Решение № 260006 от 28.08.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.

Кюстендил, 28.08.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия, в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при секретаря Мая Стойнева като разгледа докладваното от съдия Костадинова т. д.

№42 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

“БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №19 е предявила срещу К.Г.С., ЕГН **********,*** при условията на чл.

422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи при условията на солидарност на „Банка ДСК“ АД сумите по заповед за изпълнение на парично задължение с № 812/24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1330/2013 г. по описа на РС- Кюстендил, а именно: *** лв.- главница по Договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него; **** лв. договорни лихви, начислени за периода от 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г.; **** лв.- санкционна лихва, начислена за периода 15.02.2013 г. до 23.07.2013 г.; **** лв. присъдени разноски за държавна такса и **** лв.- присъдено юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху просрочената главница, считано от 24.07.2013 г. до окончателното погасяване на дълга. Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата чрез процесуалния си представител в депозирания писмен отговор оспорва предявените искове, като не се е явила в съдебно заседание, за да изрази становище.

К.Г.С., ЕГН ********** е предявила срещу БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *** гр. *** насрещни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за нищожни, като противоречащи на закона- чл. 143, т.т.3, 10 и 12 от ЗЗПотр.на чл.7, 11, 12 и 14 от договора за кредит от 22.01.2008 г.- „промяната на лихвения процент“ допълнителното споразумение от 18.08.2011г. във вр. с Общите условия на банката; т.25.3 от ОУ относно хипотезите, в които кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент „за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин“ и с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 20 000 лв., представляваща недължимо платени суми по месечни вноски за периода от 22.01.2008 г. до 23.07.2013 г., ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба- 30.10.2014 г. до окончателното й пращане.

С решение № 36/22.06.2017 г., постановено о т.д. №

39/2014 г. по описа на ОС- Кюстендил К.Г.С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, гр. *** сумите: **** лева – главница по Договор за кредит от 22.01.2008 г. и анекси към същия; 6035.86 лева – договорни лихви, начислени за периода от 13.05.2012г. до 23.07.2013г., **** лв.- санкциониращи лихви, начислени за периода 15.02.2013г.- 23.07.2013г.; *** лева – държавна такса и *** лева – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху просрочената главница, считано от 24.07.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.422 ГПК по ч.гр.д.№1330/2013г. Отхвърлен като неоснователен е предявеният насрещен иск на К.Г.С. срещу Банка ДСК” ЕАД гр.***, ул.”***”№*** за заплащане на сумата от **** лева, като получена при начална липса на основание и представляваща платени недължими суми по месечни вноски за периода от 22.01.2008г. до 23.07.2013г., както и законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С решение №

20/02.04.2018 г., постановено по т.д. №39/2014 г. по описа на КнОС е допълнено решение № 36/22.06.2017 г. по същото дело, като К.Г.С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, гр.***, сума в размер на *** лева, представляваща разликата от присъдения размер от *** лева до претендирания размер от *** лева - главница по Договор за кредит от 22.01.2008г. и анекси към същия.

С решение №3041/28.12.2018 г., постановено по т.д. № 3096/2018 г.Софийски апелативен съд се е произнесъл по насрещните искове като е прогласил нищожността на разпоредбите на чл.7, пр.2 и чл.14 от Договора за жилищен кредит от 22.01.2008 г. и на т.25.3 от Общите условия към същия договор, като противоречащи на разпоредбите на чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗПотр., осъдил е банката да заплати на К.Г.С. сумата **** лв., представляваща недължимо платени суми по месечни вноски по договора за жилищен кредит за периода от 22.01.2008 г. до 23.07.2013 г., ведно със законната лихва, а за разликата до **** лв. е отхвърлил иска. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Със същото решение апелативен съд е обезсилил решение №36/22.06.2017 г. по т.д.39/2014 г. на КнОС в частта, с която К.Г.С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ по договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него сумите: **** лв.- главница по Договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2013 г. до окончателното изплащане; *** лв. договорни лихви начислени за периода от 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г.; *** лв.- санкционна лихва, начислена за периода 15.02.2013 г. до 23.07.2013 г.; *** лв. присъдени разноски за държавна такса и *** лв.- присъдено юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1330/2013 г., приемайки, че съдът се е произнесъл по непредявени искове и е върнал делото на ОС- Кюстендил за произнасяне от друг състав по иска с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

По силата на сключен договор за жилищен кредит от 22.01.2008 г. ищцовата банка в качеството на кредитор е предоставила на К.Г.С. и С. Н. С. в качеството им кредитополучатели сумата *** лв. за покупка на недвижим имот- ап. ***, намиращ се на *** етаж, жилищен блок ***, ул. „***“ № ***, гр. ***. Срокът за издължаване на кредита е 360 месеци, считано от неговото усвояване. За предоставения кредит кредитополучателите са се съгласили да заплащат фиксирана лихва за първата година от срока на кредита в размер на 1.5%, а за останалия срок от кредита лихвата се формира от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Уют“. Посочено е, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4.19%, стандартната надбавка е 4.50 пункта или лихвеният процент на кредита е общо 8.69% /чл.7 от договора/. С влязлото в сила съдебно решение на апелативен съд разпоредбата на чл.7, пр.2 от договора е обявена за нищожна.

Към договора е приложен погасителен план и ГПР. Приложени са и Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен или ипотечен кредит по програма „ДСК Уют“, от които е видно, че ползващите тази услуга ползват отстъпка от 0.5% от договорената стандартна лихвена надбавка.

По делото са приложени и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.

С допълнително споразумение към договора за кредит от 18.08.2011 г. страните са уговорили гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок на издължаване на кредита, като в посочения срок кредитополучателите са се съгласили да заплащат месечната лихва по погасителния план, непогасената част от начислената лихва, която се капитализира към остатъка от главницата на кредита. Приложени са нови Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и нов погасителен план и ГПР.

Представена е покана- уведомление, с която ответницата се уведомява, че поради забавата в погасяване на задълженията по договора за ипотечен кредит и на основание предвидените в него условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради което към 03.06.2013 г. тя дължи на банката общо сумата 56 813.52 лв. В приложената обратна разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя.

Представени са операционни бележки, от които е видно, че ответницата е внасяла суми по кредита.

Представени са Протокол №13/20.03.2008 г. и №46/16.10.2008 г. на Комитета за управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“, с които са изменени лихвените проценти по кредита.

Ищцовата банка е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Със заповед № 817 от 24.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1330/2013 г. на РС е разпоредено на К.Г.С. и С. Н. С. да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, които са предмет и на исковите претенции. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение само от длъжника К.С.. Съдът е уведомил банката- заявител за постъпилото възражение, която е предявила исковете срещу С. на 01.07.2014 г.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Димитър Атанасов се установява, че кредитът е усвоен на 22.01.2008 г.; нередовното плащане на кредита е започнало от м.10.2010 г., като редовно вноските са внасяни от м. февруари 2008 г. до 30.09.2010 г.; нередовните вноски към 22.10.2012 г. са били 56; редовното погасяване на кредита е преустановено м.V.2011 г.; към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК при едностранното изменение на лихвения процент от банката задълженията по кредита са: *** лв.- главница, договорена лихва- *** лв., начислена за периода 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г., начислената санкционна лихва е **** лв. за периода 15.02.2013 г. до 23.07.2013 г.

Вещото лице е установило несъответствие в част от наказателната лихва, в заявлението е отразена *** лв., а по счетоводните данни тя е *** лв. Сочи, че остатъкът от кредита, след като се прихванат сторените плащания е **** лв. главница и *** лв. лихва. До образуването на заповедното производство погасените суми са *** лв.- главница, лихви- *** лв. и такси- *** лв. Погасени суми от датата на образуването до настоящия момент, в т.ч. погасени суми след м. 07.2013 г. до настоящия момент са *** лв., в т.ч. такси *** лв. и ЧСИ- *** лв.

При новото разглеждане на делото е назначена нова съдебно- икономическа експертиза, която е изпълнена от вещото лице Я.А.. В нея е посочено, че платените от кредитополучателите в т.ч. и чрез ЧСИ суми са общо *** лв., с които са погасени вземания, подробно описани в таблици, които вещото лице е приложило към заключението си. Същото е предложило два варианта- без настъпила предсрочна изискуемост и с настъпила предсрочна изискуемост. Според него при първи вариант към 07.02.2013 г.- датата на уведомяване на длъжника не са били погасени *** лв., а към 24.07.2013 г.- подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- *** лв., а до

30.09.2019 г.- не са погасени *** лв. По втори вариант към 07.02.2013 г.- датата на уведомяване на длъжника не са били погасени *** лв., а към 24.07.2013 г.- подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- *** лв. ,а до 30.09.2019 г.- не са погасени *** лв. Вещото лице е дало отговор в два варианта и на въпроса за изчисляване на дълга като се вземе предвид само чл.7, пр.1 и пр.2 от договора за кредит: без настъпила предсрочна изискуемост и с настъпила предсрочна изискуемост. Първи вариант: 07.02.2013 г.- датата на уведомяване на длъжника падежираните неплатени вноски, вкл. Разбити по лихви и главница са- 36.56 лв. по погасителна вноска за главница с падеж 22.01.2013 г.; *** лв. по погасителна вноска за договорна/ възнаградителна лихва с падеж 22.11.2012 г.- частично и погасителни вноски с падеж 22.12.2012 г. и 22.01.2013 г., а към 24.07.2013 г.- подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-падежираните неплатени вноски, вкл. разбити по лихви и главница са- *** лв. по погасителна вноска за главница с падеж 22.06.2013 г. и 22.07.2013 г.; **** лв. по погасителна вноска за договорна/ възнаградителна лихва с падеж 22.06.2012 г.- частично и погасителни вноски с падеж 22.07.2013 г. По втори вариант

07.02.2013 г.- датата на уведомяване на длъжника падежираните неплатени вноски, вкл. разбити по лихви и главница са- *** лв. по погасителна вноска за главница с падеж