Решение № 779 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300501350 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „*********“ ЕАД против Решение № 74/17.02.2025г., пост. по гр.д.№ 1171/2024, АсРС, с което е прието за установено между В. К. В. и „**********“ ЕАД, че В. К. В., ЕГН **********, не дължи на „**********, сумата от 1041,04лв. главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 195,38лв. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.01.2011г. до 02.01.2024г. в размер на 1397,26лв., както и сумата от 125лв. разноски по производството, за събиране на които е издаден изпълнителен лист от 11.02.2011г. по ч.гр.д.№99/2011г. по описа на АРС, въз основа на който е образувано изп.д.

№947/2011г. по описа на ЧСИ ******** с район на действие Окръжен съд Пловдив.

Жалбоподателят „**********“ ЕАД е останал недоволен от постановеното решение и поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът неправилно е приел , че не е налице прекъсване на давността след прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. Позовава се на съдебна практика и на ТР №3/28.03.2023г., по т.д.№3/2020г. Посочва и че давността е прекъсвана многократно. Счита, че искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия е достатъчно за прекъсване на давността, дори и в последствие такива да не са предприети от съдебния изпълнител. Поддържа и че съдебният изпълнител също 1 може да предприема действия по прекъсване на давността, когато взискателят му е възложил правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Моли за отмяна на решението е за постановяване на ново, с което се отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. К. В. не е подал отговор. За насроченото ОСЗ е постъпило писмено становище за неосноватеност на подадената въззивна жалба.

Претендира разноски и посочва банкова сметка.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между ищеца В. В., длъжник в изпълнително производство и жалбоподателя- кредитор / цесионер/, че сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 99/2011, АсРС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност. Според ищеца производството по изпълнитеното дело е перемирано през 2013г., както и давността на вземането е изтекла на 07.06.2018г. Прави възражение и че цесията не му е съобщена, поради което и частния правоприемник на взискателя, не е могъл да извършва правно валидни действия, които да прекъсват давността.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице погасяване на вземането по давност. Изложил е съображения, относно перимирането на делото през 2013г. , както и в насока, че извършените след перемпцията действия не са довели до прекъсване на давността, т.к. са извършени по прекратено дело, а и към този момент практиката приема, че извършените изпълнителни действия по прекратено дело не прекъсват давността. Отделно сочи, че реални изпълнителни действия не са извършвани, т.к. не са внасяни разноските за тях. По тези съображения е уважен предявения иск.

Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№947/2011 по описа на ЧСИ ****, които са с предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производството.

От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателят ********** ЕАД е взискател по посоченото изпълнително дело, образувано за събиране на вземане по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 99/2011г., АсРС, в полза на кредитора „**********“ ЕАД. Не се спори и по факта на 2 извършена цесия на вземането по този лист в полза на „**********“ ЕООД през 2015г., както и че цесията не е била съобщена на длъжника.

Спорът в настоящето производство е дали е налице прекъсване на погасителната давност от действия на взискателя по делото, респ. дали предприетите от цесионера действия по принудително изпълнение са прекъснали срока на погасителната давност за вземането или не.

От фактическа страна от изпълнителното дело се установява следното : - на 07.06.2011г. е постъпила молба за образуване на изпълнително производство и са възложени правомощия на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ; -на 09.09.2015г. е постъпила молба от цесионера *********** ЕАД за конституирането му на местото на взискателя и са възложени правомощия на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ; - на 05.01.2016г. е връчена ПДИ на длъжника, в която е уведомен за размера на задължението, за извършената цесия и му е даден 2 седм. срок за доброволно изпълнение; - на 27.04.2017г. е насрочен опис на движими вещи в дома на .длъжника; - на 29.06.2017г. е постъпила молба от длъжника за налагане запор на банкови сметки; - на 10.07.2017г. е наложен запор на банкови сметки; - на 18.06.2018г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника; - на 26.03.2019г. взискателят е поискал налагане на запор върху МПС на длъжника; - на 23.04.2019г. е наложен запор върху МПС, притежавано от длъжника; - на 03.01.2020г. е насрочен опис на движими вещи; - на 17.09.2021г. е насрочен нов опис на движими вещи в дома на длъжника; - на 01.02.2022г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки; -на 17.05.2022г. е постъпило частично плащане; - на 16.08.2022г. постъпило частично плащане; - на 19.12.2023г. е насрочен опис на движими вещи; - на 19.03.2024г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запори на банкови сметки, опис на движими вещи и налагане на възбрана на недвижими имоти.

С оглед на тези данни от изпълнителното дело, съдът намира, че не се установява период от пет години, в който да е налице бездействие на взискателя.

Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.

116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или 3 възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от 26.06.2015 г.. В този смисъл е и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015г..

В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от образуването на първото изпълнително дело на 06.07.2011г. до 06.07.2013г. давностен срок за погасяване на взимането не е текъл. На втората посочена дата е настъпила перемпция на делото, същото е прекратено по силата на закона поради неизвършване на изпълнителни действия за срок от две години. Така от 06.07.2013г. е започнала да тече погасителна давност на вземането. От този момент насетне , обаче , не се установява период от пет години, през който да не е прекъсвана давността. Съгласно задължителното тълкуване в ТР№ 2/04.07.2024г. по т.д.№2/2023, ОСГТК, - т. 3, е разяснено, че погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно, независимо от обстоятелството, че съдебният изпълнител не е образувал ново изпълнително производство във връзка с прекратеното по силата на закона изпълнително дело, щом е поискано от взискателя предприемане на изпълнително действие, то тази активност е годно действие, което прекъсва погасителната давност.

В случая от 2013г. е започнала да тече погасителна давност, но на 09.09.2015г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. След тази дата ежегодно или взискателят е искал извършване на изпълнителни действия, или съдебният изпълнител е насрочвал действия по принудително изпълнение. Не може да бъде споделен доводът на първоинстанционният съд, че щом изпълнителният способ не е осъществен, то насочването на изпълнение не е било годно действие за прекъсне давността. Това е вярно само в случай, че взискателят стане причина за неосъществяване на принудителното изпълнение – напр. чрез невнасяне на необходимите разноски за него. В случая действията по принудително изпълнение не са били резултатни било поради липса на имущество, било поради несеквестируемост 4 на вземинията, било поради невръчване на ППИ, т.е. не са налице причини, стоящи у взискателя, които да са препятствали изпълнението.

Така от хронологията на изброените действия по насочване на принудителното изпълнение към имущество на длъжника се установява, че давността е прекъсвана многократно и не е налице предвидения от закона срок за погасяване на вземането по давност.

Следва да се посочи и че заместването на първоначалния взискател с цесионера е извършено надлежно и действията на новоконституирания взискател са годни да прекъснат погаситената давност. Договорът за цесия е действителен и е породил правни последици, доколкото за тях е достатъчно постигане на съгласие между страните / цедента и цесионера/. По делото не се и твърди порок в този договор.

Дружеството цесионер се явява кредитор на ищеца - длъжник по изпълнителния лист.

Тези облигационни правоотношения възникват от датата на сключване на договора за цесия. Задължението за уведомяване на длъжника за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД има отношение единствено към въпроса дали длъжника плаща надлежно – ако плати на цедента без да е уведомен за цесията, то той би изпълнил точно, макар и не на надлежния кредитор и не може да отговоря за същото задължение пред цесионера. Следователно, фактът на уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение за преценката на противопоставимостта на цесията на длъжника, в случай че плати на предишния кредитор преди уведомяването. Това плащане би било валидно и с погасителен ефект.

Така, доколкото наличието на действителен договор за цесия е достатъчен за прехвърляне на материалното право, то с представянето му се удостоверява частното правоприемство и в изпълнителния процес, респ. цесионерът замества цедента като взискател и може да извършва изпълнителни действия по отношение на длъжника по изпълнителния лист. Поради това настоящият състав намира, че следва да съобрази с практиката на ВКС, обективирана в Р№209/28.11.2018, т.д.№2530/2017, Iт.о., според което