Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 335 от 25.06.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 211/2020
Вид
Определение № 335
Подписан
25.06.2020
Състав
МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 335/25.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА

ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д.

№ 211/2020 по описа на Апелативен съд – гр.

Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от П.Д.Я. чрез процесуалния му представител адв. Георги Аврамов от АК Варна срещу решение № 1518/16.12.2019 год по гр.д. № 902/2019 год на Окръжен съд Варна в частта, с която е прогласена нищожността на одобрено в съдебно решение № 2040/15.04.2014 год по гр.д. № 17402/2013 год на ВРС, споразумение между М.С.Х. и П.Д.Я. само в частта „при равни квоти“, обективирана в т.8 от диспозитива на решението, поради липса на съгласие между договарящите страни, на осн. чл. 26 ал.2, пр.2 от ЗЗД и с която е осъден да заплати на М.С.Х. разноски по делото в размер на 3480,35 лв. Въззивникът е изложил доводи, че исковата претенция с правно осн. чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД е недопустима. Съдът е констатирал, че за този евентуален иск ищцата не е заплатила държавна такса и въпреки това е приел същия за разглеждане.

Решението, постановено по недопустим иск също е недопустимо в тази му част.

Наред с това се сочи и противоречие с разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД, съгласно която дори да се игнорира израза „при равни квоти“, той се замества по право от повелителни правила на закона, а именно – че при развод квотите на бившите съпрузи в СИО са равни до доказване на противното чрез иск. По изложените мотиви вззивникът моли решението да бъде отменено, евентуално – обезсилено в посочените части, като бъде потвърдено в отхвърлителната част с произтичащите от това законни последици.

В постъпилия отговор е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Подадена е и насрещна възивна жалба от М.С.Х. чрез процесуалния й представител адв. П.Х. срещу решението в частите, с които са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на постигнато споразумение между страните за уреждане на имуществените отношения в бракоразводен процес, одобрено с решение № 240/15.04.2014 год по гр.д. № 17402/2013 год на ВРС, в частта, в която е посочено че придобитото по време на брака имущество остава в обща съсобственост при равни квоти, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД; в частта, с която е прогласена нищожността на същото споразумение само в частта „при равни квоти“, поради липса на съгласие на осн. чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, както и в осъдителната част за разноските. Насрещната жалба срещу решението в отхвърлителната част по главния иск е подадена с оглед подадената от ответника жалба срещу решението в частта му по евентуалния иск.

Въззивницата е изложила доводи, че решението в отхвърлителната му част по главния иск е незаконосъобразно, защото не съдържа мотиви по предмета на иска, а именно – че съдът е нямал право да одобри споразумение, което на практика не съществува, защото не е изложено в писмен вид, или отразено в съдебния протокол. Решението не съответства на трайната съдебна практика, както и на ТР № 3/29.11.2018 год по т.д. № 3/2015 год на ОСГК на ВКС. По изложените мотиви въззивницата моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и да бъде постановено друго, с което да бъде установена нищожността на споразумението за развод между страните в атакуваната част относно текста „при равни квоти“, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото за двете инстанции.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Водим от горното съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.07.2020 год от 9,30 часа, за когато да се призоват страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.