Протокол № 49 от 17.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 49 гр. Пловдив, 16.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Св. М. Лазаров

Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225000500071 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:46 часа се явиха:

За жалбоподателя-ищец ИВ. ИЛ. АП. се явява адв. Т.К. с пълномощно от по-рано, като днес се представя пълномощно и за настоящата инстанция.

За ответника П.Р.Б. се явява прокурор Лазаров

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР Лазаров : Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

Делото е образувано по две въззивни жалби, подадени против решение № 261013/9.12.2021 г. по гр.д. № 2949/2020 г. на ОС-Пловдив.

Първата въззивна жалба е подадена на 13.12.2021 г. с вх. № 286114 от ответника по спора П.Р.Б. и с нея решението се обжалва в частта му, с която е осъдена П.Р.Б. да заплати на ИВ. ИЛ. АП. сумата 75 000 лв. като обезщетение 1 по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени му неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнати му обвинения, съответно посочени в решението, ведно със законната лихва върху тази сума от 6.12.2017 г., както и в частта му за разноските. В жалбата не са заявени доказателствени искания.

От ответника по тази жалба ИВ. ИЛ. АП. не е подаден отговор, становище по жалбата е заявено като част от подадената от него въззивна жалба с вх. № 286344/20.12.2021 г.

Втората въззивна жалба е подадена на 20.12.2021 г. с вх. № 286344 от ищеца по спора ИВ. ИЛ. АП. и с нея решението се обжалва в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размер над 75 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв. и е отхвърлен изцяло предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 67 744,40 лв., както и в частта му за разноските. В жалбата не са заявени доказателствени искания.

От ответника по тази жалба П.Р.Б. не е подаден отговор.

Адв. К.: Поддържам въззивната жалба. Считам въззивната жалба на ответната страна по спора за неоснователна.

Заявявам, че няма присъждано обезщетение за незаконно уволнение.

Единственото обезщетение, което сме предявили, е по иска по настоящото дело.

Представям списък на разноските, заедно с договор за правна защита и съдействие.

ПРОКУРОР Лазаров: Поддържам въззивната жалба на Прокуратурата изцяло. Считам другата жалба за неоснователна.

Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Такива са указанията от ВКП до нас да правим възражение за прекомерност.

С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА списък на разноските по чл. 80 ГПК.

2

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. К.: Представям писмена защита, затова изложението ми ще бъде кратко. Ще маркирам само някои от основните моменти, които според мен уважаваният от мен окръжен съд не е видял от същата гледна точка, от която ги виждам аз. Поради това искам да се спра само на спорните моменти.

Считам за напълно безспорно становището на окръжния съд, с което е приел, че два от елементите на фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са изяснени и безспорни. Налице е противоречие между моето становище и това застъпено в мотивите на окръжния съд по отношение на три извода, които прави ПОС, че не е налице причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатите обвинения и три от претенциите, изложени от нас в исковата молба. Първото несъгласие със становището на окръжния съд от наша страна е, че окръжният съд приема, че не е налице причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца А., вследствие на незаконните обвинения спрямо него, като съдът се е позовал на съдебномедицинската експертиза, но при внимателен прочит се установява точно обратния факт. Поредицата, в която съдът приема, че не е налице причинно- следствена връзка и некредитирането на част от останалите косвени доказателства именно съм обсъдила и считам, че изводът на първоинстанционният съд в тази посока е неправилен. Втората част от мотивите на ПОС, поради които приема, че следва да бъде намалено обезщетението, е това, че не намира причинно-следствена връзка между изключително интензивното медийно отразяване на случая и вината на прокуратурата по този въпрос. В тази връзка съм посочила в защитата си защо не споделям това становище на съда. От една страна изобилния доказателствен материал, който сме приложили. От друга страна съм посочила в защитата си изобилна съдебна практика, която е категорична по въпроса, че отговорността на прокуратурата не може да бъде изолирана, когато става дума за широкото медийно отразяване в подобни случаи. Не съм приложила конкретните решения, защото съм убедена, че съдът е запознат с тях. И третият въпрос, по който първоинстанционният съд е приел, че според него не е налице причинно-следствена връзка, е неуважаване на претенцията по отношение на имуществените вреди. Не искам да навлизам детайлно в 3 собствените си доводи, изложени в защитата, защото са много и няма смисъл да утежнявам протокола.

По отношение на въззивната жалба на прокуратурата също съм взела становище в защитата. Намирам я за неоснователна и необоснована. За моя радост уважаваният от мен господин прокурор в днешното съдебно заседание заяви пред Вас: „Такива са ни указанията от ВКП“. Впечатление прави действително, че тези жалби на прокуратурата по тези трудни за съда дела, обемни, са изписани винаги по бланков начин. Конкретната жалба в случая не прави изключение от становището ми, че представлява бланково изписване на проблеми, телеграфно посочени дефекти според прокуратурата, редовното присъствие на чл. 5 от ЗОДОВ, без да се сочат конкретни доводи защо според прокуратурата е налице истинност в тези възражения, които са посочени в жалбата. Впечатление ми прави от посочените седем точки във въззивната жалба на прокуратурата, възражението по т.4, където прокуратурата сочи влошеното здравословно състояние на ищеца по спора. Така или иначе първоинстанционният съд е приел, че според него не е налице причинноследствена връзка, но ще кажа защо мисля, че прокуратурата се е спряла на този проблем.

Затова защото при внимателно прочитане на съдебномедицинската експертиза очевидно и прокурорът, който е писал протестът, е съзрял разногласие между посоченото в мотивите. Ще си позволя да зачета само няколко изречения от тази експертиза. На л. 4 от СМЕ вещото лице сочи: преминаването на инсулиново лечение, регистрирано като инсулинозависим диабет е естествен ход на заболяването, може да се допусне обаче, че преживените неблагополучия са изживени с негативизъм, страх и несигурност и по косвен начин може да са дали отражение върху самочувствието, храненето, която е чест израз на компенсация от нерви и снижаване на метаболитния контрол, т.е. нужда от инсулин. Макар и косвено в самата съдебномедицинска експертиза д-р Я. е направил извод, че действително когато са налице нервни състояния се повишава адреналина и де факто може да бъде ускорено преминаването на съответния индивид към инсулин. В този смисъл са моите доводи, поради което моля за Вашия справедлив съдебен акт.

По отношение на възражението по чл. 5 ЗОДОВ искам да кажа, че доводите, които доколкото са посочени в жалбата са такива, че отново 4 ответникът по спора се позовава на факти, които са вече признати като негодни да докажат някаква съпричастност или вина у ищеца А.. Налице е влязла в сила присъда, която е постановена поради липса на престъпление. Не е налице нито частично прекратяване на делото, нито чл. 9 НК, нито някакво друго основание, което да даде съмнение за някаква съпричастност от страна на ищеца.

Считам, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. С оглед размера, посочен в исковата молба, същият е съобразен с минималния размер на адвокатското възнаграждение и моля да не го намалявате.

ПРОКУРОР Лазаров: Уважаеми апелативни съдии, следва да бъде уточнено, че системата на П.Р.Б., съобразно устройствения закон ЗСВ и процесуалния закон и йерархията е вертикална, не хоризонтална, така че указанията на горестоящия прокурор са задължителни. Това е във връзка със забележката в началото. Поддържам въззивната жалба на Окръжна прокуратура Пловдив. Пунктовете са отразени в нея. Те на практика визират и повтарят и писмения отговор, изготвен от ОП-Пловдив до ОС-Пловдив по делото в този съд. Няма да се спирам подробно, но действително съдебната практика казва, че становището на прокуратурата не може да бъде изолирано, но също така във връзка с публикациите и отразяването в медиите на случая не може да носи прокуратурата отговорност за това и да бъде санкциониран по някакъв начин, както и за забраната за напускане пределите на Р.Б. или това, че същият е бил освободен от работа. Чухме сега и че не е обжалвал това си уволнение. Претенцията е единствено по ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Също така следва да се има предвид, че самото разследване е протекло в разумен срок. Няма фрапиращи, драстични срокове по производството. Няма основание тук за претендиране и с оглед на практика мярката за неотклонение, която не е била „задържане под стража“. Има далеч по-тежки дела, също с оправдателни присъди, продължили с месеци и т.н. Да, налице е оправдателна присъда, но правилно окръжната прокуратура сочи, че трябва да има справедливост и чл. 52 ЗЗД сочи тази справедливост. Искът е за 150 000 лв. Уважен е за 75 000 лв., т.е. половината претенция. Да, искът е допустим, но той на практика е неоснователен и недоказан. В тази връзка моля за Вашето съдебно решение.

5

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява устните състезания за приключили.

Съдът обяви дата за постановяване на решението 18 .04.2022 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14.02 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6