявените 8000 лв., като частичен иск от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от фрактура на ладиевидна кост на дясна китка и навяхване на ставни връзки на ляв глезен, получени в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.03.2021 г., на работното място при ответника, съгласно трудов договор № 13/11.02.2021 г., след подхлъзване и падане на мокър под, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.06.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане.

Поддържа се неправилност на първоинстанционното решене в обжалваната част, поради необоснованост на извода на съда, че от претендираната сума следва да се приспадне полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност. Твърди се, че съгласно практиката на ВКС по сходни случаи, обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, а обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира причинените болки и страдания, 1 поради което не се стига до двойно плащане на едни и същи вреди, претърпени от трудовата злополука, съответно до неоснователно обогатяване. Поддържа се и неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 ЗЗД.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответното дружество Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „С.С.“ ЕАД, чрез адв. И. И., се поддържа правилност на решението на районния съд. Твърди се, че в случая не се установява претърпените болки и страдания да се отличават по интензитет и продължителност в сравнение с обичайните такива, че е налице пълно възстановяване, без наличие на бъдещи негативни последици, че ищцата се е нуждала от чужда помощ само около десет дни, както и че същата е търпяла физическа болка и страдание само няколко часа - до оказване на спешна помощ, поради което определеният от районния съд размер е справедлив. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е уважен за сумата 3887,70 лв.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - и допустимо.

По съществото на спора съдът намира следното:

Искът е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл. 200, ал. 1 КЗ за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на дружеството: претърпяна от ищцата трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО (внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и по повод извършваната работа, причинило временна неработоспособност), приета за такава по реда на чл. 60, ал. 1 КСО, с разпореждане № 30402 от 23.03.2021 г. на длъжностно лице при НОИ, ТП – София град (необжалвано и влязло в сила на 19.04.2021 г.), което поражда задължение за работодателя да обезщети ищцата за претърпените неимуществени вреди. Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за сумата 3887,70 лв.

2

Спорен е въпросът за размера на обезщетението и дали от определения размер подлежи на приспадане полученото обезщетение за временна неработоспособност.

От писмените доказателства по делото – лист за преглед от 07.03.2021 г., болнични листове №№ Е20202244617, Е20210043082, Е20210043248, Е20210942903, Е20210943053, както и от основното и допълнително (след личен преглед) заключение на съдебномедицинската експертиза от 15.09.2021 г. и от 28.10.2021 г. се установява, че вследствие на настъпила на 07.03.2021 г. трудова злополука (подхлъзване и падане на мокър под в болницата, в която работи) ищцата е получила следните травматични увреждания: неразместено счупване на ладиевидна кост на дясна китка и навяхване на ляв глезен. Същите са довели до трайно затруднение в движенията на китката за срок от около 4 месеца и до затруднение в движението на глезена за 10 дни. Лечението е проведено чрез имобилизация на китката за срок от 4 месеца и обездвижване на глезена за 10 дни. Причинените болки са били с висока интензивност от причиняване на уврежданията до оказване на специализирана помощ в спешен кабинет чрез имобилизацията им. Заради имобилизацията ищцата е имала затруднения при самообслужването си и при придвижването. Допустимо е при съчетаване на имобилизация на горен крайник и на долен крайник да се наложи ползване на чужда помощ за срок от около 10 дни – в случая ищцата е ползвала чужда помощ около 14 дни, до възстановяване на глезенното навяхване. От описаните травматични увреждания не се очакват бъдещи негативни последствия за здравето на ищцата и не е необходимо провеждане на допълнително лечение. Към датата на личния преглед, извършен от вещото лице, ищцата се е възстановила напълно.

От свидетелските показания на Е. Ж. (снаха на ищцата) и на Ц.Ж. (син на ищцата) се установява, че вследствие на травмите В. Ж. е търпяла продължителни болки, заради които около два месеца е приемала болкоуспокояващи лекарства, била й е нужна помощ в домакинството, при храненето и при отглеждането на тринадесетгодишната й дъщеря.

От писмо от 29.09.2021 г. на НОИ, дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ се установява, че във връзка с посочените по-горе болнични листове, за периода 07.03.2021 г. -28.07.2021 г. на В. Ж. са й изплатени парични обезщетения в общ размер на 2112,30 лв.

При тези данни и като съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 10000 лв. би обезщетила ищцата за причинените й неимуществени, изразяващи се в болки и страдания от счупване на ладиевидна кост на дясна китка и навяхване на ляв глезен, довели до обездвижване на ръката за срок от 4 месеца и до обездвижване на крака за срок от 10 дни, поради което частичният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 8000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства: характера и тежестта на 3 уврежданията, проведеното лечение, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки, страдания, негативните емоции, притеснения, неудобства и ограничения от затруднено придвижване и осъществяване на ежедневни дейности заради обездвижването, продължителността на възстановителния период, пълното възстановяване и липсата на негативни последици за здравето, възрастта на ищцата, социалноикономическите условия в страната, както и съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни случаи.

По въпроса следва ли и от обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване да се приспада обезщетението за временна неработоспособност е налице противоречива практика на ВКС, като състави на ВКС са предложили, на основание чл. 292 ГПК, образуване на тълкувателно дело и постановяване на тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав възприема становището, според което при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ не следва да се приспада, на основание чл. 200, ал. 3 КТ, полученото обезщетение за временна нетрудоспособност. Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания. Това обезщетение за неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване за временна неработоспособност, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди.

В този смисъл са решение № 54 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 43 от 8.02.2013 г. по гр. д. № 174/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 741 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 143/2010 г. на ВКС, III г. о., определение № 145 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 2080/2019 г. на ВКС, III г. о. и др.

Предвид изложеното първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен над сумата 3887,70 лв. до сумата 8000 лв. и в частта, с която В. Г. Ж. е осъдена да заплати на Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „С.С.“ ЕАД сумата 375,25 лв. разноски за първата инстанция.

4

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на адв. Г. Й. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред всяка от инстанциите, съгласно договори за правна помощ и съдействие от 25.10.2021 г. и 29.03.2023 г. За първата инстанция минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 730 лв., а за втората инстанция – на 1100 лв., съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в релевантните редакции към 25.10.2021 г. и 29.03.2023 г. Поради изложеното в полза на адв. Г. следва да бъде присъдена допълнително сумата 227,86 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата 1100 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството дължи плащане на държавна такса за двете инстанции в размер на 480 лв. (4% + 2% върху 8000 лв.), както и всички разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице – 292 лв. Общо дължимите суми възлизат на 772 лв., с първоинстанционното решение дружеството е осъдено да заплати сумата 297,41 лв., поради което с настоящото решение следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС допълнително сумата 474,59 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2307 от 21.03.2022 г. по гр.д. № 37590/2021 г. на СРС, 163 състав, в частта, с която предявеният от В. Г. Ж. срещу Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „С.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен над сумата 3887,70 лв. до сумата 8000 лв., както и в частта, с която В. Г. Ж. е осъдена да заплати на Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „С.С.“ ЕАД сумата 375,25 лв. разноски за първата инстанция, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: