Решение № 319 от 27.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Бургас, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500087 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР Бургас( ОД МВР) БУЛСТАТ *****, представлявана от директор К.К., чрез пълномощник Г.В.- главен юрисконсулт в ОД МВР Бургас, със седалище: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ 46, подадена против Решение № 2879/14.12.22 г., по гр. д. 6351/22 г. по описа на Бургаски районен съд.

Във въззивната жалба постановеното осъдително за жалбоподателя решение се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което представлява отменителни основания по чл. 271 от ГПК.

Според въззивника, фактите в процеса обуславят извода, че въззиваемият е полагал труд на смени по график през процесния период, като „****“.

С оглед това и по приложението на материалния закон се поддържа, че нормите регламентиращи труда и работното време на лицата от категорията на въззиваемия, следва да се считат за специални и включени в специалните нормативни актове ЗМВР( чл. 187), Наредба№ 8121з- 776/29.07.2016 г. и Наредба№ 8121з-36/07.01.20 г., в сила от 01.01.2020г. за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните и служители в системата на МВР.

Поддържа, че в случая не намират приложение разпоредбите на общите нормативни актове. Необоснован и в противоречие с материалния закон се поддържа да е крайният извод на съда, че е налице разлика между действително положения от въззиваемия нощен труд и този, който е отчетен и му заплатен от ОД МВР Бургас. Страната поддържа, че тъй като в специалната 1 нормативна уредба такава разлика в продължителността на дневното и нощно работно време не е визирана, тя остава недоказана в производството, още по-малко пък се установява да представлява извънреден труд.

Неправилно е според страната възприятието на съда, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите в МВР, която да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), с аргументите, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат в неравностойно положение спрямо тези,работещи по трудови правоотношения, регулирани с Кодекса на труда. Намира, че в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение липсва препращаща норма, която да обоснове субсидиарното прилагане на Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В подкрепа на становището си въззивникът цитира и решение на Европейския съд по дело С- 262/20 година от 24.02.22 г.,постановено по отправено преюдициално запитване от РСЛуковит, по гражданско дело № 606/ 2019 г., с тълкуването на нормите на Директива 2003/ 88/ ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003 г. и съответствието им с националното на Република България законодателство.

В контекста на указанията и разсъжденията по материята, дадени в посоченото решение на ЕС се поддържа, че националната ни правна уредба предвижда за държавните служители в МВР компенсаторни механизми, отчитащи спецификата на служебното правоотношение и постигащи равно отношение пред закона на работниците и служителите в МВР от една страна и тези, ангажирани по Кодекса на труда от друга.Излагат се подробни съображения в тази насока, включително и по тълкуването на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на европейския съюз. Прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време на работниците по трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служителите по служебни правоотношения по реда на ЗМВР, се счита обосновано от обективен и разумен критерий, което прави разликата в третирането на двете групи работници съвместима с правото на Европейския съюз, защото разликата е свързана с допустима от закона цел и е съизмерима на същата цел.

В обобщение страната моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалването постановено от първата инстанция такова и вместо него да бъде постановено по същество друго отхвърлящо заявените искове.

Моли се и за присъждането на съдебно-деловодни разноски за производството.

Евентуално при отхвърляне на въззивната жалба, се моли заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минималните размери,предвидени в закона. Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваем С. П. Й., ищец по гр.д.№ 6351/22 г. по описа на БРС, чрез процесуален представител адвокат С. К., със съдебен адрес: гр.Б****.

Отговорът определя въззивната жалба като неоснователна.

След съображения за приложимия специален материален закон, се извежда, че за процесния период няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба, касаеща горните служители, следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на нощния труд, подчертана в Директива 2003/ 88.

2

Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове, след превръщането на нощните в дневни по реда на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ, представляват извънреден труд, което се извежда по аргумент от Решение № 540/07.07.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 895/ 2009 г. на ІV Г.О. Страната се позовавана на изводите, изложени в мотивите на посоченото съдебно решение, в подкрепа на тезата си. Обосновава това тълкуване на нормите и с единствената очевидна цел на законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР, да се спази конституционната повеля на чл. 48 ал.5 от Конституцията на Р България, заплащането да съответства на извършената работа. Поддържа, че допълнителното предвидено в закона заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд, няма характера на ДТВ, нито корелира по какъвто и да било начин на конституционното задължение на работодателя трудовото възнаграждение да съответства на положения труд.

Според страната тези изводи не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.22г., цитирано в жалбата, чийто анализ се подчинява на правната теза на страната. Изразява се пълна солидарност с мотивите на Бургаски районен съд по същество, както по отношение на установяване на фактическата обстановка по спора, така и в контекста на приложимото по същия право, което е предпоставило и правилното разрешение на казуса. Моли се за потвърждаване на първоинстанционния акт, като се дирят и съдебно деловодни разноски за втората инстанция.

Повдига се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. Не се ангажират доказателства.

Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а извършената служебна такава на съдебното решение по чл.269 от ГПК, го скочи за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№6351 по описа на БРС за 2022г. е образувано по предявените от С. П. Й. против ОД на МВР – Бургас и изменени в открито съдебно заседание, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 640,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 75,50 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 01.07.2019 г. 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 161.22 лв., представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима за периода от 01.11.2019г. до 04.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022г. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото.

Ищецът е твърдял, че през процесния период е полагал труд на длъжността “****” в Сектор ****, което е на структурно подчинение към ОД на МВР – Бургас, като поради естеството си на работа е полагал 12 часови работни смени по график, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143, се получавала разлика от 75.50 часа (след направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 640,40 лв. (след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който 3 искът е оспорен както по основание, така и по размер.

Признава се, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени по график. Твърди се, че положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по определен коефициент, като на основание заповеди на министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч., на държавните служители до 01.02.2020 г. е било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв., а след тази дата – по 1,00 лв. Намира, че в случая не е налице непълнота на законовата уредба, поради което не следва да се прилага по аналогия НСОРЗ, която не се отнася до заплащане на възнаграждението на държавните служители от МВР. Молило се е за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Преценявайки събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е уважил с решението си заявените претенции, съобразно изменението им, като е счел неоснователни възраженията на ответната страна.Присъдил е също дължимата държавна такса и разноски.

Въззивният съд възприема горепосочения краен извод по спора, което аргументира така:

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и намират правното си основание в чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото не е предмет на спор във въззивното производство, поради което бива възприета от този съд изцяло, както е била установена на база събраните в производството доказателства от РС, в следния смисъл:

Страните са били в служебно правоотношение през процесния период, по силата на което ищецът е полагал труд на посочената в исковата молба ***** длъжност в ОД на МВР – Бургас, на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. през нощта, при сумирано отчитане на работното време на тримесечие. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, през периода 01.07.2019г. – 09.07.2020г. /колона № 5 от Приложение № 2/ ищецът е положил общо 525 часа нощен труд. Положените от ищеца часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 603.50 часа дневен труд (съгласно колона № 7 от таблицата – Приложение № 1 от заключението). Следователно разликата между преизчисления и реално положения от ищеца нощен труд възлиза на 75,50 часа, за които според експерта се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 640,40 лв.

(колона № 8 и 9 от Приложение №1 ). Видно от констатациите на експерта е също, че сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периодите от изпадането в забава за отделните вземания, до предявяването на иска, е в размер на 161.22 лв. (колона № 11 от Приложение № 1). Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като обективно, обосновано и безпристрастно, в какъвто смисъл е и становището на настоящата инстанция.Не се установява заплащане на исковите суми от ответника – на ищеца.