Решение № 160 от 16.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Плевен, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430202096 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-0938-003310/20.08.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ПЛЕВЕН, на К. М. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева – 102,26 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Не оспорва фактическата обстановка, изложена в НП, но изтъква, че в случая не е налице съзнателно управление на МПС без регистрационни табели, тъй като се касае за служебен автомобил, който е бил съответно оборудван, но в хода на управлението - предполагаемо поради лошото състояние на пътя /дупки и неравности/ - предната регистрационна табела е изпаднала по време на движение; също така изразява предположение, че предната регистрационна табела е изпаднала поради особеностите на начина на закрепването й /понастоящем – без пломби/, както и че е възможно да се касае за счупване на пластмасата, разхлабване на връзките между табела и пластмасата на номера.

На тази основа, счита издаденото НП за неправилно и пледира за неговата отмяна както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар, съгласно представен препис на Договор за правна защита и съдействие.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване 1 жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и в допълнително депозирани заявления по делото, в т.ч. че полицейската проверка е извършена на републикански път, а в случай, че жалбоподателят е имал намерение да управлява МПС без поставена регистрационна табела, е щял да използва малки и ненатоварени пътища – т.е. че се касае за непредвидено събитие, при управление на служебен автомобил; че К. не е бил в трудово-правни отношения с юридическото лице-собственик на автомобила, а е изпълнявал инцидентни задачи, възлагани от същото дружество – какъвто е бил случаят и на процесната дата. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява. Със съпроводителното писмо за изпращане на административнонаказателната преписка, е изразено становище за неоснователност на жалбата, както и е направено бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №4228763/09.08.2025г. от страна на Д. Б. Д. – мл.автоконтрольор при ОДМВРПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М. П. Ц. и нарушителя – К. М. К..

Съставен е за това, че на 09.08.2025г. около 16:42 часа, на Общински път 3501/***/, с посока на движение към гр.ПОРДИМ, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № *** /собственост на „***“ ЕООД- гр. ЛЕТНИЦА/, извършва следното нарушение: управлява лекия автомобил, който е регистриран, но е без регистрационна табела, поставена на определеното място на предна броня – нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не се ползвал от правото да направи възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К. М. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева – 102,26 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно 2 нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.15 – 16 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от страна на настоящата съдебна инстанция, не разкрива пороци при неговото провеждане /а и оплаквания в тази насока не се навеждат от страна на жалбоподателя/, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно.

По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д. Б. Д., М. П. Ц., писмени доказателства /л.11 – 14, л.17, л.26, л.38, л.99 – 101 от делото/. Показанията на свидетелите Д. и Ц. са относително подробни, убедителни и не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са изцяло в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка, като наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. Видно е, че наред с другото е налице изводимо задължение за водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване МПС, което е било регистрирано по съответния ред, но е било без изикуемите табели с регистрационен номер, в частност – липсвала е предната регистрационна табела. В този смисъл, нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се явява доказано по несъмнен начин.

Тук следва да бъде отбелязано, че Съдът не приема възраженията на жалбоподателя по съществото на делото. Изтъква се, че се касае за служебен автомобил, който е бил съответно оборудван, но в хода на управлението - предполагаемо поради лошото състояние на пътя /дупки и неравности/ - предната регистрационна табела е изпаднала по време на движение. Тази версия на жалбоподателя обаче, е напълно доказателствено неподкрепена. Действително, управлявания от страна на К. М. К. лек 3 автомобил е бил собственост на трето лице - „***“ ЕООД- гр. ЛЕТНИЦА – факт, отбелязан още в обстоятелствената част на АУАН/НП, за който са представени доказателства и от страна на административнонаказващия орган /справка за собственост и регистрация/, и от страна на жалбоподателя /преписи на СРМПС част І и част ІІ, полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното нарушение/. Този факт обаче, по никакъв начин не може да обуслови извод, че същият автомобил е бил съответно оборудван, както и че в хода на управлението, предполагаемо поради лошото състояние на пътя /дупки и неравности/, предната регистрационна табела е изпаднала по време на движение. Прочее, още тук следва да бъде подчертано, че съображенията на жалбоподателя почиват на редица предположения, свързани както със състоянието на пътя, така и на превозното средство, и на начина на закрепване на регистрационните табели, вкл. че е възможно да се касае за счупване на пластмасата, разхлабване на връзките между табелата и пластмасата на номера. Принципно е ненужно да бъде изрично отбелязано, но все пак, нека това бъде сторено: правосъдната дейност – и още повече, в нейната наказателна и административно-наказателна част – не може да почива на предположения. По аналогичен начин, жалбоподателят и неговият защитник развиват хипотези, че щом проверката е извършена на републикански път, то няма как жалбоподателят да е имал съзнание, че управлява МПС без предна регистрационна табела, както и че ако да имаше такова съзнание, щеше да използва малки и ненатоварени пътищ, но подобни хипотетични виждания, няма как да бъдат взети предвид, без да бъдат доказани по надлежния ред, т.е. без от хипотези, да се превърнат във факти и обстоятелства, установени по предвидения в Закона ред. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в хода на настоящото съдебно производство, на жалбоподателя и неговия защитник беше дадена повече от достатъчна възможност да представят доказателства в подкрепа на своите тези и възражения, но на практика – това не беше сторено.

Така, с Определение №237/18.02.2026г., съдебното следствие по делото беше възобновено, като от жалбоподателя бяха изискани доказателства относно правното основание за управление на процесното МПС на посочената в АУАН/НП дата /напр.трудов договор, служебна бележка и др./, както и доказателства относно наличието на предна регистрационна табела при привеждане на същото МПС в движение на посочената в АУАН/НП дата - или други, в подкрепа на тезата, че същата рег.табела е изпаднала по време на движение на превозното средство. Такива обаче, не бяха представени – бяха депозирани вече отбелязаните писмени доказателства за сключена застраховка, СРМПС част І и ІІ и други нечетливи писмени материали, неотносими към предмета на делото. С Определение №330 / 10.03.2026г., съдебното следствие по делото отново беше възобновено, като бяха изискани четливи заверени преписи от представени от страна на жалбоподателя и неговия защитник писмени материали, т.е. отново беше дадена възможност на защитата да обоснове възраженията си в посока на тезата, застъпена в жалбата 4 и заявленията по делото – но това отново не беше сторено. Прави впечатление, че дори по отношение на правното основание за управление на МПС, не бяха представени никакви доказателства, а беше просто заявено, че се касае за инцидентни възлагания за управление на л.а. „***“, от страна на дружеството-собственик. В този смисъл, Съдът намира, че е напълно доказателствено неподкрепена версията на жалбоподателя за изпадане на регистрационната табела по време на движение, в т.ч. – че се касае за случайно/непредвидено събитие, при управление на служебен автомобил.

Впрочем, следва да бъде отбелязано и това, че при съставяне на процесния АУАН, не са направени никакви възражения, а от справката за нарушител на името на К. К. е видно, че същият многократно е наказван по административен ред за различни нарушения на ЗДвП, т.е. неговият профил като водач на МПС, определено не съответства на развиваната от защитата теза за добросъвестност и чинно изпълнение на законовите изисквания при управление на МПС на процесната дата. Поради това – отново следва да бъде изтъкнато – Съдът не приема възраженията на защитата по съществото на делото, а напротив – намира, че се касае за доказано по несъмнен начин нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. Впрочем, без да се навлиза в недопустими за настоящия съдебен акт предположения, но нека бъде изтъкнато, че всеки водач, преди привеждане на определено МПС в движение, е длъжен да се убеди, че същото, поне от външна страна, съответства на законовите изисквания, включително – че е с регистрационни табели, поставени на съответните за това места. В този смисъл, вижданията за лошото състояние на републиканските пътища и доколко те са способствали за евентуалното падането на предна рег.табела на управляваното от К. МПС, още един път се разкриват като несъстоятелни, защото ако същата табела е била в лошо състояние /например видимо разхлабена, недобре закрепена/, то жалбоподателят въобще не е следвало да привежда МПС в движение, а е следвало да потърси съдействие за отстраняване на този проблем, респ. – ако не го е сторил, не би могъл и да извлича благоприятни последици за себе си, от подобно безотговорно поведение като водач на МПС.