Определение № 2162 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2162 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ив. Андреева Атанасова

Членове:

Стефка Т. Михова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502170 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК

С определение № 275/24.07.2024г. постановено по ч.гр.д.№299/ 2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив , при условията на чл.23 ал.3 ГПК, Окръжен съд - Пловдив е определен за компетентен да разгледа делото, образувано по жалба с вх. № 6101/07.03.2024г. от А. Г. Г. срещу Решение № 232/06.02.2024г., постановено по гр.дело № 3734/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик, имащо характер на определение,с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск и частна жалба с вх. № 10789/25.04.2024г. подадено от А.

Г. Г. срещу Определение № 1029/10.04.2024г., постановено по гр.дело № 3734/2023г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 6098/07.03.2024 г. за изменение на решението в частта за разноските.

С частната жалба срещу преграждащото определение се оспорват изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения от жалбоподателя иск.Твърди се, че разпореждането на съдебния изпълнител за прекратяване на производството по изпълнителното дело не е било връчено на длъжника и не е влязло в законна сила. Жалбоподателят поддържа, че в първото съдебно заседание е предявил и още един иск- за осъждането на ответника да му върне паричните суми, допустимостта на който не е обусловена от висящността на изпълнителния процес, но което изменение на иска не е било допуснато от районния съд.Въз основа на така инвокираните в частната жалба оплаквания се отправя искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното преграждащо определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба против определението в частта относно разноските жалбоподателят излага съображения за недължимост на присъдените в полза 1 на ответника разноски , тъй като към момента на предявяване на иска същият е бил допустим , по причина , че изпълнителното дело е било все още висящо.Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането на ответника за присъждане на разноски по делото.

По реда на чл.276 от ГПК са подадени отговори на жалбите от насрещната страна Е. А. Г.,действаща чрез своята майка и законен представител Г. С., със становище за тяхната неоснователност и искане до съда за потвърждаване на обжалваните съдебни актове с присъждане на сторените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното: Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебните актове са неблагоприятни, срещу подлежащи на обжалване първоинстанционни съдебни актове. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на подадена на 19.10.2023г. от А. Г. Г., ЕГН:**********, искова молба, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК против Е. А. Г.,действаща чрез своята майка и законен представител Г. С., за признаване за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване чрез плащане на задължението след приключване на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното основание, на сумата в размер от 130 лева, представляваща издръжка за месец декември 2020 г., и сумата в размер от 130 лева, представляваща издръжка за месец юни 2021 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20218840400437 по описа на ЧСИ Мария Ганчева Николова-А., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 91/2012 г. по описа на РС Пазарджик.

От приложеното изпълнително дело № 437/2021г. по описа на ЧСИ Мария Николова А., с рег.№884, с район на действие ОС-Пазарджик се установява, че същото е било образувано на 02.08.2021г. по молба на Г. З.

С., ЕГН:**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. А. Г., ЕГН:**********, за събиране на парично вземане за издръжка от бащата на детето – длъжника А. Г. Г., ЕГН:**********, въз основа на изпълнителен лист от 18.05.2012г., издаден по гр. д. № 91/12 г. по описа на Районен съд -Пазарджик, с който А. Г. Г. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 130 лева, считано от 02.05.2012 г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването на издръжката ведно със законна лихва при забава на всяка месечна вноска. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че длъжникът не е заплатил дължимата месечна издръжка за месец декември 2020 година и месец юни 2021 година общо в размер на 260 лева.

С оглед принудителното събиране на паричния дълг е бил наложен 2 запор върху банковите сметки на длъжника , като от „Общинска банка“АД е била преведена сумата от 1 052, 88 лева, а от „ОББ“АД - 1053, 53 лева. С молба с вх.№ 8296 от 27.09.2021 г. от взискателя е направено искане постъпилите суми по изпълнителното дело да му бъдат разпределени и с оглед погасяване на задължението в пълен размер, на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, изпълнителното дело да бъде прекратено. На 28.09.2021 г. е съставен от съдебния изпълнител протокол за извършено разпределение на сумата от 922, 88 лева като платена на 17.08.2021 г. от длъжника. С разпореждане от 29.09.2021 г. от ЧСИ е постановено прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Постановено е, разпределените по делото суми да се преведат в полза на взискателя след влизане в сила на разпореждането, както и да се вдигнат наложените запори. Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е връчено на взискателя на 04.10.2021г. и на длъжника на 23.10.2021 г., като в законоустановения срок същото не е обжалвано и е влязло в сила.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото , че сумите за издръжка за м.12.2020г. и м.06.2021г. са платени от ищеца и са постъпили в патримониума на ответника.

При тази фактическа установеност с обжалваното пред въззивния съд решение от

26.02.2024г., имащо характер на определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.В решаващите си мотиви съдът е приел,че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на иск по чл.439 ГПК, ако срещу него като длъжник има образувано изпълнително дело и същото не е приключило. В процесния случай изпълнителното дело е прекратено поради удовлетворяване на вземанията с разпореждане на съдебния изпълнител от 29.09.2021 г. , поради което ищецът няма правен интерес от водене на настоящата искова претенция. Действието на решението за уважаване на иска по чл.439 ГПК е предвидено в закона - чл.433, ал.1, т.7 ГПК и се изразява в прекратяване на принудителното изпълнение. С погасяване на съдебно установеното притезателно право на взискателя чрез плащане в рамките на изпълнителното производство правният интерес от евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК съществува само при неоснователното продължаване на принудителното изпълнение, каквото не се установява от данните по делото. Тъкмо обратното - в случая съдебният изпълнител е удостоверил извършеното пълно погасяване на задълженията и приключването на изпълнителното производство, поради което разглеждането и уважаването на иска по чл.439 ГПК няма да предостави на ищеца защита на предявеното от него право в повече от разпореждането на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство. За разлика от хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила в хода му перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, при която за взискателя продължава да съществува възможност отново да пристъпи към изпълнение в ново изпълнително производство, при приключване поради изпълнение на задълженията, за които е образуване изпълнителното дело, такава възможност 3 не съществува. С това по аргумент от противното съгласно чл.426, ал.1 ГПК отпада и правния интерес от воденето на иск по чл.439 ГПК срещу бъдещо изпълнение, каквото е недопустимо по силата на закона.

Пловдивският окръжен съд намира така постановеното определение за правилно.

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Систематичното място на горецитираната разпоредба, както и граматическото й тълкуване несъмнено сочат, че право на такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен субект, който има качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо, т.е. неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск.

В хипотеза, като настоящата, в която вземането на взискателя в изпълнителното производство бъде удовлетворено изцяло, посредством принудително събиране на сумите и изпълнителното производство бъде прекратено поради този факт, за ищеца липсва правен интерес да предяви иск по чл.439 от ГПК, тъй като с него той не би могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера. При уважаване на иск по чл.439 от ГПК и наличието на висящ изпълнителен процес длъжникът в последния и ищец в исковото производство ще постигне положителен за себе си резултат, тъй като съдебният изпълнител ще следва да прекрати изпълнението, на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. Именно в това се изразява правният интерес от предявяване на този иск. Явно е, че при прекратено изпълнително производство и то на основание, изключващо възможността за образуване на ново и при цялостно изплащане на вземането, ищецът по иска с правно основание чл.439 от ГПК няма да постигне никакъв положителен за себе си резултат дори искът му да бъде уважен. В подобни случаи за ищеца остава отворена възможността да получи адекватна защита, посредством предявяването на осъдителен иск.

Изменение на вида на търсената защита в хода на исковото производство ще е допустимо процесуално действие именно в случай на приключил изпълнителен процес. Ищецът би могъл да измени иска си в осъдителен иск за връщане на получената без основание със средствата на принудително изпълнение сума. В конкретния случай обаче за ищеца възможността за преминаване от установителен към осъдителен иск се е преклудирала, тъй като според чл.214 ал.1 от ГПК това изменение на иска би било допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Видно от материалите по делото на РС-Пазарджик до посочения момент ищецът не е предприел действия по упражняване на тази правна възможност, поради което в рамките на това производство разглежданото изменение на иска се явява недопустимо. Действително в първото съдебно заседание ищецът е заявил устно искане до съда до бъде осъден ответника да му върне парите ако се установи, че изпълнителното дело е прекратено. Прибавяне на ново основание и нова искане към вече заявеното с исковата молба, не представляват 4 изменение на иска,както незаконосъобразно поддържа жалбоподателя, а предявяване на нов иск, допустимостта на което е отречена с разпоредбата на чл.214,ал.1 ГПК и правилно искането на ищеца не е било уважено от първоинстанционния съд.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че разпореждането на съдебния изпълните от 29.09.2021 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК не му е било връчено.От данните по делото е видно, че актът на съдебния изпълнител е връчен лично на длъжника на 23.10.2021г., т.е. около две години преди образуването на настоящия исков процес.Същевременно ирелевантно за дължимата преценка е обстоятелството, че разпореждането на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство не е било връчено на длъжника, тъй като правните му последици несъмнено са настъпили при узнаването на този акт по време на исковото производство.Освен горното следва да бъде посочено , че прекратяването на изпълнителното производство не е сред категорията действия на съдебния изпълнител, изброени лимитативно в разпоредбата на чл.435,ал.2 от ГПК, които длъжникът А. Г. има право да обжалва, като правото на жалба срещу акта на съдебния изпълнител , с който прекратява производството по изпълнителното дело е предоставено само на взискателя -чл.435,ал.1,т.3 от ГПК. В този смисъл и доказателственото искане на жалбоподателя за назначаване по делото на съдебно - компютърна експертиза за установяване на обстоятелството, че на 28.09.2021г. е подал жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, която не е била разгледана, е неоснователно, като неотносимо към настоящия правен спор.