Акт от 22.10.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н

И Е №582

22.10.2021г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла Иванова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№951 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от Н.А., гражданка на М., съдебен адрес:***, ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-400/07.09.2021г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Е. Ч.). Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от

ЗУБ, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността ѝ.

Жалбоподателката била заявила пред ДАБ подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Нямало нито един аргумент дали молбата е явно неоснователна, а били обсъдени въпроси, свързани с обстановката в М.. Това следвало да се обсъжда в производство по общия ред. Не били изложени мотиви защо се приема, че се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част била съществено процесуално нарушение, тъй като не се посочвали фактическите основания за правните изводи а органа. Изложени били формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. Молбата за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Обстановката в М. непрекъснато се влошавала, а административният орган приел, че тя не била обект на репресии и нямало риск за живота ѝ. Не било изследвано законодателството в М..

Изпитвала опасения за живота си в М. и ако бъдела върната там, то имало опасност от посегателства и реален риск за живота. Неправилно била приложена и тълкувана нормата на чл.9 от ЗУБ. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана по общия ред.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №4379ОЧ-281 от 20.07.2021г. на Началник ГПУ Калотина чужденката Н.А. е настанена в обособено за тази цел звено на Специален дом за временно настаняване на чужденци за срок до 30 календарни дни.

С молба №УП-18090/19.08.2021г. по описа на ДАБ при МС, жалбоподателката, гражданин на М., е поискала закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като Н.А., родена на 01.01.990г.

Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 17.08.2021г., както и покана от 19.08.2021г. за провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист от 16.08.2021г., докладна записка за напуснали ТЦ чужденци. На жалбоподателката е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 24.08.2021г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол – жалбоподателката заявила, че няма роднини в държава – членка на ЕС. Напуснала М. през 2019г., легално с паспорт за Турция и със самолетен полет от Казабланка до Истанбул, където останала до юли 2021г. Влязла в РБългария на 17.07.2021г. нелегално през зелена граница с група от 15 души, като до София стигнали с автомобил. После се качили на влаки тръгнали за Драгоман, където били задържани от полицията. Била заедно със съпруга си, с когото се оженили в Турция и имали религиозен брак. Искали да стигнат първо до Сърбия, а после – до Италия. Преди да напусне М. живяла в град Маракеш. Имала само мароканско гражданство, но нямала документи, защото паспорта останал в Турция. Нямал разрешение да влиза и пребивава в държава от ЕС, както и не била подавала молба за международна закрила. Не била арестувана в М., не била и осъждана. Принадлежала към етническата група на а., по религия м., но нямала проблеми заради религията си. Не била членувала в политическа партия или религиозни организации. В М. останали родителите ѝ, трима братя и три сестри. Цялото семейства нямало проблеми с властите. Нямала образование и професия. Напуснала М., защото се влюбила в съпруга си, но пък баща ѝ искал да се ожени за друг. Затова баща ѝ не искал тя да живее при тях у дома им, заплашил, че ако се ожени за И., то ще я убие. Заминала за Турция, а там после дошъл И. и се оженили, но в Турция тя имала брат, който също не бил съгласен тя да е с И.. Страхували се той да не им направи нещо. Затова решили да напуснат Турция и да отидат в Италия. За заплахата от баща си не била сигнализирала в полицията. Подали молба за закрила в България, за да живеят законно в държавата, но не искала да се връща в М..

Видно от протокола на проведеното интервю със съпруга на жалбоподателката – И. Б., изложените от нея обстоятелства се потвърждават. Лицето излага съображенията да напуснат двамата с Н. Турция – за да подбрят финансовия си статус. Заплащането и в М., и в Турция, било малко и не стигало за месеца. В Турция бил и брата на съпругата му, които също като семейството ѝ, бил против тяхната връзка. Страхували се да не им навреди и напуснали Турция, като решили да отидат в Италия, защото там имало много техни сънародници и те били доволни от живота си в Италия.

С Решение №УПХ-400/07.09.2021г. на Интервюиращ орган на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Н.А. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателката на 13.09.2021г. и тя бил запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 16.09.2021г.

Представена е №МД-431/02.09.21г. на Дирекция

Международна дейност при ДАБ относно общото положение в Кралство М..

От докладна записка №3068/01.10.2021г. до Директор РПЦ

Харманли се установява, че от 29.09.2021г. посочени лица, сред които и жалбоподателката – т.2, са в неизвестност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката, а жалбата е подадена в определения от закона

7-дневен срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган на длъжност мл.експерт, определен със Заповед №РД05-766/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.21.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.

Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 19.08.2021г., а оспореният акт е издаден на 07.09.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателката заявява, като причина за напускане на М. опасения за сигурността си, след като била заплашена от баща си заради връзката си с И.. Бежанската история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че има осъществяване на „преследване“. Още повече, че тя не е била принудена да напусне страната, а го е направила доброволно и по по своя инициатива. Заплахата от бащата не може да се определи като акт на преследване, а като криминално деяние, за което тя дори не е уведомила властите. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. Като е обсъдена детайлно от интервюиращият орган представената бежанска история, то може да се направи защитен извод за липса на актуална и лична действителна бежанска история – молителят не е бил принуден да напусне родината си, а го е направил сам доброволно и по собствено желание. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на М. следва да се има предвид установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането от полицията. Нещо повече – самата жалбоподателка сочи, че иска да стигне до Италия. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.