Решение № 1181 от 06.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330200595 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4252411, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Ф. Д. Ш., ЕГН ********** – законен представител на „Фото Видео Елит“ ЕООД, ЕИК 204017547, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят Ш., чрез процесуалния си представител адв. Т.Т., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез ст. юрисконсулт Гергана Белова, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен и претендира присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висши адвокатски съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 24.11.2020г. в 11:54ч. на път I-8, км.213+230, посока запад-изток, установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743са, като при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, при управление на л. а „Форд С Макс“ с рег. № ***, жалбоподателят Ш. превишил допустимата скорост с 23 км/ч. За установена и наказуема скорост била приета скоростта от 83 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на „Фото Видео Елит“ ЕООД, ЕИК 204017547, чийто законен представител бил жалбоподателят Ф. Д. Ш., ЕГН **********.

За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП жалбоподателят Ш. бил санкциониран с налагане на адиминистративно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства

–

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване

№

17.09.5126/07.09.2017г. с приложение към него, справка за регистрация и собственици на превозно средство л. а. „Форд С Макс“ с рег. № ***, Протокол за използване на АТСС от дата 24.11.2020г., снимка на разположението на уреда, , Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ, 1 бр. снимково изображение на заснетото нарушение с АТСС, писмо изх. № 11-00134/08.02.2022г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ с приложена към него извадка от проект за организация на движението в участъка.

В настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на 2 доброволното й заплащане.

ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя, като законен представител на собственика на процесното МПС.

По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са, за което е ноторно и служебно известно на съда, че представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т. е. явява се „мобилно“ по своя характер. Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. По делото е приложен и Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ за извършена проверка на техническото средство.

Предвид вида на АТСС са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за използване на АТСС.

Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП.

Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорни са обстоятелствата, че управляваният от жалбоподателя Ш. л. а. „Форд С Макс“ с рег. № *** се е движил по Републикански път I-8, км.213+230, посока запад-изток със скорост от 83 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост.

Видно обаче от писмо изх. № 11-00-134/08.02.2022г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ и от приложената към него извадка от проект за организация на движението в участъка, на км.213+230 на Републикански път I-8 „Пазарджик – Пловдив“ няма поставен 3 пътен знак В26 /60 км/ч/ „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ в посоката запад-изток /Пазарджик – Пловдив/. Такъв знак в комбинация със знак В24 „Забранено изпреварването“ има на км.213+340 в същата посока, наличен към 24.11.2020г. От тази информация настоящият съдебен състав достига до извод, че към процесната дата на мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на жалбоподателя на пътен участък Републикански път I-8, км.213+230 посока запад-изток, не е действал пътен знак В26 с ограничение на скоростта от 60 км/ч. Следователно от обективна страна водачите на ППС на този участък нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Предвид горното следва да се приеме, че не се установява жалбоподателят Ш. да е извършил нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ, доколкото се установява неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй като последното е използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Ш., което води и до отмяната на атакувания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява разписка за изплащането им. Предвид горното и поискания и определен минимум, предвиден в наредбата, неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна за намаляване на адвокатския хонорар.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4252411, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Ф. Д. Ш., ЕГН ********** – законен представител на „Фото Видео Елит“ ЕООД, ЕИК 204017547, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Д. Ш., ЕГН

********** – законен представител на „Фото Видео Елит“ ЕООД, ЕИК 204017547, с адрес: ......, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5