Определение № 4320 от 10.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4320 гр. София, 10.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002103601 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Благоевград, против решение № 254 от 15.05.2025 г. по в. гр. д. № 275/2025 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 929 от 09.12.2024 г. по гр. д. № 2718/2023 г. на Благоевградски районен съд с уважен положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна. Няма искане за разноски.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и при формулиране на следните правни въпроси по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен за проектен незастроен жилищен парцел по приет при действието на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) - отм., и действащ понастоящем регулационен план да премине в собственост на общината на основание § 42 ПЗР ЗИДЗОбС; 2. Може ли отреждането на имота да се докаже с косвени доказателства при липса на изрично записване относно предназначението на даден имот в плана, и 3. При иск, основан на придобивна давност, необходимо ли е ищецът да установи начина на завладяване на имота с оглед изискването владението да е явно. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивното решение противоречи на 1 задължителната и казуална практика на Върховния касационен съд по прилагането на § 42 ПЗР ЗИДЗОбС, обективирана в решение № 900 от 17.12.2009 г. по гр. д. № 715/2009 г. на ВКС, ІI г. о., и решение № 112 от 16.03.2008 г. по гр. д. № 31/2008 г. на ВКС, I г. о., без да формулира конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 618 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 4328/2023 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 210 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 4866/2022 г. на ВКС, І г. о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 175 от 11.07.2012 г.по гр. д. № 1855/2010 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 202 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 1148/2024 на ВКС, ІІ г.о., е постановил своето решение без да обсъди подробно всички събрани в хода на процеса доказателства и наведени възражения във въззивната жалба. Поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за допускането му до касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба И. Д. Д. е подала отговор, в който е изложила съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на поддържаните предпоставки на чл. 280 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима.

Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 2718/2023 г. на Благоевградски районен съд, с което е уважен предявеният от И. Д. против Община Благоевград положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на принадлежността й на правото на собственост върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], с номер по преходен план *, квартал 13, парцел *, с площ от 663 кв. м, находящ се в [населено място], общ. Б., предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи): ***; ***; ***; ***, на основание давностно владение.

За обосноваване на така предявеното искане са наведени фактически твърдения за осъществявано от 1959 г. до настоящия момент от ищеца И. Д. и семейството й владение на съседен поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената през 1959 г. в този имот двуетажна жилищна къща, придобити от нея въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139 от 08.08.2000 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24 от 05.03.2012 г., както и на процесния имот от построяване на жилищната сграда 2 в съседния имот от нейния дядо С. Д., ограден оттогава от него с телена мрежа и в който те отглеждали овощни дървета (круши, кайсии, сливи). Тя самостоятелно владеела процесния имот от началото на 1991 г. до настоящия момент, поради което е предприела действия по снабдяване с констативен нотариален акт, като при подаване на молба-декларация за признаване на собствеността й чрез обстоятелствена проверка от ответната община е издадено удостоверение за съставен акт за държавна собственост № 89 от 06.05.1985 г.

Ответната община в срока по чл. 131 ГПК е оспорила иска, възразявайки, че е придобила собствеността върху процесния имот, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС във вр. с § 42 ПЗР ЗИДЗОбС (обн. – ДВ, бр. 96 от 1999 г.), като незастроен парцел *-* в кв. 13 на [населено място] - частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство, съгласно предвиждането на действащия към датата на влизане в сила на закона устройствен план от 1959 г., който по кадастралния план на селото от 2000 г. е имот с пл. № *. Твърди се, че по силата на Разпореждане № 404 от 28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1 от 07.01.1981 г., процесният имот, като дворно място в границите на населеното място, е предаден от АПК „Д. Благоев“ на ОбНС и върху него с протокол на АПК е било отстъпено право на строеж в полза на Д.

Д.. Въз основа на посоченото постановление и чл. 77 НДИ за имота е съставен Акт за държавна собственост № 89 от 06.05.1985 г. Общината навежда придобиване на собствеността и на основание чл. 19 ЗСПЗЗ.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът И.

Д. е пряк наследник на Д. С. Д., починал на 04.11.2021 г., съгласно удостоверение за наследници от 23.11.2021 г. Въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139 от 2000 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24 от 2012 г. тя е придобила от родителите си (Д. Д. и В. Д.) УПИ *-* в кв. 13 по плана на [населено място] с площ от 460 кв. м (НА от 2012 г.), заедно с построената в имота двуетажна къща (НА от 2000 г.), който е съседен на процесния имот. За последния е установено, че е съставен АДС № 89 от 06.05.1985 г. от Общински народен съвет -Благоевград, на основание ПМС № 1 от 07.01.1981 г. и чл. 77 НДИ, по регулационния план, одобрен със заповед № 3005 от 24.12.1959 г., като за незастроен жилищен парцел (ЗЗ), с площ от 650 кв. м в [населено място]. По разписния лист към проекта за дворищна регулация за имот пл. № * е посочено, че записите са разделени по парцели в различните квартали и те са следните: за всички парцели в кв. 7 и кв. 13, отредени за имот с пл. № * - записано ТКЗС, зачертано, с добавяни записи за собственици, с документи за различни парцели, като между тях е и името на Д. Д. за жилищна сграда в парцел * в кв. 13; останалата част е нечетлива, а за всички парцели в кв.

8, отредени за пл. № * - записано първоначално ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици с документи за различни парцели. Посочени са и съдържащи се в справка за имотите към плана данни за номера на имоти, площ, застрояване, година на застрояване, имена и документи за собственост, със забележка държавен или собствено, като за: парцел * в кв. 13 с площ 650 кв. м., незастроен, е отразено името на Д. Д., протокол на АПК, държавен; парцел * в кв. 13 - С. Д., и парцел * в кв. 13 с площ 600 кв. м, незастроен С. Д., държавен.

Въззивният съд е обсъдил и събраните в първоинстанционното производство гласни 3 доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П. Д. и К. Т., които живеели в съседни на процесния имот имоти. Същите заявили, че имотът бил ограден и се ползвал за овощна градина и отглеждане на животни от дядо С. и баба Г. – дядо и баба на ищеца И. Д., а след това от нейните родители и от нея, като от ищеца И. Д. само за овощна градина. Процесният имот се ползвал от тях от построяването на жилищната къща на семейството, която била построена от дядо С. и баба Г. в съседния имот, когато св. П. Д. била десетгодишна (т. е. през 1959 г.). Имотът е бил ограден заедно с другия им имот и се знаел като техния имот.

Посочено е, че по заключението на съдебно-техническата експертиза поземлен имот с идентификатор ***, като част от имот с пл. № * по кадастралния план на [населено място] от 1959 г., е бил земеделска земя, отбелязан като кооперативна земя по записа ТКЗС в разписния лист към регулационния план от 1959 г., по който регулационен план той е проектен парцел *-* в кв. 13; част от имот с пл. № * по КП на [населено място] от 1959 г. е внесен в ТКЗС при образуването му през 1957 г., но с одобряването на РП от 1959 г., той е влязъл в границите на [населено място], като урбанизирана територия и е загубил земеделския си характер; няма данни от кого е внесен имотът в ТКЗС и няма подавани заявления за възстановяване на собственост. Този КП е изработен през периода 1958-1959 г. при действието на ЗПИНМ (отм.), като имотът попада в границите на много голям земеделски имот (нива и част мера) с пл. № *. Общият регулационен план на уличната и дворната регулация, задължителните застроителни линии и напречни профили на [населено място], изработен върху основата на кадастралния план, е одобрен със заповед № 3005 от 24.12.1959 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград, на основание § 18, т. 3 от Временната наредба за приложение на Закона за планово изграждане на населените места. Изложено е, че според разясненията на вещото лице по регулационен план за имот с пл. № * са проектирани и отредени по-голяма част от дворищните парцели в кв. 7, всички дворищни парцели в кв. 13 и няколко парцела в кв. 8, а част от имота е отреден за проектни улици, като процесният имот с проектен парцел *-* в кв. 13 е с графически изчислена площ от 685 кв. м, а по съставения АДС № 89 от 06.05.1985 г. - 650 кв. м, като същото е констатирало, че няма данни за уреждане на регулационни сметки за парцелите, отредени за имот с пл. № * и за отчуждаване на части от имота за улици.

По кадастралния план на [населено място], изработен през периода 1995-1997 г. и одобрен със заповед № РД-02-14-50 от 11.01.2000 г. на министъра на РРБ, на основание чл. 11 от Закона за единния кадастър на НРБ, спорният имот попада в имот с пл. № * и в границите му са заснети жилищна сграда на два етажа, две паянтови стопански сгради и един голям навес, залепен до жилищната сграда от изток. Констатирано е също от вещото лице, че имотите за проектни парцели по действащия РП от 1959 г. не са оформени в границите им, поради което към 2000 г. няма приложен регулационен план за имот с пл. № * като парцел **. В регистъра на имотите към КП от 2000 г. записванията за имот с пл. № * са като дворно място с площ от 1258.82 кв. м (по скица 1259 кв. м), със собственик Д. С. Д. по н. а. № 145.

По одобрените със заповед № РД-18-176 от 24.10.2022 г. кадастрална карта и кадастрални регистри за цялата урбанизирана територия на [населено място], общ. Б., процесният имот е поземлен имот с идентификатор ***, с начин на трайно ползване - „ниско застрояване (до 10 4 м)“, с площ на имота от 662.97 кв. м (по скица 663 кв. м), без запис за собственик (липсват данни за собственост), с номер по предходен план: *, кв. 13, парцел *. Въз основа на тези данни е направен експертен извод, че поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 663 кв. м по кадастралната карта и с площ по проектен парцел (УПИ) *-* в кв. 13 по РП от 1959 г. от 687 кв. м е частично идентичен с имота, описан в АДС № 89 от 06.05.1985 г., като парцел (УПИ) * в кв. 13, с площ от 650 кв. м, за тези площи. Регулационният статус на процесния имот с идентификатор ***, с площ от 663 кв. м, според действащия регулационен план на [населено място] от 1959 г., е проектен жилищен парцел (УПИ) *-* в кв. 13, с площ на парцела (УПИ) от 687 кв. м, като това отреждане е валидно към 05.11.1999 г. и към 25.03.2024 г. Посочено е също, че през целия период от 1959 г. имотът е владян като дворно място - част от имот на Д. Д.. Същият от 1959 г. е включен в границите на урбанизирана територия и не представлява остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ.