Решение № 89 от 16.07.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Дулово, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20233410100355 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.135 от ЗЗД, подадена от Застрахователно акционерно дружество ***“ АД („ЗАД ***“ АД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д. изпълнителни директори, против Д. Д. Е., ЕГН **********, с адрес: ******** Ю. М. Е., с ЕГН **********, с адрес: с****, и Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да се обявят за недействителни спрямо „ЗАД ***“ АД, следните прехвърлителни сделки, сключени между Д. Д. Е., Ю. М. Е. и Д. Д. Д., а именно:

1/ Прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** том **, peг. № ***, дело № ****г., по описа на нотариус К. К., с район на действие - Районен съд - Дулово, по отношение на 1/2 идеална част от следното имущество:

НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 000 кв. м. /хиляда квадратни метра/, съставляващо по регулационен план на *****, одобрен със Заповед № **** г., изменен с ПУП-ПРЗ-Заповед № **** г., УПИ *** /****/, в кв. ** /***/, при граници от двете страни на улицата: УПИ № ****;

2/ Прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт за договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № **, том ***, peг. № *** дело № *** г., по описа на нотариус К. К., с район на действие - Районен съд - Дулово, по отношение на 1/2 идеална част от следното имущество: 1 035 кв. м. /хиляда тридесет и пет квадратни метра/ реални части от ЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с план №** /***/, в кв.** /***/, съставляващо по регулационния план на ****, приет със Заповед № *** г., УПИ ***, с площ от 1 040 кв. м. /хиляда и четиридесет квадратни метра/, при граници: у****, ведно с 1 построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 120 кв. м. /сто и двадесет квадратни метра/, ПАЯНТОВА ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА със застроена площ от 40 кв. м. /четиридесет квадратни метра/ и МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 27,50 кв. м. /двадесет и седем цяло и петдесет стотни квадратни метра/;

3/ Прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том**, peг. № ***, дело № **г., по описа на нотариус К.К., с район на действие Районен съд - Дулово, по отношение на 1/2 идеална част от следното имущество:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по Кадастралните карти и кадастралните регистри на **** одобрени със заповед № ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с площ от 2 598 кв. м. /две хиляди петстотин деветдесет и осем квадратни метра/, четвърта категория, с адрес на поземления имот: местност ****, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******* при съседни поземлени имоти с № *********.

-

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор**** /******/ по Кадастралните карти и кадастралните регистри на *****, одобрени със заповед *****г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с площ от 2 685 кв. м. /две хиляди шестстотин осемдесет и пет квадратни метра/, четвърта категория, с адрес на поземления имот: ****, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседни поземлени имоти с№ *******.

Ищецът (застрахователят) твърди, че посочените разпоредителни сделки увреждат неговите права като кредитор на първия ответник – причинител на тежко пътно-транспортно произшествие (ПТП). Установено е по делото, че на *** г. ответникът Д. Е., при управление на лек автомобил, е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходец – Т.Р. Ш., след което е напуснал мястото на произшествието (престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“ НК). Към момента на ПТП отговорността на водача е била покрита с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена именно с ищеца – **** Вследствие на ПТП и настъпилата смърт, родителите на починалия (негови наследници) са предявили пред застрахователя претенции за неимуществени вреди.

Безспорно е, че ищецът-застраховател е изплатил доброволно на *** г. обезщетения по 80 000 лв. на всеки от двамата родители, или общо 160 000 лв., видно от представените преводни нареждания. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, когато виновният водач е напуснал местопроизшествието, застрахователят има право да получи от него изплатеното обезщетение. В случая тази хипотеза е налице – първият ответник е избягал от местото на ПТП, поради което застрахователят-ищец възниква като негов кредитор по регресно (суброгационно) вземане в размер на общо 160 000 лв. за възстановяване на изплатените суми.

От представените по делото писмени доказателства (констативен протокол за ПТП, влязла в сила присъда по НОХД №*** г. на ОС – Силистра, решение по в.н.о.х.д. №*** на 2

АС – Варна, решение №*** г. на ВКС – III н.о., застрахователна полица, документи за изплатено обезщетение и др.) се установява по безспорен начин качеството на ищеца като кредитор на ответника Дж. Е., както и периодът, през който възниква и се реализира това вземане – от датата на ПТП (**** г.), през изплащането на обезщетенията (*** г.), до настоящия процес.

Същевременно, безспорно е по делото, че ответникът-длъжник Д. Е. след датата на ПТП е предприел действия по разреждане на своето имуществено състояние – именно чрез процесните сделки, с които се е разпоредил с голяма част от недвижимото си имущество в полза на близките си. Дарението от **** г. (т.1 по-горе) е извършено по-малко от година след инцидента. Договорът за издръжка и последващото дарение (т.2 и 3) са сключени на **** г., след като към онзи момент срещу Дж. Е. вече е било повдигнато обвинение и е постановена осъдителна присъда на първа инстанция *** г. на ОС – Силистра). Със сключването на тези сделки длъжникът е прехвърлил имотите си на своята съпруга и своя син, вместо те да останат в неговия патримониум, откъдето биха могли да послужат за принудително удовлетворяване на вземането на ищеца. По този начин, според ищеца, са налице всички елементи на отменителния иск по чл.135 ЗЗД – увреждащи действия на длъжника при знание за увреждането, както и знание у лицата, с които е договарял.

Ответниците оспорват иска с доводи, че сделките са извършени по семейни подбуди и не са били насочени към увреждане на кредитора. В съдебно заседание първият ответник Дж. Е. заявява, че не е извършил нищо незаконосъобразно – прехвърлил имотите си на близките по традиция и много преди да узнае за претенциите на застрахователя; по негови думи „един имот прехвърлих преди три години, а другия – преди повече от две години“.

Ответницата Ю. Е. (съпруга) поддържа, че договора за издръжка и гледане е бил сключен с единствената цел да се осигурят необходимите грижи за нея и съпруга на стари години, тъй като и двамата са с влошено здраве и имат нужда от помощта на сина си. Тя изтъква, че имотът, предмет на този договор, е бил единствен за семейството и е прехвърлен не безвъзмездно, а срещу задължение за гледане, поради което смята, че сделката не може да се счита за увреждаща и искът следва да се отхвърли. Освен това ответницата посочва, че първият дарен имот (прехвърлен през *** г.) е бил учреден много години преди предявяване на иска – изминали са повече от 5 години и според нея искът в тази част е погасен по давност. Третият ответник Д. Дж. Д. (син) признава, че се е грижил и продължава да се грижи за баща си (длъжника) – включително и понастоящем, когато той изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“ във връзка с причиненото ПТП. Синът заявява, че не е знаел към момента на договора (*** г.) баща му да има някакви парични задължения, както и че придобитите имоти са останали във владение на баща му и не са били прикривани или отчуждавани впоследствие. Според него единствената причина да приеме прехвърлянето на имотите е била грижата за родителите му, без да цели никаква облага или противопоставяне на чужди интереси.

При тази фактическа обстановка, от доказателствата по делото се налагат следните 3 правни изводи:

По допустимостта на иска и активната легитимация на ищеца:

Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е предявен от надлежна страна – кредитор по смисъла на закона. Видно от събраните доказателства, ищецът **** е титуляр на изискуемо парично вземане спрямо първия ответник Д. Е., произтичащо от регресното право на застрахователя (чл.500, ал.1, т.3 КЗ) за възстановяване на изплатените от него застрахователни обезщетения. Вземането е възникнало по повод на причиненото от ответника ПТП от 2018 г. и последвалото изплащане на обезщетения през *** г. Макар предмет на настоящото дело да не е прякото установяване на вземането, съдът е длъжен да констатира в рамките на висящия процес, че то съществува и принадлежи на ищеца, с оглед преценката за правния му интерес от иска. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма спор относно съществуването на вземането – то не е било отречено с влязло в сила решение и не се твърди да е погасено или изпълнено. Ето защо съдът приема, че ищецът има качеството на кредитор и притежава изискваната от закона активна легитимация за предявяване на Павлов иск. Неоснователно е възражението на ответницата Ю. Е. за изтекла погасителна давност относно първата увреждаща сделка (дарението от *** г.). Съгласно чл.110 ЗЗД общият давностен срок за предявяване на отменителен иск е пет години. В случая, атакуваното дарение е с дата 19.11.2019 г., а исковата молба е подадена на 16.08.2023 г., т. е. преди изтичането на петгодишния срок. Поради това към момента на предявяване на иска не е налице погасителна давност.

По съществото на спора:

Искът по чл.135, ал.1 ЗЗД (т. нар. Павлов иск) е средство за защита на кредитора срещу действия на длъжника, които накърняват възможността за удовлетворяване на неговото вземане. Законът предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, законът изисква и третото лице, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането. Недействителността в този случай е относителна – засяга единствено отношенията между кредитора и посочените лица, но не и действителността на сделката между страните по нея. По своя характер правото по чл.135 ЗЗД е потестативно (преобразуващо) – упражнява се чрез конститутивен иск, с който кредиторът цели да „присъедини“ обратно към имуществената сфера на длъжника прехвърленото имущество, до размера, необходим за неговото удовлетворяване. Съдебната практика непротиворечиво определя, че увреждащо кредитора действие е всяко действие или бездействие – правна или фактическа операция, – с което длъжникът намалява активите си или по друг начин затруднява или осуетява възможността на кредитора да се удовлетвори от неговото имущество. Не е необходимо увреждането да засяга цялото имущество на длъжника, нито да оставя кредитора без абсолютно никаква друга обезпеченост – достатъчно е, че конкретното действие накърнява кредиторовите права, като отстранява определено имущество от обсега на принудителното изпълнение. В тази връзка ирелевантно е обстоятелството дали 4 длъжникът евентуално притежава и други активи, от които кредиторът би могъл да се удовлетвори – тъй като отменената сделка запазва действието си между страните, кредиторът не черпи пряка облага от нея и едва след доброволно изпълнение от длъжника или принудително изпълнение върху имуществото може да реализира правата си.

За да бъде уважен Павловият иск, законът изисква кумулативно наличие на следните елементи от фактическия състав:

- вземане на ищеца-кредитор спрямо ответника-длъжник, което да е съществувало към момента на увреждащото действие (или поне в зародиш към този момент, ако се касае за бъдещо вземане);