Решение № 2 от 04.01.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. З., 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100325 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404, рн Триадица, бул. „Б." № *, с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника С. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С. п.к. 1000 ж.к. „М.“, за сумата:

1/. 1000 лева - главница по Договор за паричен заем, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 150/2025г. по описа на Районен съд З., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че във връзка с Разпореждане № 552 от 21.07.2025 г., по ч.гр.д. № 150/2025 г. по описа на РС - З., в законоустановения срок, упражнява законовото си право да предяви настоящия иск, с който съда да признае за установено по отношение на 1 ответника С. Х. П., че им дължи вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. №150/2025 г., по описа на РС - З., и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

При разглеждане на настоящото производство, пълномощникът моли, съда да приеме от фактическа страна следното:

На 20.08.2021 година Длъжникът С. Х. П. (ответник по настоящото дело) е сключил Договор за потребителски кредит № 560331 със „С.к.“ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се е съгласил да върне 6 броя вноски по 305 лева в срок до 21.02.2022 г., когато е падежирана последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.83 %.

Сочи се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 560331 на 20.08.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра 2

- по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.к.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ответникът С. Х. П. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 11.11.2024 г.

„С.к.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по 3 описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД (ищецът). Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Сочи се, че длъжникът (ответникът по настоящото дело) не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Пълномощникът на ищеца сочи, че ако съдът приемете, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, като цитира съдебна практика - Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., Второ т. о., ВКС; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., Първо т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., Второ т. о., ВКС.

Сочи се още, че ответникът С. Х. П., не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, 4 конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 150/2025 г., а именно: сумата в общ размер от 1000 лв., формирана както следва:

1. главница в размер на 1000 лв.;

2. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, Раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 Март 2020 г. до 13 Юли 2020 г., законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено е решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

С оглед гореизложеното се обуславя правен интерес на ищеца, да сезира Съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1000 лв. срещу ответника С. Х. П., като след запознаване с доказателствата по делото и изложените аргументи, Съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника С. Х. П., че същият дължи на ищеца „АПС Б.Б.“ сумата в общ размер от 1000 лв., представляваща главница, ведно с лихва за забава върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно й изплащане.

По образуваното ч.гр.д. № 150/2025 г. по описа на РС – З.,,, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, „АПС Б.Б.“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 25,00 лева, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

5

На основание чл. 78 ГПК, ищецът претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли ответникът да бъде осъден, да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 150/2025 г. по описа на РС – З., Гражданско отделение, както и по настоящото производство на обща стойност от 225 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от пълномощник на ответника адв. Д.

С депозирания отговор се оспорва исковата претенция по основание и по размер и моли съдът да я отхвърли изцяло, ведно с произтичащите от това законови последици, като му бъдат присадени съдебните разноски.

В осз ищецът – редовно призован, не се представлява.

Ответникът се представлява от адв. Д., който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 20.08.2021г. между „С.к.“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 560331. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 1000лв., които подлежат на връщане на 6 месечни вноски с последно плащане 21.02.2022г.