Решение № 355 от 28.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Русе, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20234520105899 по описа за 2023 година

Предявен е иск за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. П. И. срещу Община Русе, в която се твърди, че на ******* г. около 11:45 ч. в гр. Русе се возила в автомобил марка „*******“, модел „***“ с рег. № ******, управляван от нейния приятел Р.П..

Движението се осъществявало по ул. „****“, по посока към ул. „*****“ в близост до блок „********“ с не повече от 40 км/ч, когато преминали през пропадане в асфалта, което приключвало в остър бетонен ръб на водопроводна шахта. От пропадането амортисьорите на автомобила се свили, а пода на колата се ударил в бетонен ръб, който стърчал много над асфалта. От удара се задействали въздушните възглавници и предпазните колани, а автомобилът спрял няколко метра след пропадането. Ищцата за момент загубила съзнание, но когато се съвзела чувала пищене на автомобилните сензори и плачът на детето си. Това силно я смутило и притеснило, започнала да плаче, а миризмата на дим подсилила нейното притеснение от случващото се, защото мислила, че колата ще се подпали.

За случая били уведомени органите на полицията. Екип от тях пристигнал на място. Съставил протокол за ПТП. Установено било, че автомобилът не може да продължи на собствен ход и се наложило да повикат автовоз, който да пренесе автомобила до сервиз.

Ищцата се прибрала заедно със семейството си, но преживяното останало с нея. Невъзможността да успокои детето си след произшествието, често я карало да се чувства и неспособна като майка, което допълнително я депресирало. Постоянно мислела за случилото се и трудно заспивала, 1 чувствала се уморена и не изпитвала желание да се храни. Често била напрегната и раздразнителна, а след това плачела, не можела да контролира състоянието си, което пречело на професионалния и личния й живот.

Притеснявала се за детето си и последиците от лошото състояние на пътищата в общината.

Поради тези нейни мисли тя потърсила специалист психолог, при когото направила няколко посещения. Повече от две седмици след произшествието становището на специалиста било, че за нея се установявало състояние на дистрес и емоционален дисбаланс вследствие на преживяното стресогенно събитие - произшествието от ******* г. Случилото се имало отражение в нейното състояние и към момента.

Твърди се, че съгласно Закона за движение по пътищата управлението на процесния път било възложено на ответника Община Русе, който имал задължение съгласно чл. 31 от Закона за пътищата да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища.

Поради тази причина ответникът носел и на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите обективна отговорност за причинените вреди от лошото състояние на пътя и съоръженията по него като шахтата, която била на мястото на произшествието.

За обезщетяване на претърпените от ищцата в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена Община Русе да заплати на В. П. И. обезщетение в размер на 3500 лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане ******* г. до окончателно изплащане на задължението. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Счита, че описаното психическо състояние - дистрес и емоционален дисбаланс, не са вследствие на инцидента, причинен от виновното бездействие на Община Русе.

Оспорва се механизма за настъпване на твърдените неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортното произшествие, както и се счита, че са недоказани твърденията, изложени в исковата молба относно неговото настъпване.

Ответникът счита, че претърпяното произшествие е следствие на несъобразена скорост от страна на водача на автомобила. По делото не били представени доказателства, които да потвърждават дали в действителност същият се е движел със съобразена скорост и дали не е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорва се претенцията за неимуществени вреди, които се счита, че не са доказани да са настъпили от процесния инцидент, а в условията на евентуалност ответникът счита, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на водача на процесното МПС, тъй като същият управлявал автомобила със скорост несъобразена с пътните и атмосферните условия.

2

Счита, че за водача е съществувала техническа възможност да управлява автомобила си със скорост, която да не позволи реализиране на пътнотранспортно произшествие, което обаче не било направено. Водачът можел да избегне реализирането на произшествието, ако е спазил изискването на чл. 20 от ЗДвП. Приносът по смисъла на посочения текст от закона бил налице винаги когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вреди или е улеснил механизма на увреждането.

Предвид изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което изцяло да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност да се оцени като прекомерна и неотговаряща на реално причинените вреди. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на ******* г., полицейски служител от Сектор „ПП” при ОДМВР - Русе е съставил констативен протокол за ПТП № ******/******* г., в който е удостоверено настъпването на ПТП на същата дата в 11,45 часа в гр. Русе, по ул. „****” до бл. „********” с лек автомобил „******* ***” с рег. № ****** и водач Р.П. П.. В частта „обстоятелства, причини и условия за ПТП” на протокола е отбелязано, че участникът е преминал през несигнализирано препятствие на пътното платно – повдигната шахта с метален капак, вследствие на което са се отворили 2 броя въздушни възглавници на автомобила.

По делото няма спор, че описаният в констативния протокол пътен участък е част от общинската пътна мрежа.

Не се спори, а и от приетата по делото Метеорологична справка от Националния институт по метеорология и хидрология, се установява, че по време на инцидента температурата е била 27,5 °C, без валежи и мъгли, а хоризонталната видимост била отлична – 20 000 м.

За установяване на обстоятелствата относно механизма на ПТП са приети и неоспорени от страните автотехническа и съдебно-техническа експертизи.

Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение, че механизмът на произшествието е следният: на ******* г. около 11:45 ч., в гр.

Русе л.а. ******* *** с рег. № ********, управляван от Р.П. със скорост около 30 км/ч, се движел по ул. „****“, по посока към ул. „*****“. В района до блок „********“ преминал през необозначена и несигнализирана неравност на платното за движение, последвал удар между изпъкналата неравност, гредата на предния мост и масления картер на двигателя. Под действие на ударните сили е достигнато линейно ускорение, при което са се задействали предните предпазни въздушни възглавници и предпазните колани, като в конкретната пътнотранспортна ситуация водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране.

Съгласно заключеноето на съдебно-техническа експертиза, в участъка 3 между пешеходната пътека на ул. „****“ и бл. „********“ се намира чугунен капак на канализационна шахта, който покрива вертикална канализационна шахта, която е част от канализационната система на града. Асфалтовата настилка на ул. **** е с неравности и следи от стари кърпежи, като мястото около чугунения капак е равно и без пропадания, а пропадане на настилката има на около 1,50 м. - 2,00 м. от капака посока пешеходната пътека, където е границата между два кърпежа на улицата. На това място нивото на улицата е с около 10 см. по-ниско, като наклона посока бл. „********“ е плавен, а по посока пешеходната пътека - по-стръмен. Разликата в нивата на уличното платно се дължи на недобро уплътнение на основата преди полагане на асфалта при извършвания ремонт, която впоследствие се е доуплътнила под собствената си тежест и вертикалните динамични натоварвания от минаващите по улицата превозни средства.

Съдът кредитира изцяло приетите по делото експертизи, с оглед специалните знания на вещите лица, като обосновани и компетентно дадени.

От представения по делото протокол от психологична консултация изх. № 244/30.08.2023 г. на “ЦПЗ – Русе” ЕООД, се установява, че на 30.08.2023 г., по искане на ищцата, е проведена консултация с доц. С. К., доктор по психология, специалист по клинична и съдебна психология, за оценка на психологичното й състояние във връзка с данни за преживяно стресогенно събитие.

В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите Р.П. П., който живее на съпружески начала с ищцата и П. В. Д., нейна приятелка.

Свидетелят Р.П., установява, че на ******* г. докато управлявал семейния им автомобил по ул. „****”, колата пропаднала в неравност на пътя. Въпреки, че това се случило в светлата част на деня и той управлявал със скорост около 30 км/ч, неравността не се забелязвала. По време на произшествието ищцата се возела на пасажерското място до него с поставен предпазен колан, а синът им бил на задната седалка в детско столче. След пропадането гръмнали въздушните възглавници и автомобилът се изпълнил с дим. Бързо излезли от колата и извадили детето. Ищцата била изпаднала в шок, пищяла и плачела, притеснявала се за детето. След инцидента тя често се събуждала през нощта и ставала да търси сина им, започвала да пищи от стрес. И до сега изпитвала тревожност, когато се вози и има неравности по пътя.

Свидетелката П. Д. изнася данни, че ищцата й се обадила по телефона след произшествието. По време на разговора плачела, била емоционална, разтревожена и притеснена. Разказала, че изпитва тревожност и не може да се отпусне по време на семейната си почивка. В началото на септември имали уговорка да се видят, като ищцата отказала свидетелката да я вземе с колата си, понеже е притеснена и не иска да се вози, а предпочита пеша, защото все още емоционално преживявала ситуацията. Според свидетелката, тези й състояния продължили още около месец след това.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като 4 отчита възможната заинтересованост на св. Р.П. по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същият е във фактическо съжителство с ищцата, като ги намира за добросъвестно депозирани и годни да послужат за формиране на правосъдната воля по релевантните за спора въпроси, като същите се подкрепят от показанията на незаинтересования свидетел и от писмените доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечителногаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие на лице, на което общината е възложила някаква работа), претърпени вреди и техния размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат.

С релевираните в хода на производството доказателства бе установено мястото и обстоятелствата, при които се е осъществило процесното събитие, в резултат на което ищцата е претърпяла вреди.