Решение № 247 от 22.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100900286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 20230207164555 на В. Х. Т. срещу отказ с рег. № 20230130132350/31.01.2023 г, на Агенцията по вписванията, с което длъжностно лице по регистрация е отказало да впише по партида на дружество „У.Г.“ ООД, ЕИК **** заличаването му като съдружник поради напускане на дружеството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт, тъй като напускащият съдружник е упражнил надлежно правото си да прекрати членството си в дружеството, като е изпратил предизвестие, което е получено за дружеството от управителя. Намира за неправилен извода на ДЛР, че за допускане на заявеното заличаване е било необходими решение на оставащия съдружник, поемане на дяловете на напускащия съдружник и изменение на устава.

Отказът е мотивиран с обстоятелството, че е недопустимо вписване на поисканото заличаване, доколкото заявлението е подадено от нелегитимирано лице, не са представени решения на оставащия съдружник относно съдбата на освободените дружествени дялове на напускащия съдружник и актуален дружествен договор.

Съдът като съобрази доводите

1 в жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Подадената от заявителя жалба е процесуално допустима: изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност, представено е доказателство за внесена държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първия спорен момент касае легитимацията на заявителя. Според ДЛР, жалбоподателя не може да бъде заявител по отношение на дружеството, тъй като не е сред лицата посочени в чл. 15 ЗТТРЮЛНЦ. Вярно е, че съдружниците не са сред лицата изрично посочени в посочената разпоредба на закона, но и последната не изброява изчерпателно заявителите, като се посочва, че такива могат да бъдат и други лица, на които такова право бъде признато с оглед на друга тяхна легитимна цел. Празнината в закона следва да бъде запълнена чрез правоприлагане по аналогия като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Законодателните съображения послужили за приемане на посочената разпоредба (актуалност и достоверност на информацията в регистъра и защита на личните интереси на управителя да не бъде занапред свързван с дружеството, което е напуснал, при бездействие на последното), са относими и към процесната хипотеза, тъй като дружеството бездейства и така създава невярна представа у третите добросъвестни лица съгласно чл.10 ЗТРРЮЛНЦ, че жалбоподателя е съдружник в дружеството. Бездействието на последното при изрично предвидено/вменено му съгласно чл.6 ЗТРЮЛНЦ задължение да заяви вписване на промените в 7-дневен срок от тяхното настъпване и засягането чрез това бездействие на интересите на жалбоподателя, оправдават правоприлагането по аналогия и чрез нея предоставянето на ограничено право на последния да заяви за вписване в регистъра промяна в обстоятелствата, които го касаят пряко.

Заличаването в Търговския регистър на съдружник има само декларативно действие, но по аргумент от разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ то подлежи на вписване по партидата на дружеството в ТР.

Съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ, за да се впише обстоятелството "заличаване на съдружник", молителят следва да представи със заявлението доказателства за 2 отправено до дружеството писмено волеизявление, което да е достигнало до последното, като и от този момент до подаване на заявлението в регистъра да е изтекъл предвидения в закона или дружествения договор срок.

В ТЗ няма предвидени специални правила относно начина на връчване на уведомлението, нито че то следва да се връчи на конкретен съдружник или на едноличния собственик на капитала. Адресат на уведомлението е самото дружество като връчването може да се извърши по всякакъв начин, включително чрез общите правила за връчване на съдебни книжа и призовки по ГПК. Връчването на търговци и на юридически лица става или чрез законните им представители (управител, изпълнителен директор, др.) или в канцелариите им чрез всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, в който случай следва да се посочат имената и длъжността на получателя.

В процесния случай заявлението за напускане е подадено от съдружника Т. на 25.08.2022 г. и на 30.08.2022 г е получено от управителя на дружеството. Връчването е редовно, тъй като управителя разполага с надлежна пасивна легитимация за получаване на изявления касаещи дружеството. От 30.08.2021 г. до дата до подаване на процесното заявлението – 30.01.2023 г. е изтекъл и 3-месечния срок на предизвестието съгласно чл.

125, ал. 2 от ТЗ. Следователно, доколкото в дружествения договор не предвиден по-дълъг срок, с изтичане на законоустановения срок членственото правоотношение на напускащия съдружник се прекратява , така Решение № 46/22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г. /. В тази връзка следва да се отбележи, че е изключена възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове в каквато насока са доводите на ДЛР. Представена е и декларация, с която се декларира истинността на заявените за вписване обстоятелства. При това положение се налага изводът, че представените доказателства удостоверяват заявеното за вписване обстоятелство – прекратяване на членството правоотношение на напускащия съдружник с дружеството.

Въпреки основателността на жалбата на жалбоподателя не се следват разноски за производството. Това е така, защото разноските за издаване на 3 охранителния акт за сметка на молителя съгласно чл. 531 ГПК.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ с рег. № 20230130132350/31.01.2023 г, на Агенцията по вписванията, с което длъжностно лице по регистрация е отказало да впише по партида на дружество „У.Г.“ ООД, ЕИК **** обстоятелствата по заявление 20230130132350.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър да впише по партидата на „У.Г.“ ООД, ЕИК **** обстоятелствата по заявление 20230130132350.

Решението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4