Решение № 297 от 14.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Благоевград, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Л. Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102985 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. П. И., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: п.к. 2700, гр. Б*, ж.к. „Е***чрез адвокат Л. К. Б. – САК против „П* *, ЕИК *, седалище и адрес на управление: С*, р-н С*ж.к. М* бул. Б*, управители С*, Я* *и Н*я Л*

Твърди се, че на 31.01.2024 г. ищецът Г. И. е сключил Договор за потребителски кредит № 40023289798, по силата на който „П* му е предоставило в заем сумата от 4000, 00 лв. при фиксиран ГЛП от 41.00 % и ГПР от 49.20 %, като внесе общо дължима сума от 6 856, 78 лв., като сумата включвала главница и лихва. Сочи се, че в последствие ищецът разбрал, че трябва да внесе общо сумата от 11 816, 78 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва е включвала и такси на стойност от 1 800, 00 лева за допълнителната услуга Фаст и 3 160, 00 лева за допълнителната услуга Флекси. Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 40023289798 е нищожен, тъй като същият неравноправни клаузи:

На първо място се сочи, че ГЛП е 41.00 % е прекомерен и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. На следващо място се сочи, че ГПР е 49.20 % надхвърля пет пъти размера на законната лихва, което също се сочи, че е основание за нищожност на договора. На следващо място се сочи, че в част VI от Договор № 40023289798 е посочено, че кредитополучателят дължи такса за услугата Фаст на стойност 1 800, 00 лева и такса за услугата Флекси на стойност от 3 160, 00 лева. Излага се, че договорът е недействителен на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Сочи се, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, като е посочен ГПР е 49.20 %, ГЛП е 41.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Твърди се, че след извършено изчисление на ГПР посредством онлайн калкулатор касаещо процесния кредит се установява, че ГПР възлиза на 144.85 % и надхвърля с много законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което се сочи, че посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че клаузата за заплащане на такси за допълнителните 1 услуги Фаст и Флекси противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

С оглед горното се иска от съда да обяви Договор за потребителски кредит № 40023289798, сключен на 31.01.2024 г. между Г. И. и „П*, ЕИК *за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, а при условията на евентуалност да се признае за установено по отношение на „П*, че клаузата в част VI от Договор за потребителски кредит № 40023289798, сключен на 31.01.2024 г., която предвижда заплащане на такси за допълнителните услуги Фаст и Флекси, е нищожна. Претендират се и сторените по делото разноски, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва, че между страните по настоящето дело е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № 40023289798 на 31.01.2024г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 4000,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ съгласно условията на договора. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, в който подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер. Излага се, че преди сключването на процесния договор, на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор, от което става ясно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Счита се, че всички императивни изисквания са спазени, като процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага се, че в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в процесния договор е посочен ГЛП, който е фиксиран за целия срок на договора и съгласно изискванията на закона не е необходимо изготвянето на методика, когато лихвеният процент е фиксиран. На следващо място се посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, размерът на ГПР е по-висок от законово- допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Твърди се, че дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор. По отношение на въпроса дали допълнителните услуги следва да бъдат включени в ГПР има и правилото на чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО.

Излага се, че в процесния договор за потребителски кредит е ясно посочено и какъв е размерът на възнаградителната лихва, като сума и като процент. По отношение на твърдението за нищожност на уговорените допълнителни услуги на основание чл. 10а, чл. 11 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК се излагат подробни съображения. Сочи се, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди се, че в конкретния случай не е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установява забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора. Излага се, че неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, но в случая при сключването на процесния договор тези изисквания са спазени. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се и сторените поделото разноски.

2

Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.

Не се оспорва, че между страните по настоящето дело е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № 40023289798 на 31.01.2024г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 4000, 00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ съгласно условията на договора.

В тежест на ищеца е да установи, че договора, респ. посочените в исковата молба клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания, доколкото от този факт извличат изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението му.

В тежест на ответника е да докаже в процеса, че клаузите на договорите за кредит не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на договорите за кредит са индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е и в съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване на императивните материални норми; да установи,че при сключване на договора не е надвишен размера на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.

Видно от приетия по делото като доказателство договор за потребителски кредит с № 40023289798, ответникът „П*е предоставил на ищеца в заем сумата от 4000, 00 лв. при фиксиран ГЛП от 41.00 % и ГПР от 49.20 %, като внесе общо дължима сума от 6 856, 78 лв., като сумата включвала главница и лихва, уговореният срок на договора между страните бил 36 месеца. Със сключване на договора за потребителски кредит са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка VI от процесното съглашение, които са както следва: възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е в размер на 1800, 00 лева, а закупуването на допълнителната услуга „Флекси“ е в размер на 3160 лева. Съгласно т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 1800, 00 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 3160, 00 лева. Размерът на вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 137, 78 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 11 816, 78 лв.; общ размер на вноската 328, 30 лева и дата на погасяване – 15 ден от месеца. Постигната е договореност между страните възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга да стане изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“ дължи възнаграждението за същата в пълен размер. Договорът е подписан от страните, по което не се спори. Представен 3 по делото е и Погасителен план към цитирания по-горе Договор за потребителски кредит, от който е видно, че месечните вноски по кредита са общо 36 на брой, с начален падеж 15.02.2024 г. и краен падеж 15.01.2027 г., с размер на вноската по кредита ежемесечно по 137, 78 лева. Към договора е приложена декларация от ищеца, от която се установява, че ищецът е получил екземпляр на договора за потребителски кредит, приложимите Общи условия (ОУ) към него, както и погасителен план. В Общите условия на „П* към Договор за потребителски кредит, които са в сила към 18.04.2022 г., представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение /годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в т. VI от ДПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. /т. 4. 1/. Следващата т. 4. 2 гласи, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита За целите на изчисляване на лихвата, посочена в т. VI от ДПК, се приема, че годината се състои от 360 дни, а месецът се състои винаги от 30 дни. В т. 4. 4 се посочва, че ако е закупена допълнителна незадължителна услуга, страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което възниква на кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от него като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план. Видно от т. 6.