Решение № 7734 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7734 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110143582 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,против Б. Т Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 741,67 лева ( 379,21 евро ) главница за вода и ВиК услуги за периода 20.04.2023 г. до 16.04.2024 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 40,67 лева ( 20,79 евро ) мораторна лихва за периода 18.06.2023 г. до 16.05.2024 г.

Ищецът твърди,че на основание настанителна заповед в общинско жилище ответникът Б. се явява потребител на вода и ВиК услуги,при което договорното правоотношение между страните се реализира според общите условия на дружеството доставчик. Сочи се,че в имота има петима ползватели,без да има монтиран водомер за отчитане показанията за вода,поради което такава се начислява на база. Ищецът твърди,че за процесния период е начислена сумата от 741,67 лева ( 379,21 евро ),която не е заплатена,а предвид това,че не е заплатена,ищецът претендира и мораторна лихва от 40,67 лева. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.

Ответникът Б. Т Б. чрез назначения особен представител в писмения отговор оспорва исковете като неоснователни и недоказани с твърдения,че не е ясно дали наемателят може да открие партида,сочи се,че липсват 1 доказателства дали ползвателите са били петима,както е според настанителната заповед. Сочи се,че не е доказано дали общите условия са били известни на ответника. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 19.12.2024 г. „С В“АД претендира от Б. Т. Б. сумите от 741,67 лева главница за вода и ВиК услуги за периода 20.04.2023 г. до 16.04.2024 г.,40,67 лева мораторна лихва за периода 18.06.2023 г. до 16.05.2024 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 76039/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „С В“АД за продажба на вода и предоставяне на ВиК услуги.

С настанителна заповед от 2002 г. кметът на район „К П“ настанява Б. Т.

Б. и петчленното му семейство в ***** на ж.к.“К П“.

Приет е договор за наем на общинско жилище,сключен между Столична община,като наемодател,и Б. Т. Б.,като наемател.

Установява се от писмо от 05.08.2025 г.,че Б. Т. Б.,считано от 2002 г. обитава общинско жилище в **** до настоящия момент.

Приети са доказателства за заплатени наемни вноски към Столична община район „К П“.

По делото са представени фактури,издадени от „С В“АД с получател Б.

Т. Б..

Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че количеството вода за имота е начислявано на база по чл.39,ал.5,т.1 и ал.6 от наредба № 4 на МРРБ,издадени са дванадесет фактури,за които няма осчетоводени плащания,неиздължената парична сума възлиза на 741,67 лева,а мораторната лихва е 45,07 лева. Приложените цени са утвърдените такива от КЕВР.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер.

Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 19.12.2024 г.

Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството 2 доказателства може да бъде счетено,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на вода и предоставяне на ВиК услуги – ищецът е дружество,което доставя вода,а ответникът Б. е потребител на вода и ВиК услуги като наемател на общинския недвижим имот. Легалната дефиниция на понятието потребител на ВиК услуги е уредена съгласно § 1,т.2 от Допълнителните разпоредби към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационите услуги и според легалната дефиниция като потребител се възприема собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота. В същия смисъл е и клаузата на чл.2,ал.1,т.1 от общите условия на дружеството ищец,според която потребител на ВиК услуги е собственикът,ползвателят или притежателят на вещно право на строеж на имот,за който се предоставят ВиК услуги. В конкретния случай ответникът Б. не е нито собственик,нито носител на вещно право на ползване върху водоснабдения имот,но се явява лице,което ползва имота на облигационно правно основание – договор за наем,сключен към 2002 г. и действащ включително до 2025 г. Предвид обстоятелството,че ответникът реализира фактическа власт върху имота,основана на наемно правоотношение,както и като съобрази клаузата на чл.2,ал.3 от общите условия на дружеството ищец,съдът намира,че облигацинното правоотношение е възникнало между страните,в която насока и представените по делото фактури са издадени на името на ответника Б.. Наличието на проведено доказване,че ответникът е наемател на имота,включително към процесния период,съпоставено с клаузата на чл.2,ал.3 от общите условия позволява да бъде възприето,че е доказано,че съществува договорно правоотношение. С договора за предоставяне на вода и ВиК услуги страната доставчик се задължава да осигурява доставка на вода,както и да предоставя ВиК услуги,а ответникът клиент се явява задължен да заплаща стойността на предоставените услуги в предвидения според общите условия срок. Софийският районен съд намира,че в хипотезата,когато в имота са монтирани водомери,количеството потребена вода се определя според отчетите на водомерите,докато при липса на водомери количеството вода,подлежащо на изпълнение,се определя на база при съобразяване чл.39 от Наредба № 4. В конкретния случай съдът,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза приема,че исковата претенция е доказана по основание и по размер – начислените количества вода съответстват на нормативната уредба,а липсват доказателства за реализирано плащане. Не може да бъде споделен доводът на ответника Б. чрез назначения му особен представител,че не е доказано дали броят на ползвателите в жилището е петима,както е според настанителната заповед,в която насока ползвателят на имота има задължението да декларира промяна в обстоятелствата,които рефлектират върху определяне размера на задълженията. При липса на проведено доказване,че броят на потребителите е различен от петима,в съответствие с нормативната уредба,начислената вода е за петима потребители и исковата претенция е доказана изцяло – и по основание,и по размер.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от срока длъжникът изпада в 3 забава,а ако за задължението няма срок,то кредиторът следва да отправи покана. Съгласно чл.33,ал.2 от общите условия клиентът е длъжен да заплаща стойността на вода и ВиК услуги в срок от тридесет дни от фактурирането. В конкретния случай ответникът Б. не доказва да е изпълнил точно своето договорно задължение относно заплащане на главницата,поради което и искът за мораторна лихва подлежи на уважаване. С оглед това,че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на мораторна лихва е по-висок спрямо претендираната мораторна лихва с исковата претенция съдът приема,че искът за мораторна лихва подлежи изцяло на уважаване.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат присъдени 75 лева ( 38,35 евро ),а за исковото производство следва да бъдат присъдени 498,99 евро.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Б. Т Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,в размер от 741,67 лева ( 379,21 евро ) ( триста седемдесет и девет евро двадесет и един евроцента ) главница за вода и ВиК услуги за периода 20.04.2023 г. до 16.04.2024 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – на 19.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 40,67 лева ( 20,79 евро ) ( двадесет евро седемдесет и девет евроцента ) мораторна лихва за периода 18.06.2023 г. до 16.05.2024 г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 76039/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

ОСЪЖДА Б. Т Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т сумите от 38,35 евро ( тридесет и осем евро тридесет и пет евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и от 498,99 евро ( четиристотин деветдесет и осем евро деветдесет и девет евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4