Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 22.05.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 88/2025
Вид
Решение № 59
Подписан
22.05.2025
В сила
12.01.2026
Състав
Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева

Цитирани разпоредби

  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.29,ал.1,б."а" · Наказателен кодекс
  • чл.35 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55,ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.59 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.115,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.118 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.118,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.129 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13,14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13,14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.155 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.156 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.235 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.29,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.46 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.46,ал.2,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.52,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600088 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба от процесуалния представител на подс.А. А. Б.-адв. Ч. от ВАК против присъда №3 от 08.01.2025г. по НОХД№1001/2024г. по описа на Окръжен съд –Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът А. Б. е признат за виновен в това, че на 06.06.2024год. и на 12.06.2024год. в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл.406, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- фентанил, с общо нетно тегло 2,57гр., на стойност 350,31лв. и 0,5мл., на стойност 12,00лв., всичко на обща стойност 362,31лв., от които на 06.06.2024 год. разпространил 0,20 гр. фентанил, на стойност 27,26 лв. на С.А.Р. и на 12.06.2024год. разпространил 0,5 мл. фентанил, на стойност 12,00 лв. на Б.Я.Д., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, както и наказание ГЛОБА в размер на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през 1 което подсъдимия А. Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и „Домашен арест“. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.

Защитникът на подс.Б. претендира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия като алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Като основания се сочат неправилност и незаконосъобразност, т.к. присъдата е постановена при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Във връзка с наведените основания се оспорва процесуалната годност на ОА, без да са посочени конкретни нарушения; оставяне без уважение на доказателствени искания от защитата; кредитиране показанията на полицейските служители в разрез със забраната по чл.118 от НПК и тяхното противоречие с показанията на св.Р. и св.Д.; липса на мотиви на съдебния акт и незаконен съдебен състав; оспорва се законосъобразността на проведения оглед на местопроизшествието и протокола за претърсване и изземване; липсата на писмени доказателства за обединяване на двете досъдебни производства. Счита се, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, което налага отмяна на постановения съден акт и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс.Б. поддържа жалбата на изложените в нея и в допълнителните съображения основания.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, настоящия състав намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. А. Б. живеел в гр. Варна, употребявал наркотични вещества от дълго време и не работел. За да се снабди със парични средства, подсъдимия решил да разпространява наркотични вещества, която дейност осъществявал и преди изтъпяване на наказание, наложено по НОХД №1352/2022г. на ВОС.

Подсъдимият постигал договореност със своите „клиенти“ по мобилния си телефон. Предаването на наркотичните вещества се извършвало предимно в близост до жилищния блок, където живеел.

Едно от лицата, което закупувало редовно наркотични вещества от подсъдимия бил св.С. Р.. На 06.06.2024год. около 8,00часа свид.Р. поискал да закупи от подсъдимия фентанил. Двамата се срещнали пред входа на блока, в който живеел подсъдимия в ж.к. „Възраждане". Подс.Б. предал на свидетеля 2 прозрачно найлоново пакетче, което съдържало 0,20 гр. фентанил, за което свидетеля заплатил поисканата сума и двамата се разделили. Предаването на наркотичното вещество било възприето от полицейските служители: св.Г.Н. и св.П.Г., които извършвали наблюдение по линия на „престъпления свързани с разпространение и употреба на наркотични вещества" в сектор „КП" при Трето РУ- Варна. Непосредствено след като се разделили, полицейските служители задържали св.Р., който им предал доброволно наркотичното вещество, което закупил от подс.Б., като подробно им разяснил тези обстоятелства. Било образувано ДП №683/2024г. по описа на III РУ МВР – Варна с разпита на свидетел, на осн. чл.212,ал.2 от НПК.

На 12.06.2024год., около 17:30 часа, отново в изпълнение на своите задачи по установяване на наркотични вещества и тяхното разпространение, респ. съпричастността на подс.Б. към тази дейност, полицейските служители в сектор „КП" при Трето РУ - Варна: свидетелите П.Г. и М.Ч. осъществявали наблюдение на блока, в който живеел подсъдимия, а св.Г.Г. и св.Ж.С.наблюдение по-далеч. Около 19:20 часа, към подс.Б. се приближил св.Б. Д., който редовно закупувал от подсъдимия наркотично вещество. След като двамата осъществили контакт, подс.Б. влязъл във входа на блока, приклекнал в близост до входната врата и непосредствено след това излязъл, като подал на св.Д. наркотик. След като последния го получил и заплатил, двамата се разделили. Подсъдимият се върнал на пейката пред входа, а св.Д. се насочил към намиращите се в близост храсти, за да употреби наркотичното вещество.

В момента, в който разтопил веществото и напълнил спринцовка за да си го инжектира, към него се приближили полицейските служители- св.Г.Г. и Ж.С..

Св.Д. решил да съдейства на органите на реда, като доброволно предал спринцовката с намиращата се в нея течност, в която впоследствие е установено, че съдържа фентанил. Полицейските служители: свидетелите П.Г. и М.Ч. пристъпили към задържането на подсъдимия и запазили местопроизшествието до пристигането на разследващите органи.

При извършения оглед на местопроизшествието били открити и иззети следните вещи, имащи отношение към предмета на доказване, а именно: зад входната метална врата на вход №2 на бл. 406 в ж.к. "Владислав Варненчик"4бр. специфично сгънати полиетиленови пликчета, с различна големина, съдържащи светлокафяво вещество и в съседна на входа беседка 1 бр. мобилен апарат с ИМЕЙ1:35692358133314/02 и ИМЕЙ2:359484411333142/02.

При извършено претърсване и изземване в обитавания от подсъдимия апартамент №32, находящ се в същия вход, били намерени и иззети 3бр. отрязъци от полиетиленов плик, един от които сгънат по специфичен начин в единия край.

Образувано било ДП №706/2024г. по описа на III РУ МВР – Варна, с 3 първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие. На 13.06.2024г. в качеството на обвиняем е привлечен А. А. Б..

След експертна проверка на иззетите вещи- прозрачни полиетиленови пакетчета и 1бр. пластмасова спринцовка се установило, че в предадените за изследване обекти се съдържа високорисково наркотично вещество фентанил, както следва: в пакетчетата - фентанил с общо нетно тегло 2,37 гр., а в спринцовката- фентанил 0,5 мл./вж физико-химична експертиза на л. 69-73, т.1 от ДП/.

От изготвената по делото СОЕ се установява стойността на високорисковото наркотично вещество - фентанил, с общо тегло - 2,37 грама и 0,5 мл., който към датата на деянието е в общ размер на 335,05 лв.

С постановление на прокурор при ОП– Варна от 14.06.2024г. са били обединени материалите по двете досъдебни производства, като делото е продължило да се води по номера на последното ДП №706/2024г. по описа на III РУ МВР – Варна.

Изложената от въззивния състав фактическа обстановка е сходна с установената от първоинстанционния съд. Същата се доказва от цялата доказателствена съвкупност. Преди да пристъпи към проверка на същата, настоящия състав дължи отговор на направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, което ще предопредели и разглеждане на делото по същество.

На първо място се поставя въпроса за незаконен съдебен състав, който се аргументира с мотивите, с които първоинстанционния съд е отказал на уважи направените от защитника доказателствени искания в проведеното РЗ. Според защитата, съдът е проявил пристрастие, изразяващо се в израз на предварително формирано мнение. Видно от мотивната част на определението, съдът аргументирано е оставил без уважение направените от защитника доказателствени искания, като е уточнил, че в хода на съдебното следствие, при констатиране на противоречия и неясноти в събраната доказателствена съвкупност може да преосмисли това свое решение.

Вън от съмнение е, че разглеждането на делото от независим и безпристрастен съд е едно от основните проявления на правото на справедлив процес съобразно чл.6 от ЕКПЧ. Съгласно практиката на ЕСПЧ, „безпристрастност“ означава липса на предубеденост или предразсъдъци по отношение на страните, като тестът за последното е в две форми: субективен и обективен. За да бъде съдът субективно безпристрастен е нужно нито един от членовете му за не е проявил с поведението си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост или пристрастност, а за да е и обективно безпристрастен, е нужно да не съществуват установими и 4 подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на съдията или съда.

В случая липсват обективни данни сочещи предубеденост на когото и да е от членовете на първоинстанционния съдебен състав съобразно субективния тест. Изразеното от съда становище за липсата на необходимостта от събиране на нови доказателства на този ранен етап от съдебното производство-разпоредително заседание, преди да бъдат събрани доказателствата, визирани в обвинителния акт, на първо място несъмнено е в неговата компетентност и на следващо е обосновано мотивирано.

Упражняване на посочените права и задължения на съдията-докладчик не налага извод за твърдяната от защитата доказателствена непълнота, която е извън обхвата на изчерпателно визираните в чл.248,ал.2 от НПК въпроси, предмет на обсъждане от съответния орган и несъмнено е преодолима при разглеждане на делото от първостепенната и въззивна инстанции, в централната фаза на наказателното производство - съдебният процес.

Липсват твърдения от страна на жалбоподателя, като не се и установява лична заинтересованост на член от съдебния състав от изхода на делото.

В рамките на обективния тест съдебния състав също е представил достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на обществото, които успешно изключват всяко легитимно съмнение в това отношение най-вече с проявените доказателствени усилия съобразени с доказателствените стандарти по чл.13,14 и чл.107 от НПК.

Критиката към първоинстанционния съд, че е игнорирал доказателствените искания на защитата не може да произведе целения от жалбоподателя отменителен ефект, тъй като видно от материалите по делото, съдът е проявил необходимото процесуално усърдие извършвайки и допълнителни съдебни следствени действия в контекста на процесуалното изискване за провеждане на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /разпит на св.Ж.Г. и проведени очни ставки/.

Съдът е уважил и доказателственото искане на защитата за провеждане на очна ставка, от което същата впоследствие се е отказала. Разпитите на всички свидетели са били проведени в условията на състезателност и непосредственост, с участие на подсъдимия и защитника му, с което съдът е гарантирал справедлив съдебен процес. Непротиворечива е съдебната практика, че не всеки отказ на съда да се събират доказателствени материали по искане на някоя от страните води до извод за накърнени процесуални права, а само този, който е осуетил установяване на обстоятелства по чл.102 от НПК /вж Решение №145 от 8.07.2019г. на ВКС по н. д. №534/2019г., IIн.о., НК, 5 докладчик съдията Т.С./.