Решение № 6619 от 03.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6619 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Калина Анастасова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100500391 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15138/18.09.2023 г., постановено по гр.д. № 13616/2022 г. по описа на СРС, 30 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от ищеца „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1248,72 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад каско стандарт“ във връзка с щета № 470421212146062, заведена по повод ПТП от 05.09.2021 г. в гр. Етрополе, заедно с ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 611 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 284517/12.10.2023 г. от ответника в първоинстанционното производство – 1

„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивникът счита, че не е установен механизмът на ПТП, както и че е налице съпричиняване от страна на застрахования при насрещната страна водач, който е нарушил чл. 25 ЗДвП, предприемайки бърза и рискована маневра по паркиране. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът – изцяло отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде намалено застрахователното обезщетение наполовина поради съпричиняване. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Поддържа, че правилно е отчетено, че водачът на застрахования при въззивника автомобил има изключителна вина за ПТП.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 50422/15.03.2022 г., депозирана от ищеца „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с която е предявен срещу ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1248,72 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад каско стандарт“ във връзка с щета № 470421212146062, заведена по повод ПТП от 05.09.2021 г. в гр. Етрополе, заедно с ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 05.09.2021 г. около 11:00 часа в гр. Етрополе при навлизане от паркинг л.а. марка „Мазда“ с рег. № ******* удря паркирания л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ******* в резултат на което реализира ПТП и на последния са нанесени редица материални щети.

Увреденият автомобил бил застрахован при ищеца. Механизмът на ПТП бил описан в двустранен протокол за ПТП № 030496115/05.09.2021 г., както и 2 щетите по автомобила, застрахован при ищеца – облицовка предна броня, решетка предна броня, фар ляв, щипки и др. Автомобилът бил отремонтиран в доверен сервиз – „С.“ ООД, била издадена фактура № 2000018583/05.11.2021 г. за сумата от 1223,72 лв. с ДДС, която била заплатена с преводно нареждане за кредитен превод от 09.11.2021 г. Другият участник в ПТП бил застрахован при ответната страна, от която ищецът търси да реализира регресните си права за сумата от 1248,72 лв., включваща 25 лв. ликвидационни разноски.

Ответното дружество отказало плащане. Съдът е сезиран с молба да бъде уважен предявеният иск. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения искове като неоснователен. Оспорен е механизмът на ПТП, както и твърдението, че изключителна вина за настъпването на ПТП има водачът на автомобила, застрахован при него, твърди наличие на съпричиняване поради нарушаване на чл. 25 ЗДвП. Възразено е и срещу размера на заплатеното обезщетение.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебноавтотехническа експертиза и са разпитани свидетели.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че са налице валидни застрахователни правоотношения, както следва: застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. марка „Мазда“ с рег. № *******, действащо към момента на процесното ПТП, и застрахователно покритие по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ за л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № *******, също действащо към момента на процесното ПТП.

По делото е приобщен като писмено доказателство двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие /ДКППТП/ № 0496115/05.09.2021 г. Видно от същия, на 05.09.2021 г. в 11:00 часа е осъществено ПТП, в което са участвали л.а. марка „Мазда“ с рег. № ******* /л.а. „Мазда“/, управляван от В.И.Л., и л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.

№ ******* /л.а. „Рено“/, управляван от Р.С.Г.. Съгласно ДКППТП водачът на л.а. „Мазда“ при тръгване при излизане от паркинг е ударил паркирания л.а.

„Рено“. Като вреди по последния автомобил са посочени спукана броня, ожулена броня и ожулен фар, а вредите по л.а. „Мазда“ – ожулена задна броня.

3

В графа 14 от протокола е посочено, че водач на л.а. „Рено“ няма вина за случилото се, а кореспондиращата графа при другия автомобил е непопълнена.

По делото е представено уведомление от 07.09.2021 г. от С.Г. С., посочен като собственик на л.а. „Рено“, за настъпило ПТП съгласно ДКППТП от 05.09.2021 г. с участието на застрахования автомобил. Заявено е, че „при паркиран автомобил друг водач излиза от паркомястото си и удря предната част“. Отново са посочени щети – спукана и ожулена броня и ожулен фар.

По делегация са разпитани водачите на двата леки автомобила. Св. Г. твърди, че е участвала в ПТП на 05.09.2021 г. в гр. Етрополе. Управлявала служебен автомобил „Рено Меган“. Сива кола, чийто модел не помни, дал на заден ход и се блъснал в нейната кола. Посочва, че не си спомня щетите. При предявяване на протокола за ПТП заявява, че лично го е подписала.

Св. Лефтеров заявява, че участвал в ПТП на 05.09.2021 г. в гр. Етрополе.

Управлявал лек автомобил „Мазда 3“. Другият автомобил бил „Рено“, чийто модел не помни. При тръгване на заден ход се огледал, първоначално не видял никого, видял л.а. „Рено“ в последния момент. Докоснал го съвсем леко без видими щети. Изрично посочва, че водачът на другия автомобил не е предприемал маневри, тъй като бил спрял. Не били установени щети по автомобила „Рено“.

Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че в изпълнение на задълженията си по договора за имуществена застраховка „Каско” ищецът въззиваем е възложил на „С.” ООД да извърши ремонт на л.а. „Рено”. За ремонта е издадена фактура № 2000018583/05.11.2021 г., сумата по която в размер на 1223,72 лв. застрахователят „ЗК Л.И.” АД е изплатил и точно тази сума плюс ликвидационни разноски в размер на 25 лв., който не се оспорва, претендира да му бъде възстановена от въззивника ответник.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и приета без възражения от страните съдебноавтотехническа експертиза, по която вещото лице е описало механизма на ПТП така, както се установява от останалите по делото доказателства. Посочено е, че на мястото на процесното ПТП не може да се говори за паркоместа, а паркингът не е напълно уреден, включително е необозначен, незаравнен, неразграфен и неурегулиран и представлява площ, 4 на която всеки водач на МПС следва да използва уменията си, за да маневрира успешно и безаварийно. Единствено водачът на л.а. „Мазда“ е предприел маневра, като се е движел на заден ход, а между вредите и ПТП съществува релация. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност по възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети на увредения автомобил е 1162,02 лв. без ДДС /1397,42 лв. с ДДС/, а стойността на ремонта по средни пазарни цени е в размер на 939,52 лв. без ДДС /1127,42 лв. с ДДС/.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:

1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, 5 причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

Въззивникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и изводът, че водачът на застрахования при него автомобил има изключителна вина за настъпването на последното, като прави възражение за съпричиняване в размер на 50 %. Счита, че водачът на пострадалия автомобил е нарушил задължението по чл. 25 ЗДвП.

По отношение на механизма на ПТП въззивният съд приема, че същият се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от изслушаното заключение на съдебноавтотехническата експертиза.

Свидетелските показания съвпадат с отразеното в ДКППТП и представеното по делото уведомление до въззиваемото дружество за настъпилото ПТП.

При движение на заден ход приложение намират чл. 25, ал. 1 и чл. 40 ЗДвП.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.