Решение № 3242 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3242 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на *****я Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110105878 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 23, ал.

1 СК, чл. 21, ал. 4 СК и чл. 29, ал. 3 СК.

Ищецът В. К. М. твърди, че с влязло в сила на 10.01.2024 г. Решение № ****/***** г. по гр. дело № ****/2023 г. на ВРС е прекратен бракът му с ответницата Й. П. М., сключен на ***** г.

Твърди, че по време на брака придобил с лични средства следните недвижим имот и лек автомобил:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр.

****, общ. ****, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-**-**/***** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ****, ул. „*******, разположен на етаж * в сграда с идентификатор *******, с предназначение: административна, делова сграда, с предназначение на самостоятелния обект: за делова и административна дейност, нива на обекта: *, с площ от 263 кв.м., прилежащи части: 24.59 % идеални части от общите части на сградата и 1/4 идеална част от мазите, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - *******;

- лек автомобил, марка „Нисан Микра“, рег. № *******, двигател № *******, рама № *******, дизел, цвят „тъмно син металик“.

Излага, че по време на брака основно той полагал труд и получавал доходи, с които осигурявал издръжката и благополучието на семейството.

Заявява, че в периода от 2001 г. до ноември 2004 г. упражнявал професията "******", като бил вписан към ******, а от 13.11.2004 г. работи като ******* 1

**** - ****. За осъществяване на дейността си регистрирал дружество по Закона за задълженията и договорите с наименование „******* М.“, ЕИК *******, в което притежава 99 % от дяловете. Твърди, че приходите от ******* му дейност постъпват по сметката на дружеството и се разпределят като дивиденти между участниците в него и се изплащат по банков път от сметката на ДЗЗД по личната му сметка, открита в „*******“ АД.

Твърди, че до началото на 2021 г. осъществявал дейността си в офис в гр.

****. С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на ******* А. Н., рег. № *** на НК, вписан в СВ-**** под акт № ***, том **, вх. рег. № ****, дв. вх. № **** от **.**.**** г., закупил подробно описания по-горе самостоятелен обект за сумата от 40 000 лева, платена изцяло по банков път.

Посочва, че през м. декември 2022 г. с лични средства от възнагражденията му като ******* закупил за сина на страните лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № *******, за сумата от 5000 лева.

Поддържа, че процесният недвижим имот е закупен изцяло с лични средства, набрани по личния му влог в резултат на упражняваната ******* дейност. След закупуването на офиса в същия е извършен ремонт на стойност около 100 000 лева, заплатен от ДЗЗД „******* М.“. Излага, че ответницата не е допринесла за придобиването и обзавеждането на имота, не е участвала в сделката и не е влагала лични средства за закупуването му. Поддържа, че бившата му съпруга няма принос и в набирането на средствата, вложени в придобиването на имота. Сочи, че същият не е предназначен за задоволяване на семейни нужди, а за обслужване професионалната му дейност и към настоящия момент продължава да се използва като *******.

В условията на евентуалност навежда доводи за липсата на съвместен принос от страна на ответницата за придобиване на имота. Поддържа, че източник на доходи за домакинството им била единствено упражняваната от него ******* дейност. Излага, че в периода от 2009 г. до 2015 г. ответницата учела, като завършила висше образование по специалност „****“ във ВСУ „*******“, гр. Варна. По време на следването си заемала длъжността „*******“ в ******* на ищеца, а след придобиване на професионалнообразователната степен „****“ работела на длъжност „*******“ при ищеца с цел натрупване на ******* стаж. Твърди, че получаваното трудово възнаграждение бившата му съпруга използвала изцяло за лични нужди.

Поддържа, че неимущественият принос на ответницата е незначителен.

Изтъква, че към момента на закупуването на офиса дъщеря им била пълнолетна и учела в ** „*******“, като той изцяло покривал разходите за издръжката й. Синът им, макар непълнолетен, сам се грижел за текущите си задачи. Същият понастоящем е ученик в 12-ти клас в Частна профилирана гимназия „*******“ и таксите за обучението му /от детската градина досега/, както и месечните му разноски, също са ангажимент на ищеца. Преди порастването на децата ответницата се грижела за домакинството в ограничен обем, тъй като семейството ползвало услугите на домашна помощница, гладачка и детегледачки, за които ищецът заплащал. В грижите за децата 2 помагали и майката и сестрата на ищеца. Малкото останали грижи за децата и домакинството съпрузите разпределяли помежду си.

Отправя следните искания към съда:

1. за приемане за установено в отношенията между страните, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. ****, общ. ****, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-**-**/1*.0*.20** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ****, ул. „*******, разположен на етаж * в сграда с идентификатор *******, с предназначение: административна, делова сграда, с предназначение на самостоятелния обект: за делова и административна дейност, нива на обекта: *, с площ от 263 кв.м., прилежащи части: 24.59 % идеални части от общите части на сградата и 1/4 идеална част от мазите, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - ********, е лична собственост на ищеца поради трансформация на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 СК, в условията на евентуалност - поради липса на съвместен принос, на основание чл. 21, ал. 4 СК;

* за приемане за установено в отношенията между страните, че лек автомобил, марка „Нисан Микра“, рег. № *******, двигател № *******, рама № *******, дизел, цвят „тъмно син металик“, е лична собственост на ищеца поради трансформация на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 СК;

3. в условията на евентуалност - за определяне на по-голям дял на ищеца от общото имущество, придобито по време на брака между страните, сключен на ******* г. и прекратен с развод на **** г., поради значително по- голям принос, на основание чл. 29, ал. 3 СК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Оспорва изключителния принос на ищеца за придобиване на процесните имот и автомобил.

Излага, че бракът им с ищеца е продължил близо 25 години и от същия имат родени две деца. Твърди, че в началото на съвместния им живот била независима, добре осигурена и финансово обезпечена жена, със завършено висше образование и перспективна работа. Заявява, че с ищеца разчитали на средства от продажба на нейни наследствени имоти, тъй като в началото на семейния им живот той не бил материално добре обезпечен *******. След раждането на първото им дете започнала високоплатена работа, като след раждането на сина им, поради необходимостта от финансови средства, се наложило да прекъсне майчинството си още на шестия месец и да се върне на работа. Твърди, че финансовата й независимост и самостоятелност не се харесвала на съпруга й и за да съхрани семейството им, напуснала работата си и започнала да работи в *******та му кантора. Там работела на пълен работен ден, като изпълнявала допълнителни оперативни функции - обучавала и транспортирала персонала от и до работното им място. Наред с това полагала грижи за децата, съпруга си и домакинството. Заявява, че с дарени от майка й средства започнала бизнес, със средствата от който било построено и 3 обзаведено семейното им жилище в с. *****, собственост на „***** **“ ЕООД. Сочи, че по време на брака със съпруга й не са придобивали в режим на СИО други недвижими имоти освен процесния. Поддържа, че ищецът е спестил средства за закупуването му, тъй като семейното жилище било осигурено изцяло от нея.

По отношение на процесния автомобил потвърждава, че е бил закупен за сина на страните, като предлага с ищеца да го дарят на последния и производството да бъде прекратено в тази част.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени разноски.

С протоколно определение от 10.07.2026 г. производството по делото е прекратено в частта по предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че лек автомобил, марка „Нисан Микра“, рег. № *******, двигател № *******, рама № *******, дизел, цвят „тъмно син металик“, е лична собственост на ищеца поради трансформация на лично имущество, на основание чл. 232 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел з а безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че бракът им е прекратен с влязло в сила на **** г.

Решение № ****/***** г. по гр. дело № ****/*** г. на ВРС, както и че процесните недвижим имот и движима вещ - лек автомобил са придобити по време на брака. Представени са доказателства, че последният е с прекратена регистрация /л. 200/.

Видно от представеното копие от трудовата книжка на Й. М. /л. 47-54/, същата е полагала труд по трудово ****отношение във „*******“ ЕООД в периода от 01.03.2000 г. до 06.06.2023 г., както и в „*******“ ЕООД в периода от 09.06.2003 г. до 01.05.2005 г.

Съгласно представена от ищеца справка за назначения на „******* М.“ ДЗЗД /л. 17-20 от гр. д. № ****2024 г. на РС-****/ в периода от 01.07.2008 г. до 06.12.2022 г. Й. М. в била назначена като *******.

Представени са писмени доказателства за извършени от ответницата през 2003 г. и 2004 г. разпоредителни сделки с наследствения й дял от два апартамента в гр. Варна /л. 38-41/.

Към писмените доказателства по делото е приобшен договор за отпускане на финансова помощ от 02.07.2012 г. /л. 83-86/, сключен между ******* и „*******“ ЕООД /с едноличен собственик на капитала Й. М. – л.

55-56/ въз основа на който на посоченото дружество е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160 лева за извършване на инвестиция по одобрен проект за извършване на СМР, обзавеждане и оборудване на сграда за настаняване на туристи.

Съгласно Разрешение за строеж № ***** г., издадено от главния 4 архитекст на Община ******* /л. 87/ на „*******“ ЕООД е разрешено да построи къща за гости със застроена площ от 148.05 кв. м. и РЗП от 694.63 кв. м. в с. *****. Посоченият строеж е въведен в експлоатация съгласно Удостоверение № */**.**.**** г. /л. 88/.

Като писмено доказателство по делото е представен договор за наем от 15.08.2019 г. /л. 89/, сключен между „*******“ ЕООД и В. М., по силата на който дружеството е предоставило на последния за временно и възмездно ползване къща в с. *****, общ. ******* срещу месечна наемна цена в размер на 2000 лева без ДДС. Уговореният срок на договора е три години. С анекс от 25.10.2021 г. /л. 90/ договорът е прекратен, считано от 01.11.2021 г. На същата дата между страните е сключен нов договор за наем за период от три години, считано от 01.11.2021 г. /л. 91/ с предмет описания недвижим имот и уговорен месечен наем от 1166.67 лева без ДДС. Последният е прекратен, считано от 01.02.2023 г. с анекс от 29.12.2022 г. /л. 92/.

По силата на договор за цесия от 23.03.2023 г. /л. 171-172/ В. М. е прехвърлил на Й. М. вземанията си за лихви по договори за паричен заем, сключени с „*******“ ЕООД от 07.07.2014 г., 09.05.2014 г., 05.06.2014 г., 07.07.2014 г., 09.09.2014 г., 08.12.2014 г., 07.01.2015 г. и анекси към тях от 30.12.2017 г. за сумата от 3257.67 лева, на колкото се равнява и общият размер на прехвърлените вземания. Сумата е платена по банков път от ответницата на 23.05.2023 г. /л. 180/.