Решение № 195 от 09.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Пазарджик, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20215200100724 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във връзка с чл.365 от ЗЗД и чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от П. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр.В., бул. „С.“ № 300 със съдебен адрес гр.П., ул. „И. В.“ № , ет. адв. Л.К., срещу С. А. З. с ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.“П.Б.“ №, със съдебен адрес гр.П., бул.„П.“ № , ет. , офис , адв. И.Й., в която са изложени обстоятелства, че претенциите на ищцата в настоящето производство били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №269/2021 г. по описа на Велинградския районен съд, по силата на което било разпоредено ответникът да заплати на кредитора си П.К. главница в размер на 153 000 лева, ведно със законната лихва от 15.03.2021 год. до окончателното изплащане на претендираната главница, ведно със сторените разноски в заповедното производство. По това дело било депозирано и възражение за недължимост по реда на чл. 414 от ГПК, което било съобщено на ищцата на 29.09.2021 г. и което породило правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Изложени са твърдения, че ищцата била собственик на 50% от капитала на „ВЕЛИНСОФТ“ ООД, с ЕИК 130113752, като на 09.06.2015г. ищцата била 1 прехвърлила в собственост на ответника /другият собственик към онзи момент/, 50% от капитала на това дружество, чрез покупко-продажба, на притежаваните от нея дружествени дялове на цената и условията уговорени между страните в подписания предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.08.2012 г. и спогодба от 09.06.2015 година.

Цената на сделката била уговорена чрез препращане към спогодбата от 09.06.2015г. за плащане на продаваемите дружествени дялове, и тя е била 153 000 лв.

Твърди се, че договорът, наречен между страните Спогодба от 09.06.2015 г., от който било породено задължението за плащане на уговорената цена бил с нотариална заверка на подписите, което давало правната възможност на кредитора по него да се ползва от възможността да се снабди със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист - чл. 417, т. 3 от ГПК.По съгласие на страните по процесната сделка, наречена Спогодба, била уговорена цената да бъде изплатена на вноски в срок до 16.06.2015 г. сумата от 6 000 лв., и на 49 месечни вноски от по 3 000 лв., платими ежемесечно до 5 число на месеца, считано от 05.07.2015 г.

Сочи се, че ответникът не бил изпълнил задължението си да плати цената на закупените от него дружествени дялове.

За сумата от 153 000 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.03.2021г. Велинградския районен съд бил издал изпълнителен лист за парично вземане по чл. 417, т. 3 от ГПК.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено, че ответникът С. А. З. с ЕГН **********, дължи на ищцата П. Н. К. с ЕГН **********, сумата от 153 000 лв. по договор-спогодба с нотариална заверка на подписите от 09.06.2015 година, ведно със законна лихва върху претендирната главница, считано от депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК - 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата главница, които суми били предмет на Заповед № 360180/06.04.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 269/2021 г. по описа на Велинградския районен, ведно с присъдените разноски в заповедното производство в размер на 6060 лв.

2

Моли се да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. А. З., в който се моли да се отхвърли предявения от ищцата иск за заплащане на сумата от 153 000 лв. по спогодба от 09.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г.

Сочи се, че при преглед на представената спогодба било видно, че е постигнато споразумение за плащане на сумата по нея на равни месечни вноски, считано от 05.07.2015г. - от 1 до 5 число.

Сочи се още, че съгласно § 5 от спогодбата, при неплащане, на която и да е сума по нея, цялата дължима сума ставала предсрочно и автоматично изискуема.

Твърди се, че ответникът по банков път бил извършил плащане на 60 000 лв. по спогодбата, като последното плащане било на 04.01.2016 година.Това означавало, че претендираната сума не можела да бъде тази, посочена в исковата молба, поради извършени плащания.

На следващо място се сочи, че на 06.02.2016г., поради спиране на плащанията от страна на С. А. З., цялата остатъчна сума по спогодбата била станала автоматично предсрочно изискуема, била „влязла в падеж“ и започнала да тече погасителна давност за вземането.

Изложени са съображения, че давността била 5 години и изтичала на 06.02.2021г., поради което възможността да се претендират плащания по спогодбата към момента на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение била погасена.

Моли се предявеният от П. Н. К. иск срещу С. А. З., за заплащане на сумата от 153 000 лв. по спогодба от 09.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г., като неоснователен, да бъде отхвърлен изцяло.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

3

От приложеното ч.гр.д.№269/21 по описа на Районен съд гр.Велинград, се установява,че ищецът е подал заявление на 15.03.2021 година и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №260180/6.04.2021 година, с разпореждане длъжникът С. А. З., с ЕГН **********, да заплати на П. Н. К. с ЕГН **********, сумата от 153 000 лева, по договор спогодба от 9.06.2015 година, с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2021 година, до изплащане на вземането, както и сумата от 3060 лева – държавна такса и 3000 лева – адв.хонорар.

В заповедта е посочено,че вземането произтича от документ по чл.417 т.3 от ГПК с нот.заверка на подписите.

По делото е депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК, от С. А.

З. с вх.№263115/1.07.2021 година.

С разпореждане от 2.07.2021 година на докладчика съдия Н. Д. е указано на длъжника З. да представи поканата за доброволно изпълнение, с цел установяване на коя дата е била връчена заповедта.

Междувременно заповедният съд е издирвал адреса на длъжника и е поставял уведомления на постоянният му адрес.

Едва с молба вх.№263595/9.09.2021 година е представено копие на известие от което е видно, че ответника е уведомен чрез неговата майка, която е получила поканата за доброволно изпълнение на 1.06.2022 година.

Установява се, от представеното придружително писмо с вх.

№263644/17.09.2022г. от ЧСИ Г. З. с рег. №888 и район на действие ОС гр.Пазарджик, че поканата за доброволно изпълнение, както и издадената заповед за незабавно изпълнение, ведно с изп.лист до длъжника З. е връчена редовно на 1.06.2021 година. В този смисъл е спазен едномесечният срок по чл.414 ал.2 от ГПК от длъжника /в редакцията на ДВ бр.100 от 2019г./.

Заповедният съд е издал разпореждане №260951/16.09.2021 година, с което е указал на заявителят,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Това разпореждане е връчено на ищцата К. на 29.09.2021 година.

Исковата молба е депозирана пред Окръжен съд Пазарджик на 22.10.2021 година, поради което предявеният иск се явява допустим.

4

Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство по чл.417 и чл.418 от ГПК, а последното има преюдициален /обуславящ/ характер по отношение на исковото производство. Именно поради „обусловеността“ на двете производства те трябва да имат идентично съдържание по предмет, размер на претенцията и страни. С успешното провеждане на исковото производство заповедта за изпълнение ще се стабилизира, ще влезе в сила /чл.416 от ГПК/, което означава, че удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена от установителната функция на влязлото в сила съдебно решение, като заповедта за изпълнение ще подлежи на принудително изпълнение / чл. 404 т. 1 от ГПК / .

Предмет на доказване в исковото производство по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото „изпълняемо право“, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство. Ето защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от „основанието“, на което е издадена заповедта за изпълнение.

Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл. 154 ал.1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.Това означава, че кредитора трябва да установи и докаже основанието, размера и изискуемостта на вземането си.Той трябва да установи онези факти и обстоятелства , от които произтича вземането му. Длъжникът трябва да установи и докаже възраженията си против вземането.

Разгледан по същество предявения иск е частично основателен.

По делото е представена спогодба сключена между страните, на 9.06.2015г., с нотариална заверка на подписите по силата на която ищцата П.К. в качеството й на продавач от една страна и ответника С.З., в качеството му на купувач на дружествени дялове, /като страните предварително са сключили предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове/,по силата на който К. следвало в същият ден да прехвърли 25 дружествени дяла от капитала на „ВЕЛИНСОФ“ ООД, с ЕИК 130113752, всеки един с номинална стойност от по 100 лева, срещу заплащане на цената уговорена в предварителния договор. В параграф 1 от спогодбата страните 5 приемат, че към 9.06.2015 година купувачът З. дължи на ищцата К. сумата от 153 000 лева, която представлява неизплатена част от договорената с предварителния договор цена на дружествени дялове.

Страните са уговорили и начин и срокове на плащане, а именно: до 16.06.2015г. вкл. сумата от 6105 лева и остатъка сумата от 147 000 лева на 49 поредни равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 3000 лева, дължими от 1-во до 5-то число, като е уговорен падеж на първата вноска до 5.07.2015 година.

Страните са уговорили, че при неплащането в срок, на която и да е сума по тази спогодба, цялото вземане респ. остатъка става предсрочно и незабавно изискуем съобр. параграф 5.

В параграф 6 страните са се споразумели, че тази спогодба може да послужи като основание за снабдяване с изпълнителен лист.

По делото са представени счетоводни и банкови документи във връзка с които е допуснато експертно заключение на СИЕ.

От заключението се установява, че по силата на спогодбата ответника е извършил три плащания чрез „Юробанк България“ АД на следните дати на 8.08.2015г. – 3096 лева със записано основание по предварителен договор, на 22.12.2015г. е била преведена сумата от 30 000 лева с основание 10 вноски по спогодба и на 4.01.2016 година, също е преведена сумата от 30 000 лева, със записано основание вноски по спогодба.

Правната характеристика на спогодбата е уредена в чл.365 от ЗЗД, според който с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

В случая страните са уговорили реда и начина на плащане на сумата от 153 000 лева, която безспорно се дължи от ответника срещу която сума ищцата е прехвърлила дружествените си дялове.Уговорката е за заплащане на 49 равни вноски от по 3000 лева, като първата такава вноска е дължима считано от месец юни 2015 година, което означава, че крайният срок за заплащане на последната вноска е м.юли 2019 година.