Решение № 52 от 16.03.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000481 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивнa жалба с вх. № 23739/19.08.2025 г. по вх. рег. на Окръжен съд - Варна, подадена от „Ер Джи Би“ ЕООД, ЕИК 147232088, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, партер, офис № 3, представлявано от управителя Димитър Христов, чрез адвокат И. В. от АК – Варна, срещу Решение № 327/04.08.2025 г. по търг. дело № 589/2024 г. на Окръжен съд – Варна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Ер Джи Би“ ЕООД против „СОК Камчия“ ЕАД, ЕИК 102850750, със седалище и адрес на управление с. Близнаци, Община Аврен, ж.к. Курортен комплекс „Камчия“, санаторно-оздравителен комплекс „Камчия“, хотел „Лонгоз“, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 28 000 лв., предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 1 216 540,20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени дейности, начислени по фактури №№ 0420, 0421, 0422, 0423, 0424, 0425, 0426 и 0427/01.24 г., в изпълнение на договор за изпълнение на инженеринг в строителството от 18.12.2018 г., като погасен по давност.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение на Окръжен 1 съд – Варна е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, в частност на чл. 114 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Въззивникът счита, че голяма част от мотивите на обжалваното решение са правилни и обосновани. Посочва, че първоинстанционният съд правилно приема, че по несъмнен начин се установява, че между страните съществува валидно възникнало облигационно отношение въз основа на сключен договор за инженеринг от 18.12.2018 г. /разновидност на договора за изработка/ и че процесният договор е произвел правно действие. Безспорно се установява изпълнение на задължението на ищеца по проектиране на дейностите по ДОЛ „Черноморски“ и ДОЛ „Радуга“; както и че ответникът не е представил доказателства за заплащане на дейностите, предмет на процесните актове. Въззивникът сочи за правилен извода на съда, че размерът на претенцията на ищеца е доказан и че ищецът е материалноправно легитимиран да предяви вземането след разваляне на договора за цесия. Във въззивната жалба е акцентирано, че в обжалвания съдебен акт неправилно е възприет единствено моментът на настъпване на изискуемостта на вземането на ищеца, от който момент нататък започва да тече и погасителната давност.

Според въззивника Окръжен съд- Варна неправилно приема, че задължението за заплащане на възнаграждение по договор за изработка е възникнало в момента на мълчаливо приемане на резултата чрез фактическо ползване от възложителя вместо да приложи договорените между страните клаузи относно приемането на работата. Счита, че по делото не е доказано конклудентно приемане на работите, извършени от изпълнителя, още по-малко тяхното приемане към точно определена дата – 01.07.2019 г. Сочи като неправилен извода на първоинстанционния съд, че дейностите по договора за инженеринг са приети от възложителя чрез ползване. Счита, че от свидетелските показания не може да се формира категоричен извод, че работите са приети на 01.07.2019 г. с оглед силното противоречие досежно момента на завършване на строително-монтажните работи, поради което твърди, че датата 01.07.2019 г. като дата на приключване на дейностите е произволно избрана от съда.

Сочи, че при договор за изработка изискуемостта възниква при приемане на цялостното изпълнение, а не от момента на частично използване на обекта.

Изводът на съда, че работите са приети чрез конклудентни действия противоречи на уговорения в чл.4.1 от договора ред за приемане, като по този начин се дерогира изричната воля на страните, обвързваща ги със силата на 2 закон по смисъла на чл. 20а ЗЗД. Безспорно се установява по делото, че нотариалната покана заедно с всички актове и сметки е връчена от ищеца на възложителя на 19.08.2022 г., като не е последвало изрично възражение или отказ. От посочения факт извежда твърдението, че работите следва да се считат за приети на 26.08.2022 г., съотв. на тази дата вземането става изискуемо съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и започва да тече погасителната давност. В настоящия случай страните са уговорили изрично реда, по който следва да се извърши приемането на работата и това е напълно допустимо, тъй като разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е с диспозитивен характер и позволява страните да уредят различен ред за приемане в рамките на договорната си автономия и уговореното изключва приложимостта на конклудентни действия по общите правила на чл. 266 ЗЗД. Отправеното във въззивната жалба искане е за отмяна на Решение № 327/04.08.2025 г. по т. д.

№ 589/2024 г. на Окръжен съд – Варна и за уважаване на предявения от „Ер Джи Би“ ЕООД иск против СОК Камчия ЕАД. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 30593/23.10.2025 г. по вх. рег. на Окръжен съд – Варна на въззивната жалба на „Ер Джи Би“ ЕООД от въззиваемата страна „СОК Камчия“ ЕАД чрез процесуалния й представител адвокат С. Е. от Софийска адвокатска колегия.

В отговора са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Посочено е, че са несъстоятелни оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, в частност чл. 114 ЗЗД и чл.

266, ал. 1 ЗЗД. За правилен и законосъобразен счита крайния правен извод на първоинстанционния съд, че исковата претенция е погасена по давност. Сочи се, че твърденията на самия ищец в исковата му молба, в приложените към нея покана за плащане от 05.12.2023 г. и нотариална покана от 09.08.2022 г. са, че бил изпълнил ремонтни дейности в края на месец юни 2019 г., до началото на туристическия сезон, като тези твърдения се поддържат и в хода на производството. В същото време те са подкрепени и от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Акцентирано в отговора е, че не се установява от представените по делото доказателства да са извършвани дейности в обектите след месец юни 2019 г. и жалбоподателят въобще да е работил в обекта на „СОК Камчия“ ЕАД. Счита за несъстоятелно оплакването на жалбоподателя относно началния момент на давностния срок и 3 твърдението, че най-ранният възможен момент, от който вземането е станало изискуемо е 26.08.2022 г. /след връчване на покана за плащане. Като правилен сочи извода на съда, че с конклудентното приемане на работата от 01.07.2019 г. е започнала да тече погасителната давност, която е изтекла преди предявяването на иска на 25.10.2024 г. Наред с това, на основание чл. 114, ал. 2 във вр. с чл. 110, ал. 1 от ЗЗД, с оглед липсата на уговорен срок за плащане между страните счита, че погасителната давност започва да тече от възникване на вземането. В отговора също така се съдържа твърдение за неизпълнение на задълженията от страна на ищеца – въззивник. Съобразно чл.

4.1 от договора, при предаване на изпълнението, ищецът е бил длъжен да издаде подписани само от него приемо-предавателни протоколи за твърдените извършени услуги до 5 /пет/ работни дни от изпълнението, което не е сторено и не се установява по делото. С това поведение въззиваемата страна счита, че независимо, че жалбоподателят се позовава на чл. 4.1 от договора, но сам той не е доказал да е изправна страна, доколкото липсват и няма протоколи за изпълнени дейности, съставени в срока по чл. 4.1 – до 5 дни от датата на изпълнение. Сочи се, че представените по делото едностранно подписани протоколи от 2022 г. /без конкретна дата/, т.е. три години след датата на твърдяното изпълнение не съставляват протоколи по чл. 4.1 и не обосновават начало на давностен срок за търсените вземания. По изложените съображения се визуализира твърдението, че установеният в договора ред за приемане на изпълнените дейности не е спазен от самия въззивник и правилно съдът е приел, че работите се считат за приети на 01.07.2019 г., респ. оттогава е настъпила изискуемостта на процесните вземания. Жалбоподателят без основание /договорно или законово/ и неправомерно е издал едностранно съставени от него актове обр. 19 през 2022 г. /без конкретна дата/, което е 3 години след твърдяното изпълнение, както и без основание и незаконосъобразно е издал фактури за тези дейности през 2024 г. /отново без дата/, което е 5 години след твърдяното изпълнение. За тези свои твърдения „СОК Камчия“ ЕАД се позовава на Закона за счетоводството и на чл. 113, ал. 4 ЗДДС и посочва, че фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката. Така като е издал процесните осем фактури близо пет години по-късно /през януари 2024 г./ жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно и недобросъвестно поведение и не може да се счита, че падежът на 4 евентуалните задължения по фактурите е настъпил на 07.03.2024 г. – близо пет години след твърдяното изпълнение, или на 26.08.2022 г., когато е съставил и връчил едностранно подписани само от него протоколи обр. 19 за дейности, които твърди, да са изпълнени през лятото на 2019 г. Въззиваемата страна формулира и твърдения, че искът, освен погасен по давност е и неоснователен поради това, че от събраните по делото доказателства не се установява претенциите на ищеца да са доказани по своето основание и размер.

Обратният извод на първоинстанционния съд според „СОК Камчия“ ЕООД е неправилен и незаконосъобразен, тъй като съдът погрешно и необосновано е приел, че ищецът /въззивник в настоящото производство/ е изпълнил надлежно процесните дейности и му се дължи заплащане за тях, което категорично не е било доказано по делото. В тази връзка „СОК Камчия“ ЕООД се позовава на доводите, изложени в отговорите на исковата молба и допълнителната искова молба, както и в писмената защита пред първата инстанция. Отправеното в отговора на въззивната жалба искане е за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивникът „Ер Джи Би“ ЕООД и въззиваемата страна „СОК Камчия“ ЕАД поддържат становищата, изразени във въззивната жалба, съответно в отговора на въззивната жалба. Представят писмени бележки.

В исковата молба на „Ер Джи Би“ ЕООД с вх. № 26837/25.10.2024 г. по вх. рег. на Окръжен съд - Варна, по която е било образувано първоинстанционното т. д. № 589/2024 г. на Окръжен съд - Варна се посочва, че на 18.12.2018 г. „Ер Джи Би“ ЕООД е сключило договор аз изпълнение на инженеринг в строителството с възложител „СОК Камчия“ ЕАД.

Изпълнителят започва да извършва проектантски, строителни дейности и допълнителни доставки по задание на възложителя през месец февруари 2019 г. и се извършват до началото на туристическия сезон в комплекса, а в някои участъци и през лятото на 2019 г. Финансиране на част от извършените работи по договора възложителят извършва до 09.09.2019 г. След тази дата възложителят е поискал спиране на работата за периода до началото на 2020 г., тъй като за извършените и неприети с двустранно подписани протоколи обр. 19 дейности на стойност от 1 453 589, 40 лв. без ДДС, е следвало да бъдат заделени средства в бюджета за 2020 г. Представляващият дружеството „СОК 5

Камчия“ ЕАД е отложил възлагането на нови и приемането на стари работи за следващ период. Поради постоянното отлагане на приемането на работите, на основание чл. 4.1 от договора за инженеринг от 18.12.2019 г., на 09.08.2022 г.

„Ер Джи Би“ ЕООД е връчил на възложителя нотариална покана рег. № 5093/09.08.2022 г. на нотариус Камен Костадинов, рег. № 520 от Нотариалната камара, с девет броя актове обр. 19 за извършени строителни работи и дейност, както и счетоводни сметки обр. 22 във всяка една от тях. Реално извършените работи са на стойност 1 453 589,40 лв. без ДДС. Впоследствие, на 20.07.2022 г. по връчения с нотариалната покана акт № 17 била издадена фактура № 0000000001, по която е приспаднат дължимият от възложителя аванс от 181 369,23 лв. След тази счетоводна операция остатъкът на извършените от ищеца и незаплатени му работи формират стойност в размер на 1 216 540,20 лв. По връчените с нотариалната покана актове не са постъпили възражения от „СОК Камчия“ ЕАД. Тези актове удостоверяват извършването на работите и начислената неустойка съгласно чл. 4.1 от договора и се считат за приети. На това основание на 01.09.2022 г. „Ер Джи Би“ ЕООД е издало 9 бр. опростени фактури съгласно Закона за счетоводството, които са изпратени в счетоводството на възложителя „СОК Камчия“ ЕАД. Ищецът /въззивник в настоящото производство/ е получил на 30.09.2022 г. отговор, съгласно който „СОК Камчия“ ЕАД не може да приеме издадените фактури поради извършвана в този момент данъчна ревизия от органите на НАП, както и че същите ще бъдат приети и осчетоводени след нейното приключване. На 16.12.2023 г. е била изпратена по електронна поща до изпълнителния директор на „СОК Камчия“ ЕАД поредна покана от ищцовото дружество за уреждане на финансовите отношения между страните.