Решение № 118 от 31.07.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Търговско дело 125/2023
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 31.07.2023
- В сила
- 31.07.2023
- Състав
- Светослава Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 22, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 18, ал. 2, т. 4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 7, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Сливен, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светослава К. като разгледа докладваното от Светослава К. Търговско дело № 20232200900125 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. глава XXI от ГПК и е образувано по жалба вх. № 20230704151403 от 04.07.2023 г. на П.Д.Я. в качеството й на управител на ТД „МЕДВЕН ПЛЮС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с.Медвен, общ.Котел, обл.Сливен, ******** чрез адв.П. от АК - Сливен, срещу Отказ № 20220924001307-2/27.06.2023 г. на длъжностното лице към Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление образец Г2, вх. № 20220924001307.
В жалбата се навеждат доводи за преждевременно произнасяне на ДЛР по подаденото заявление и незаконосъобразност на постановения отказ.
Към жалбата са приложени доказателства във връзка с изпълнение на задълженията, а именно ГФО подписан от ръководителя и декларация по чл.62а, ал.2, т.2 подписана от декларатора.
От съда се иска отмяна на постановения отказ за обявяване на ГФО за 2021 год. по подаденото заявление Г2. Претендира се присъждане на разноски.
Агенция по вписванията, чрез пълномощника юриск. С. К. изразява подробно становище по жалбата, с което поддържа изложеното в обжалвания отказ и моли жалбата да бъде отхвърлена, като недопустима и неоснователна.
Претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя такива.
Жалбата е представена в официално заверено копие, придружено с копие от приложените документи към заявлението и постановения отказ. Същата е депозирана е пред АВ на 04.07.2023 г., или в границите на срока по чл. 25, ал.
1 от ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за датата на постановяване обжалвания отказ – 27.06.2023г. Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
1
Съдът, като съобрази изложените от заявителя обстоятелства в жалбата и получения отговор по нея, както и представените писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрация е констатирало, че приложеният ГФО, не е подписан от ръководителя, както и че декларацията по чл. 62а, ал.2 от Наредба 1 от 14.02.2007 г. не е подписана от декларатора. В отказа си, длъжностното лице по регистрация към АВп е посочило, че не е приложима разпоредбата на чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не се касае за липсващ документ или за неплатена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ (при първоначално вписване или промяна на фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса.
Когато към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
По повод констатираните нередовности, видно от наличните по преписката данни, както и след извършена справка по партидата на сдружението на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, следва извод, че не са били давани указания до заявителя за отстраняване на нередовностите.
Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.
Изложеното обуславя извода на настоящия състав, че преценката за 2 външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ , с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите, съответно на заявените за обявяване актове, се определят според изискванията на чл. 62а, ал. 2 от Наредбата, а именно: подлежащият на обявяване годишен финансов отчет и доклад за дейността в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността. В контекста на горното, при наличие на решение на ОС за приемане на ГФО, както и годишен доклад за дейността съгласно изискването на чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗЮЛНЦ , ДЛР е длъжно да обяви приетите и подлежащи на обявяване актове.
В случая длъжностното лице е отказало да обяви ГФО на дружеството, поради липса на подпис от страна на ръководителя на отчета.
Доколкото регистърното производство е инициирано за обявяване на акт по партидата на дружеството, приложими са посочените разпоредби на чл.
62а, ал. 2 от Наредбата. Следователно, релевантно в случая е единствено представянето на годишен финансов отчет и доклад за дейността, в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис и документите, които доказват изпълнение на изискванията относно приемането му. Годишният финансов отчет е представен в незаверен препис.
След като подлежащите на обявяване актове и решението за приемането им са представени, но в незаварени преписи и без някои от задължителните им реквизити, съобразно изискванията на приложимия закон, то посочените нередовности е следвало да бъдат съобщени на жалбоподателя от ДЛР при АВ с указания за отстраняването им по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ .
Неосигурявайки тази процесуална възможност на страната, ДЛР е препятствал реализирането на законово установени в полза на заявителя права, което води до незаконосъобразен охранителен акт.
Съгласно т.6 от ТР 1/2020г. на ОСТК на ВКС от 31.05.2023 година, към жалбата се представени ГФО 2021г. подписан от ръководителя и декларация по чл.62а, ал.2, т.2 подписана от декларатора. Налице са всички необходими документи за извършване на исканото обявяване на ГФО 2021г. по партидата на търговеца.
Предвид изложеното съдът приема, че като постановения отказ на ДЛР е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, с даване на указания към ДЛР да извърши исканото обявяване на ГФО 2021.
Предвид изхода на делото, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски в размер на 410,00 лв., от които: 10 лв. - държавна такса и 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение на ответната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то е 3 определено в минимален размер от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното , настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20220924001307/27.06.2023 год. на Агенцията по вписванията, постановен по заявление Г2 вх. № 20220924001307/24.09.2022 г., за обявяване на ГФО за 2021 год. на ТД „ МЕДВЕН ПЛЮС“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с.Медвен, общ.Котел, обл.Сливен, ******* представлявано от управителя П.Д.Я.
УКАЗВА на Агенцията по вписвания да извърши исканото обявяване на ГФО 2021г. по подаденото заявление Г2 вх. № 20220924001307/24.09.2022 г.
ОСЪЖДА Агенция по вписвания, със седалище и адрес на управление: гр.София 1111, *********, ДА ЗАПЛАТИ на ТД „ МЕДВЕН ПЛЮС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с.Медвен, общ.Котел, обл.Сливен, ******* представлявано от управителя П.Д.Я. сумата в размер на 410 лева /двеста и десет лева/ - деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване !
Препис от решението да се изпрати на ТР при АВп!
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 4