Определение № 185 от 30.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Смолян, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500161 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 153/21.03.2024 г. по гр. д. № 322/2023 г.

Мадански районен съд по молба вх. № 475/12.02.2024 г. е изменил на основание чл. 248 от ГПК РЕШЕНИЕ № 21/01.02.2024 г. по гр. д. № 322/2023 г. на РС – Мадан, в частта относно разноските, като вместо „Осъжда „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 779 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф. А. Б. по делото на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, постановява: Осъжда „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф. А. Б. по делото на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА; по молба вх. № 581/19.02.2024 г. е изменил на основание чл. 248 от ГПК РЕШЕНИЕ № 21/01.02.2024 г. по гр. д. № 322/2023 г. на РС – Мадан, в частта относно разноските, като вместо „Осъжда „И. А. М.“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 1 969, 20 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф. А. Б. по делото на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, постановява: Осъжда „И. А. М.“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф. А. Б. по делото на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата Ф. А. Б., чрез пълномощник ЕАД Е. И., с оплаквания, че е неправилно и лишено от мотиви, както и е определено адвокатско възнаграждение по неясно и необективни критерии.

Твърди се в частната жалба, че от ответната страна не е било направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 и чл. 7 ал. 2 от НМРАВ, като се твърди, че адвокатското възнаграждение не е определено правилно и съобразно НМРАВ, като се прави позоваване на практика на ВКС.

По повод приложението на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г. се сочи, че в него няма отговор на въпросите по какъв механизъм съдът следва да извърши намалението за разноски за адвокатско възнаграждение, като се сочи, че по аналогия следва да бъде приложение разрешението, изведено с решение по дело С-57/15 на СЕС. Прави се позоваване и на друга практика на СЕС с довода, че тарифата за адвокатските възнаграждения способства да се избегне възможността адвокатите да бъдат подтикнати да се впуснат в конкуренция, която може да се изрази в предлагането на услуги с отстъпка с риска от влошаване на качеството на предоставяните услуги.

Прави се позоваване и на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и се въвежда извод, че не може да се приеме, че решението на СЕС позволява неприлагане на НМРАВ само поради посочената в него евентуална възможност за противоречие между чл. 101 § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение; такава преценка се възлага на националния съд.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение, като се постави съдебен акт, с който да бъде определен справедлив адвокатски хонорар, съобразно морала и обичая.

В срок са депозирани писмени отговори на частната жалба от „И.

А. М.“ АД чрез старши юрисконсулт М. К. и от „Ф. Б.“ ЕООД чрез старши юрисконсулт М. К., в които се оспорва частната жалба и се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено. Прави се позоваване на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, както и се правят доводи, че следва да се отчете реално положения труд, както и че в Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС е прието да се използват правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Гр. д. № 322/2023 г. е образувано по искова молба на Ф. А. Б. срещу “И. А. М.“ АД и срещу „Ф. Б.“ ЕООД, с иск да бъде прогласена нищожността на договора за кредит с първия ответник при посочена цена на иска 13 789, 17 лева и иск да бъде прогласена нищожността на договора за поръчителство с цена на иска 3 490, 83 лева.

С Решение № 21/01.02.2024 г. тези искове са уважени, като първия ответник е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв. Е. И. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 969, 20 2 лева и втория ответник е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв.

Е. И. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 779 лева.

По молби на ответниците по реда на чл. 248 от ГПК районният съд се е произнесъл с обжалваното определение.

В решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, е дадено тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕФС, според което, национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв . и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която, не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. н а чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Въззивната инстанция счита, че в настоящия случай следва да се съобразят следните обстоятелства, имащи значение за определяне размера на адвокатското възнаграждение. На първо място, неправилно е посочената цената на първия иск – заемната сума е 9 000 лева и такава следва да е цената на този иск. Защитимия материален интерес е недопустимо изкуствено да се завишава с цел по-голям размер на адвокатско възнаграждение.

На следващо място, липсва на особена фактическа и правна сложност, тъй като се касае за спор, по който има вече установена съдебна практика, липса на многобройни и усложнени процесуални действия, присъденото от районния съд в решението възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА е било прекомерно, поради което законосъобразно и обосновано е намалено с обжалваното определение.

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС се приема, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на 3 определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, вкл. когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв .

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване н а чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. в хипотеза на чл. 38, ал. 2 ЗАдв . при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 4

ДФЕС.

Настоящият съдебен състав споделя виждането относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката - следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че съдът не следва да бъде ограничен нито от посочените в НМРАВ минимуми на адвокатските възнаграждения, нито от разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от тази наредба. С оглед стойността на защитимия интерес, липса на фактическа и правна сложност на делото, както и че се касае за спор, по който е налице вече установена съдебна практика, и най-вече именно при спазване на принципа за разумност и пропорционалност, на пълномощника на ищцата следва по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, 480 лева с ДДС, както именно е постановил районният съд по отношение всеки от ответниците.

Поради това обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 153/21.03.2024 г. по гр. д.

№ 322/2023 г. на Мадански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5