Решение № 4311 от 17.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, …..2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, II-А въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ

БОГДАНОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Богданова в. гр. д. № 12710/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 123359/18.05.2017 г., постановено по гр. д. № 15057/2016 г. по описа на СРС, I Г. О.,

34-ти състав, е признато за установено по отношение на В. Ф.К.-Р., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 478,17 лева – главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, ведно със законната лихва от 29.12.2015 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 807,43 лева, като е отхвърлена и претенцията за сумата от 70,11 лева – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2012 г. до 17.12.2015 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че в отхвърлителната част първинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът бил приел, че ответницата била заплатила сумата от 1268, 13 лева, което обаче, с оглед оспорването, следвало да се установи от насрещната страна по делото, доколкото заплатената сума не касаела вземания от процесния период. Навежда доводи, че от заключението на ССчЕ се установявало какви задължения са били погасени с плащанията, както и че е спазена разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. Излага съображения, че били заплатени суми за м. 03.2013 г., м. 11.2013, м. 02.2014 г., м. 04.2013 г. и м. 12.2012 г., които не били предмет на делото, като след съобразяването им се дължала и сумата от 1156,91 лева. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

Подадена е и въззивна жалба от ответника в частта, с която предявените искове са уважени, като твърди, че в тази част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Поддържа, че е налице плащане преди завеждане на производството, като съдът неправилно бил приел, че била останала дължима сума. Излага съображения, че с оглед предявената претенция за 3/4 от сумата, то задълженията били погасени, като развива доводи, че се бил възползвал от възможността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД и бил посочил кое свое задължение погасява. Твърди, че сумата за главницата била по-малка, като от представените доказателства се установявало, че е плащана само главница, а първоинстанционният съд бил направил неправилно извод в друга насока. Поддържа, че заключението на ССчЕ следва да се изследва заедно с останалите представени по делото доказателства. Навежда доводи за необоснованост на заключението на ССчЕ, което не следвало да се кредитира от съда с оглед правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Развива съображения за противоречие в мотивите на съда по отношение цената за дялово разпределение, което аргументира и с оглед заключението на СТЕ, като по делото освен това не била установена и кубатурата на имота. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от въззиваемия-ответник, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, като първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част. Поддържа, че в хода на производството било установено, че вземанията са погасени чрез плащане. Навежда доводи, че с плащанията се бил възползвал от правото да посочи кои вземания погасява съобразно чл. 76 ЗЗД.

Излага съображения, че не могат да се приемат твърденията на въззивника, че били останали дължими суми след извършените плащания. Твърди, че правилно била отхвърлена претенцията за сумата за дялово разпределение и мораторна лихва върху сумата, което обосновава. Иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подадена отговор на въззивна жалба от въззиваемия-ищец.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, поради което са процесуално допустими.

СРС, 34-ти състав, е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С Определение от 15.06.2016 г. постановено по гр. д. №

15057/2016 г. по описа на СРС, I Г. О., 34-ти състав (л. 37 в кориците на първоинстанционното дело), производството е прекратено по отношение ответницата З.Ф.К.– П..

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т.

2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т.

41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от

17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената ѝ… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото не се спори, че ответницата е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, аб. № 308629, което обстоятелство се установява и от представените по делото заявление-декларация от 19.10.2015 г. (л. 23 в кориците на първоинстанционното дело) и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.05.1990 г.

Следователно безспорно е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

С оглед на това, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, правният спор по настоящото дело се концентрира върху правнорелевантния факт дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло на ответника.

Разпечатката съдържа 38 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efc26791-ec97-4520-beb5-89f8cda81753