Определение № 933 от 18.11.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. София, 18.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500811 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на Е. – В. В. М. срещу определение № 691 от 02.09.2024 год. по гр.д. № 137/2023 год. на РС-Е.П., с което съдът е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Моли съда да го отмени и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба, съдът намира за установено следното:

Ищцата е предявила иск с първоначална „жалба“ срещу И. Д. М. и М. В. М.а за обявяване нищожност на н.а. № 200, том І, рег. № 807, дело № 9/2018 год., тъй като описаните граници на имота по този нотариален акт не отговарят на реалните такива.

С разпореждане № 206 от 22.02.2023 год. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищцата в едноседмичен срок от съобщението да отстрани следните нередовности на исковата молба: да посочи цената на иска, съобразно данъчната оценка на имота; да индивидуализира с местоположение, площ и граници процесния имот, съгласно цитирания в исковата молба нотариален акт; да изложи всички обстоятелства, на които основава искането за прогласяване нищожност на нотариалния акт, както и да посочи всички доказателства и да представи писмените; да представи заверено копие от нотариалния акт; да представи данъчна оценка на процесния имот и др. Разпореждането е връчено на ищцата с препоръчано писмо с обратна разписка на 08.04.2023 год. С молба от 18.04.2023 год. ищцата е поискала освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания, както и издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди с исканите от съда 1 документи. По съображения, че молбата е подадена след изтичане на срока, с определение № 256/26.04.2023 год. ЕлПРС е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ищцата. С определение № 47/26.01.2024 год. по ч.гр.д. № 44/2024 год. на СОС определението е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане № 246 от 05.03.2024 год. съдът повторно е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да изпълни дадените от съда указания с разпореждане № 206 от 22.02.2023 год. Съобщението е получено на 25.03.2024 год. С молба от 03.04.2024 год. ищцата чрез пълномощника си – нейната майка В. М. е поискала продължаване на срока за изпълнение на указанията, както и издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със следните документи: копие от нотариалния акт, скица на имота, заверено копие на одобрен проект, разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация, заверено копие на данъчна оценка № 73/23.05.2018 год. от Община Е.П., удостоверение от ГРАО за настоящия адрес на ответниците. С разпореждане от 05.04.2024 год. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с три месеца, считано от 01.04.2024 год. С молба от 16.07.2024 год. ищцата чрез пълномощника си е поискала отново продължаване на срока за изпълнение на указанията, както и предоставяне на правна помощ. Поради неизпълнение на указанията в срок с обжалваното определение № 691/02.09.2024 год. съдът отново е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба. Съобщението за обжалваното определение е получено от пълномощника на ищцата на 14.09.2024 год.

Частната жалба е подадена по пощата на 24.09.2024 год. в последния ден от срока /първи работен ден след официален празник/.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от страна по делото - ищец, който е активно легитимиран да обжалва постановеното прекратително определение, поради наличието на правен интерес от постановяване на валиден съдебен акт по съществото на спора, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности /чл. 129, ал. 2 от ГПК/. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности, включително относно предмета на спорното право и искането до съда. Във всички случаи исковата молба следва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право: фактическите твърдения, от които се извлича основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. В случай, че не са спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците и ако след изтичане на определения от съда срок исковите претенции не са конкретизирани, съдът връща исковата молба.

Подадената до ЕлПРС „жалба“ не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се 2 основава искът и не е конкретизирано искането до съда – според заявения „петитум“ искането на ищцата е да бъде обявена нищожност на нотариален акт, тъй като посочените в него граници не отговарят на действителните. В случая не се твърди нито едно от основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания, визирани в разпоредбата на чл. 576 от ГПК. Така формулирана, претенцията е недопустима, тъй като ищцата не се позовава на нито една от уредените в този нормативен текст предпоставки, поради което и в такъв случай искът е недопустим. Допустима е отмяна на констативен нотариален акт, но и това искане не съставлява самостоятелен иск, а само правна последица от постановяване на съдебно решение по спор за собственост, тъй като, съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, "лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая приложеният по делото нотариален акт не е констативен, а обективира правна сделка – покупко-продажба на имот между трети лица, следователно редът за защита е чрез предявяване на иск за собственост, а не чрез иск за прогласяване нищожност на нотариално удостоверяване.

Следователно, така предявеният иск е недопустим. „Иск“ по смисъла на ГПК представлява предявено пред съд искане да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо, за да се защити материалното право, накърнено от спора. Искът следва да сочи вида на търсената защита, който следва от петитума на исковата молба. В случая исковата молба е нередовна, тъй като не е конкретизирано спорното право, като с подаваните по делото многобройни молби от ищцата нередовностите не са отстранени.

Съдът намира, че въпреки многократно дадената на ищцата възможност от страна на съда, същата не е изпълнила нито едно от указанията съгласно разпореждане № 206 от 22.02.2023 год., с което исковата молба е била оставена без движение. Същата не е изложила обстоятелствата, на които основава искането за прогласяване нищожност на нотариалния акт, не е представила данъчна оценка на процесния имот и не е посочила цената на иска.

Неоснователно е оплакването на въззивницата, че съдът не й е издал поисканите съдебни удостоверения. С молба от 03.04.2024 год. ищцата чрез пълномощника си – нейната майка В. М. е поискала издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със следните документи: копие от нотариалния акт, скица на имота, заверено копие на одобрен проект, разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация, заверено копие на данъчна оценка № 73/23.05.2018 год. от Община Е.П. и др.. Тези искания не са във връзка с дадените от съда указания, поради което издаването на такива съдебни удостоверения по никакъв начин не би допринесло за отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба – 3 представяне на актуална данъчна оценка на имота и посочване на цената на иска. Колкото до молбата за предоставяне на правна помощ, същата е отправена до съда несвоевременно.

Това е така, тъй като с разпореждане от 05.04.2024 год. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с три месеца, считано от 01.04.2024 год., т.е. същият е изтекъл на 01.07.2024 год., а молбата е подадена на 16.07.2024 год. след определения от съда срок.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва следва да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното определение, на основание чл. 272 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 691 от 02.09.2024 год. по гр.д. № 137/2023 год. на РС-Е.П..

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на частната жалбоподателка пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4